Почина Тодор Колев

[stfn]

Цитат - откъс:

....
Популярният актьор Тодор Колев почина днес след продължително тежко боледуване, съобщи БТА. Агенцията се позовава на информация от Съюза на артистите в България.

Популярният и обичан актьор имаше рак на белия дроб. Преди месец той бе опериран във Военномедицинската акамедия (ВМА) в София заради множество туморни разсейки в костите.
....

Пълната версия: Почина Тодор Колев - Vesti.bg


Лека му пръст и поклон!

Не знам, може и аз да си въобразявам, но твърде, твърде много станаха подобни новини само за последната година

[slovaka]

Вечна му памет!......Да, наистина един по един едно цяло поколение си заминава!Такъв е живота!Един идва ,друг ни напуска!....Поклон пред паметта му!

[Aleksandars]

Поклон пред паметта му! Тъжно ми стана...

[stfn]

Един идва ,друг ни напуска...

Да, де, ама май само ни напускат
Там е проблемът. Кой примерно можеш да посочиш, който да е дошъл на мястото на Колев, Калоянчев или Велко Кънев?

[slovaka]

Нека не "задълбаваме"......Аз не мога да посоча алтернативи на тези,които си изброил!Това ще сторят тези след мен!Един творец не се утвърждава за година-две-пет!.....Те и и изброените затова са големи,защото цял живот са доказвали моженето и таланта си!......

[Tommorow]

http://www.vbox7.com/play:55ac52a6
...............................

[gnf]

Много, много тъжно...
Лека му пръст!

[Ангелов]

Г-н Опасен чар едва ли иска молитви да сменят усмивките на почитателите му. Адама има една любима история, която обича да разказва на приятелите си - как лично е целунал ръка на кумира си Чарли Чаплин.

Игра на съдбата, дяволски късмет или предопределеност е срещата на Тодор Колев с великия Чаплин, и то само няколко години преди кончината на световнопризнатия комик през 1977 г. Като млад актьор Тодор Колев се оказва в швейцарския град Вевей, където Чаплин живее до последния си ден заедно със семейството си. Нашият актьор пристига близо до дома на комика със своята шкодичка и няколко часа се колебае дали да си опита късмета. Накрая тръгва пеш по стръмната частна улица към дома на Чаплин. И през смях разказва, че най-голямата му изненада била, че в двора на гения щъкали кокошки. Сякаш пернатите и величината на актьора били несъвместими. Някакви млади хора в тенис облекло минали край него, но никой не му обърнал внимание.

Плахо Тодор Колев пристъпил към някаква задна врата и почукал. Отворила му едра и намръщена жена, която като чула, че непознатият търси Чаплин, му рекла нещо, което и без превод звучало като "Марш оттук!". Тошко за последно опитал да изтъкне, че той чак от България го търси, но се наложило да отстъпи пред видимото надмощие. Огорчен, той си тръгнал, но едва направил няколко стъпки, чул зад себе си на роден български: "Господине!". Смаян, Тодор Колев се обърнал, а в рамката на вратата стоял мъж на средна възраст, който се представил като Георги Димитров. Син на български златар, мъжът от години живеел в Швейцария и от години бил сред персонала на големия артист. „Щом сте актьор, продължил Димитров, Чаплин няма да се разсърди, че го търсите. Днес той жени дъщеря си в града. Ще ви обясня къде е хотелът, като стигнете там, сам трябва да се оправите."

Тошко Колев паркирал шкодичката далеч от лъскавите возила и плахо влязъл в хотела. Защурал се насам-натам, докато служител го попитал какво търси. „Чаплин" - рекло нашето момче. За негова изненада мъжът в униформа с еполети го повел напред и изведнъж отворил двойните крила на вратите на някаква зала. В дъното на дълга маса, изпълнена с хора и отрупана с деликатеси, на инвалидния си стол седял самият Чарли Чаплин. Всички глави на гостите на сватбеното тържество едновременно се обърнали и наш Тошко тутакси станал център на вниманието.

"Или сега, или да бягам", помислил си българинът и като поел дъх, бързо стигнал до самия Чарли. Поклонил се и на един дъх рекъл, че е Тодор, български актьор, че се прекланя пред гения на Чарли, че го обича от цялото си сърце. Поклонил се още веднъж и тръгнал да си ходи, все още опакован в погледите на всички сватбари. Едва направил две крачки, чул зад гърба си: „Господин Тодор, ние не се запознахме!". Тодор Колев направил кръгом и видял протегнатата към него ръка на Чаплин. „Аз съм Чарли" - рекъл актьорът. Тошко като насън се върнал назад, поел ръката между двете си длани, а после я целунал. Когато хукнал да излиза от сватбената зала, по лицето му течели сълзи. Все така на бегом стигнал до шкодичката си и плакал още час. Когато се успокоил, си рекъл: "Тодоре, проклет да си, ако не станеш актьор!".

До Колев неотлъчно са съпругата му Мария и дъщеря му Албена. В последните години бащата и неговата наследничка успешно работеха заедно - той я режисира в "Шърли Валънтайн" за Народния.

"Няма роля, която най-много да обичам. Ако трябва отстрани да преценя професионалното си ниво, то тогава ще кажа, че най-добре съм свършил работата си в "Господин за един ден", признава големият актьор. Преди повече от 20 години с Анета Сотирова дълго пълнеха Малък градски театър "Зад канала" с култовия спектакъл "Догодина по същото време". През есента на 2009-а пак се събраха за продължението - "Всяка година по същото време". Той е Джордж, а тя - Дорис. Преживяват единствен уикенд на 365 дни - изпълнен със споделяне на хубави и лоши моменти, със страст и любов, с топлота и нежност. И така над 25 години. За съжаление култовото заглавие слезе от афиша заради здравословните проблеми на Тодор.

Адама направи грандиозен спектакъл за 70-ия си рожден ден - "100 години Тодор Колев". Хората се наслаждаваха на прекрасната му самоирония. А на финала с Ицко Финци свириха заедно Вивалди. В Театър 199 доскоро също имаше постановка шлагер с Колев - "Умирай лесно". Там той делеше удоволствието и овациите с Валентин Танев и стария си приятел Крикор Азарян.

Колегите на Адама го обичат, въпреки че се носят легенди за непоносимия му характер. Говори се, че Тодор Колев с лекота си създава опоненти. Бил особено мъчен "обект" и за режисьорите и продуцентите на филмовите продукции. Капризите му нямали край. Ходел като вълк единак, за да "влиза в роля", а понякога крещял като хамалин. Заяждал се с колегите, правел се на болен или мълчал.

Прякорът идва от баща му, шуменеца Петър Колев. Бил е заможен бизнесмен със собствена фабрика за платове и шивашко ателие на име "Адама" в центъра на града. Още като гимназист бъдещата звезда на театър "София" редовно скандализирал обществеността с дръзките си прояви. Изключили го, а за наказание баща му го пратил да бачка на строежа на завод "Мадара". Като най-черен период от живота си българският Чарли Чаплин определя двете години казарма, през които е бил танкист. Веднага след като се уволнява, кандидатства във ВИТИЗ, но успява да влезе от втория опит. След като се дипломира, задължителното тогава разпределение го заковава в смолянския театър - един от най-затритите по онова време.

През годините наричат Тодор Колев по името на героите от невероятните му комедии - "Господин за един ден", "Опасен чар", "Двойникът". Преди това обаче са известните му театрални роли - Марин в "Лодка в гората", Васенка в "По-големият син", Шаманов в "Миналото лято в Чулимск", Орландо в "Както ви харесва"... Епохата на другаря Топузов от "Човекоядката" е записана със златни букви в историята на родния Бродуей. Самият Тодор Живков се заливаше от смях на премиерата, на която всички бяха готови за най-страшното. Тогава Адама, Младен Киселов и драматургът Иван Радоев бяха единствените, запазили самообладание в критичната ситуация - дали Тато ще погледне с добро око на крайно критичния текст, или ще сече глави още в антракта.

Тодор измисля и води несравнимото си зрелище "Как да ги стигнем американците...", което става прототип на шоуто на Слави. По времето на Филип Димитров, в началото на 90-те, Тодор Колев става съветник в посолството ни в Канада. Из дипломатическите среди още се разказват митове, свързани с мисията на Адама. Истината е, че актьорът видя, че това не е работа за него, и се отказа.

Вечна му памет.

[Pat]

Още една голяма загуба - вечна му памет!

[stenly]

Почивай в Мир господин Пурко! Ние вечно ще те помним Много тъжен ден, много!

[vencifcl]

Мъка бе мамка му, те всичките все едно са се наговорили и си отиват един по един. Лошоооооо тези няма кой да ги замести, само спомените и архивите остават след тях.
Тодор Колев: Песен за средната възраст - YouTube

[pilot]

Ще остане завинаги в сърцата ни! Бог да го прости!

[Wise]

"Просто е яхнал астероида за друга галактика, като Малкия принц."
Този цитат казва всичко...