Кой има "Ричард 2" от Шекспир?

[FearMe]

по-конкретно ми трябва точният превод на Валери Петров на един стих:

"Thus play I in one person many people,
And none contented."

уточнявам - трябва ми ОФИЦИАЛНИЯТ* превод от книгата, сам мога и аз да си го преведа


* официален дотолкова, доколкото Валери Петров е признат за най-добрия преводач на Шекспир и се приема за невъзпитано Шекспир да бъде превеждан от някой друг...

[hristoslav2]

Имам книгата - издание 1980г.
Пиши за кое действие и кое лице става въпрос.

[FearMe]

нинам

аз повече разчитах на ctrl+F в електронен вариант... в който или да потърся оригиналния текст, или най-вероятното преводно приближение

[Shienar]

Действие 5, Сцена 5 - думите са на самият крал.

[FearMe]

Действие 5, Сцена 5 - думите са на самият крал.

и на БГ гласят?

(тук в hristoslav2 надеждите мои лежат
и думите правдиви чакам да чуя как звучат)

[Pat]

..ма ти си по-добър от ор'гинала вееее......

[hristoslav2]

"Thus play I in one person many people,
And none contented."

Предполагам е началото на сцената

Килия в замъка Пъмфрет.
Влиза Ричард

Напрягам своя ум, за да сравня
таз своя клетка със света отвън,
но тъй като светът гъмжи от хора,
а тука освен мене няма никой,
все не успявам. Ще опитам пак.
Да кажем, че в мен душа и мозък
жена и мъж са; и от тях се раждат
безбройни размножаващи се мисли,
които, като хората, изпълват
тоз малък свят и като тях по нрав са,
защото недоволстват непрестанно:
едни -- по-висши -- свързани с небето,
съмняват се във всеки ред и вкарват
словата божи в спор едно със друго,
като пример онова: "Пуснете
децата, нека додат.." срещу туй:
"По лесно е камила да премине
през иглени уши"..

Лично на мен преводите на Валери Петров не ми харесват особенно.

[Shienar]

Не е съвсем в началото - в английската версия се пада 31 и 32 ред от сцената. Ето и малко повече от текста, за да се ориентираш по-лесно (18-35 ред):

Thoughts tending to ambition, they do plot
Unlikely wonders; how these vain weak nails
May tear a passage through the flinty ribs
Of this hard world, my ragged prison walls,
And, for they cannot, die in their own pride.
Thoughts tending to content flatter themselves
That they are not the first of fortune's slaves,
Nor shall not be the last; like silly beggars
Who sitting in the stocks refuge their shame,
That many have and others must sit there;
And in this thought they find a kind of ease,
Bearing their own misfortunes on the back
Of such as have before endured the like.
Thus play I in one person many people,
And none contented: sometimes am I king;
Then treasons make me wish myself a beggar,
And so I am: then crushing penury
Persuades me I was better when a king;

[hristoslav2]

*****

И тъй в един човек играя аз
безброй лица и всички недоволни:
понякога съм крал и сред измени
на просяка завиждам; ставам просяк
и смазан от лишения, поисквам
отново да съм крал; и крал съм пак,
но Болинбрук ме смъква от престола
и пак съм нищо; и така нататък.

[FearMe]

огромно мерси и на двамата!

сериозно!