след едноседмичното ми екскурзионно отсъствие в дивия балкан, където не интернетът, ами телефонията си беше жив лукс, преди малко с потрес разбрах за една от най-важните икономически новини на годината, а може би и за идните 1-2
Европейската Централна Банка е решила да тръгне по стъпките на Федералния Резерв в патетичен монетарен опит за излизане от кризата, в която е затънал ЕС. обявеното решение е за изкупуване на обезпечени с активи ценни книжа, което в общи линии ще рече държавни облигации в размер на 1 трилион евро (да, 1000 милиарда) за идните 3 години, т.е 20-30 милиарда месечно
академичните учебникарски дрънканици са: стимулиране на инвестициите чрез поевтиняване на валутата, стимулиране на потребителските разходи чрез увеличаване на паричната маса, стимулиране на износа чрез поевтиняването му заради по-евтината вътрешна валута
реалните резултати: на секундата еврото е загубило около 1.5% спрямо долара, т.е. американците за 10 минути са станали 1.5% по-богати
какво смятам аз: лекуването на дългова криза чрез влизането в още по-голям дълг е като да лекуваш прерязана вена чрез прерязването на още една. количествените улеснения в САЩ показаха, че ползата от тях е маржинална за населението и фантастична за върхушката. в същността си подобни стъпки са bailout за too-big-to-fail (спасяване на институции, смятани за стратегически големи, чиито фалит ще доведе до огромни проблеми) в държавен мащаб
предполагам, че на никой не му се е искало да се стига дотам (с изключение, разбира се, на банките, които по този начин си купуват цели държави, печатайки пари от нищото и продавайки ги срещу реални държавни ангажименти), но обратното би означавало фалит на всяка държава от ЕС, с изключение на Германия, донякъде Франция, и 1-2 малки държавченца.
отказът, дължащ се най-вече на гордост, да се признае, че държави като Италия са се докарали до дереджето на Гърция, доказва нежизнеността на ЕС, почти сигурната му липса на бъдеще, абсурдността на общата валута, неподкрепена от обща фискална политика, космическата разлика между стандартите на богатите и бедните страни-членки и какво ли още не...
та така де, както чух Бойко казва снощи (потресаващ начин да бъда посрещнат отново в цивилизацията!):
"Няма нищо лошо във взимането на дълг и харченето му, лошото е, когато се прави неправилно" (буахахаха!!! )
чакам да видя как правилно ще похарчи ония 5-6 милиарда (закръглено ), които са му в мераците да вземе