Новини
Форум
Актуално
сървър
Живеели си кротко двама незабележими работяги. Единият си изкарвал прехраната с тежка товаро-разтоварна работа, а другият бил спец по борбата с хлебарки и други паразити. Те имали добър приятел криминолог, който често им разказвал случки от практиката си. Двамата искрено се възхищавали от логичния ум на инспектора и всеки от тях желаел да прилича в това отношение на него. Така започнали целенасочено да развиват интелектуалните си способности - съчетавайки приятното с полезното, те често премервали силите в шахмата (Бел. прев. - Btw, преди години двамата били екип на белот, но поради емпирично доказаната неизбежност на загубата вече никой не желаел да играе срещу тях и се наложило да си изберат друго забавление). Един ден, тъкмо когато двамата били седнали на припек в парка и подредили фигурите за поредната партия, към тях се приближил инспекторът. Той погледнал дъската и казал:
- Не ви ли омръзна тази скучна игра? Я дайте да я направим малко по-интересна. (До тук нищо ново []) Ще променим малко правилата. Белите започват с две местения, след това черните две и т.н. Ако белите (примерно) обявят шах на първото си местене, черните получават право да местят, за да избегнат шаха и след това белите пак местят , за да довършат хода си. Ако не може да се избегне шах с едно местене, естествено партията завършва.
Този с буболечките се паднал да играе с черните. Но тъкмо преди да почнат казал:
- Но тези правила не са честни. Ако и двамата играем безгрешно, аз никога не мога да спечеля.
Так ли е наистина?
]
