Задача №100 (безплатна бира)
FearMe подхвърли нещо за икономическа задачка, а и на мен ми се щеше да пусна нещо в този клас, така че - ето:
Действието се развива това лято на шведско-норвежката граница. В Швеция се намира селцето Грюндфорсен (Grundforsen), а само на 2 километра от центъра му, от норвежката страна на границата е неговият норвежки близнак - селцето Стьоа (Stoa). В Грюндфорсен живее един странен швед, родом от Льонеберя - Донесон му е фамилията. Странното му е, че вместо като всеки нормален човек (а още повече швед) да почита абсолютния еликсир от Ахус, той предпочита да консумира бира в промишлени количества. Любима марка му е местната Abro Julbock, но също така уважава и норвежката Arendals.
На Донесон освен това му беше безразлично дали си пие бирата в Грюндфорсен или в Стьоа, защото навсякъде цената е 1 крона - норвежка в Норвегия и шведска в Швеция. Казвам "беше", защото това бе ситуацията до това лято. Тогава разбрах, че местните шовинисти имат доста интересна валутна политика. В норвежката кръчма се приемат шведски крони (SEK), но обменният курс е една шведска крона за 90 норвежки йоре (SEK 1 = NOK 0.9). Съответно и в шведската кръчма приемаха норвежки крони, но при курс NOK 1 = SEK 0.9. Научавайки това, аз дадох на моя шведски приятел съвет, той го последва и ето какво се случило:
Г-н Донесон пъха в портфейла си банкнота от 10 шведски крони, влиза в известното грюндфорсенско заведение "Кривогледият лос", поръчва си една Abro Julbock и с удоволствие я изпива. Сметката му е една шведска крона, но той поискал да му върнат рестото в норвежки крони. Барманът се съгласил и тъй като рестото било девет шведски крони, той дал на г-н Донесон една банкнота от 10 норвежки крони. Моят приятел си я прибрал, кротко излязъл от бара и се запътил към намиращата се на само на един километър, но оттатък границата кръчма "Мечешка прегръдка". Там си поръчал бутилка Arendals, изпил я, дал банкнотата от 10 норвежки крони и поискал ресто в шведска валута. Получил естествено банкнота от 10 шведски крони и тръгнал обратно... В крайна сметка, в късни доби, след изминаване на значително разстояние, г-н Донесон излязъл за последен път от "Мечешка предгръдка" и се запътил към къщи. Бил изпил 16 бири (според него), а в портфейла му се мъдрела банкнота от 10 шведски крони - същата сума, с която излязъл сутринта!
Кой е платил бирите?
//edit
Първият отговор на FearMe ми напомня, че съм пропуснал да спомена, че цяло лято официалният обменен курс бешe изключително стабилен (а бе направо фиксиран) NOK 1 = SEK 1 (към трета валута: NOK/EUR = 8.2 и SEK/EUR = 8.2).
Задача №100 (безплатна бира)
Доко. [:)]
<font color="blue">Добавено:
Всъщност... заблудата май се крие в това, че стойностите на паричните единици не съвпадат от двете страни на границата... SEK 1 = NOK 0.9 и NOK 1 = SEK 0.9 и оттам идва "въртележката"...</font id="blue"> [:P]
Задача №100 (безплатна бира)
Бирариите са я платили, най-простата логика е , че това е затворена система, а нашия човек се е прибрал с печалба - 16 бири, тогава другата страна в системата е понесла загубите - плащането на 16<sup>те </sup>бири.
/EDIT
Може би пък нашия човек си я е платил (заведенията са си прибрали паричките от него), това , че се прибира на печалба е защото и двете валути на чужда земя са по-евтини (което ми се вижда крайно ненормално [xx(]). Все пак в мен логиката негодува...
Задача №100 (безплатна бира)
това е доста стар икономически абсурдистки казус.
"плащането" е за сметка на бюджета на една от страните, на коя точно се определя от кръстосания курс към трета, "недеформирана" валута. един от курсовете е дефектен в смисъл, че поддържането му е за сметка на нарастващ бюджетен дефицит.
Задача №100 (безплатна бира)
raid, sorry приятелю, но edit-a ти не променя същността на въпроса, както и правилността на решението ми [:)].
ще напиша обяснението, надявам се достатъчно ясно и за неикономисти.
курсът на една национална валута най-общо се определя от състоянието на националната икономика. курсът от 10:9 за едната от страните е нормален, докато за другата се поддържа изкуствено с емитиране на национална валута или узаконен бюджетен дефицит. затова определянето на "прецакващата се" държава е възможно чрез поглед върху crossrate-a през трета валута.
направеното от теб уточнение е невъзможно и нереално, защото на един свободно функциониращ ( разбирай неподлежащ на правителствена намеса ) международен капиталов пазар, курсът на трета валута-коректив, през която да минават двете първоначално споменати, ще бъде различен от вътрешния за капиталовите пазари на една от двете държави ( конкретно - "самопрецакващата" се ).
така че нищо не се променя - в едната страна курсът е нормален, в другата е "дефектен" и националната икономика плаща бирата на нашия герой с цената на бюджетен дефицит или инфлация ( избери си сам ).
Задача №100 (безплатна бира)
Първоначално си помислих: "Късно е, FearMe го е домързяло да мисли и дава първия хрумнал му отговор - щом даден икономически проблем няма очевидно решение, значи държавата ще трябва да е намесена." [:)]. После обаче виждам, че до подобно грешно заключение може да се достигне и след по-задълбочено обмисляне [:P].
FearMe допуска, че двете държави са необходими за да се извършват сделките. А това не е така. Да предположим, че всеки от двата бара издава разписки, всяка от които се приема в другия бар (пък било то и с 10% отстъпка). Или че в Грюндфорсен се разплащат основно с опашки на сребърни лисици, но приемат и норвежки рога на лосове, а в Стьоа е обратното. Тази промяна на условията не може да попречи на размяната. И което е по-важно - емитиращият разменния еквивалент не понася загуба. Нито барманите (които емитират разписки), нито лисиците/лосовете (емитиращи опашки/рога) губят от размяната. Нито пък държавният бюджет на която и да било от страните.
Все пак, мога да добавя, че при точно определени условия и държавният бюджет може да бъде платилият за бирата. Но само в качеството си на конкpетен представител на общата група от плащащи. Която очаквам да ми посочите.
Задача №100 (безплатна бира)
Плащат кръчмарите. При тия курсове те печелят от купуване на чуждата валута, но продавайки я на същия курс губят.
Задача №100 (безплатна бира)
За да бъдем по-точни - 8-те бири е платила едната кръчма, а 8-те - другата. Т.е. кръчмите са се набутали, защото не са могли да направят една проста сметка - че губят, ако се изявяват като change-бюра.
Raid, надявам се осъзнаваш, че чрез тази система [макар и с малко "разкарване" и фиксиран курс на валутата], човекът може да пие безплатно бира до края на живота си? [:)]
Задача №100 (безплатна бира)
А може да се разсъждава и по друг начин.
Човекът си е платил бирите сам.
Все едно кръчмарите са го наели да отиде до съседното градче, за да им обмени малко валута. Изработил си ги е биричките.
Ако в тоя студ от толкова разходки е пипнал и пневмония, ще му излязат даже скъпи...
А кръчмарите са си пробутали бирите (то само тоя клиент там е пиел такава напитка явно), реализирали са оборот, пък и на тях бирите им струват по-малко от 1 крона.
Задача №100 (безплатна бира)
Платили са ги другите клиенти, които плащат в чужда валута.
Задача №100 (безплатна бира)
хехехе, стана точно както и предполагах [:)]. но така е в българия, че и навсякъде по света - всички разбират от футбол, политика и икономика ( no offence, everybоdy [:)])
през нощта когато писах пак случайно чукнах escape-a и пак замина сума ти и писано, затова нахвърлях само основните линии повторно. хайде сега с повечко внимание към "ч"-то....
та значи:
колкото и да не му се иска на raid, но първо, без коректив-трета страна не може, и второ - абсолютно няма значение как ще наречем институцията, понасяща загубата (дали държава, дали кръчма, емитираща разписки, дали ловна дружинка, отстрелваща лосове и лисици)
обяснявам първия фактор - коректива. ок, нека това не е свободния капталов пазар, нека това бъде доставчика на бира. отива едната кръчма, поръчва бира за 10 000 в едната валута, плащат му 100 000, поискват си рестото в другата валута ( 100 000 от другата ). идва другата бирария и прави аналогичното, само че в своята валута. след n на брой транзакции доставчикът на бира ще си стои с една и съща парична маса, като реално губи цялото си количество бира. илюстрирам с цифри:
положение 0 - доставчикът има 100 000 н.к и х тона бира
транзакция 1 - дават му 100 000 ш.к., той връща 100 000 н.к.
положение 1 - 100 000ш.к. и х-(за 10 000 н.к.) бира
транзакция 2 - дават му 100 000 н.к., той връща 100 000 ш.к.
положение 2 - 100 000н.к. и х-(за 20 000 к.) бира
.
.
.
.
положение n - доставчикът има 100 000 н.к и 0 тона бира или с други думи - същите пари и му липсва всичката бира.
сега ще кажете, че може да не пазарят от един и същ доставчик. ок, тогава различните доставчици ще спретнат същия номер на пивоварния завод и тогава той ще понесе загубата. все тая...
това беше ролята на коректива, без който не може. сега ще обясня втория фактор - неравнопоставеността на двете институции ( държава, бар, ловна дружинка за рога и кожи [:)]).
това е най-сладкият момент, защото точно тук се крие уловкта в задачата и "трудността" в решаването й от неикономист.
заблудата идва от разпределянето на добавената стойност и нейното последващо реализиране от двете страни.
ще започна мъъничко отдалече с обясняването на валутните курсове. курсът в едната страна/кръчма е 10:9 ( нека бъде швеция - 10 н.к : 9 ш.к). това дава стойност на единица от националната валута 1.11 от чуждата. т.е. националната е по-скъпа от чуждата. съобразно принципите на действие на свободната валутна търговия цената на норвежката крона става 9:10 или 0.90 ш.к.
тук започва истинското решение:
ако норвегия/кръчмата реши и пренебрегне установения курс 1.11 норвежки крони за 1 шведска крона, или 0.90 шведски крони за 1 норвежка крона, то тя еднолично приема да понесе загубата от 1.11-0.90=0.21 норвежки крони от всеки валутен обмен!
ето защо само едната страна покрива загубата, под формата на материално благо. коя е тази страна в случая на може да се каже, защото нямаме коректива, който да определи кой от двата курса 10:9 е реалният, и кой е принудително, икономически неадекватният
други въпроси? [:)]
Задача №100 (безплатна бира)
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Платили са ги другите клиенти, които плащат в чужда валута.
<div align="right">Originally posted by ДИД*-*03/12/2004*:* 10:49:19</div id="right">
</td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">
ДИД, те парите имат честия навик да сменят собствениците си... Ако тръгнем назад... значи са ги платили работодателите на другите клиенти, на тях пък държавният бюджет [примерно]... и в крайна сметка излиза, че финикийците са му платили бирите... [:)]
Задача №100 (безплатна бира)
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Платили са ги другите клиенти, които плащат в чужда валута.
<div align="right">Originally posted by ДИД*-*03/12/2004*:* 10:49:19</div id="right">
</td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">
Чакам обосновка.
@FearMe
Сега почвам да ти пиша опровержението [;)].
//edit
Всъщност ще изчакам с опровержението, защото то по същество е и решението на задачата...
Задача №100 (безплатна бира)
Тъй като въпросният крив курс се поддържа само в кръчмата, то решението има два варианта:
1. Всяка кръчма е платила по 8 бири, ако валутата, която връща, е купена от държавната банка.
2. Сметката е платена от туристите от отсрещната държава, ако броят им е достатъчен за обратен равностоен поток от валута.
Т.е. прави са и Диди и Иво. А и Биби, като казва, че човекът си е търговец и си е изкарал печалбата от разликата в курсовете. Само че си я е изпил, вместо да я осребри, като нашите "куфарни" търговци.
Задача №100 (безплатна бира)
и кой казааа наздравееееее... [:P][:D][;)]