Новини
Форум
Актуално
сървър
И така се носех нагоре с асансьора по скучната фасада на някакъв небостъргач.
От дете си мечтая да се движа с такъв, но, при създалите се обстоятелства не можех да се радвам на гледката и усещането.
Някъде около последния етаж кабинката спря, вратата се завътя и безапелационно ме изсипа в малка стая.
След това се врътна и асансьорът замина надолу.
Огледах се - на същия мозаичен под се търкаляха няколко големи метални топки, прикрепени със синджир и катинар за една халка.
На стената отсреща имаше шарени тръби.
И отново надпис в мозайката, гласящ:
"Можете да използвате тапите само, ако са за съответната тръба."
Понеже този път не ме заплашваха, че рискувам живота си, реших да си почина.
Блажена наивност! От тръбите започна да се процежда вода и малко след това дотолкова се усили, че цялото помещение взе да се пълни като басейн.
Чак тогава забелязах, че топките са само 4, а тръбите - 5. Кретени! Искат да ме удавят, ясно е! Или някой шегаджия е предал петата за скрап.
А и катинарът беше заключен. Но на него пишеше:
"Въведете паролата #. Имате право само на един опит.
К-л
Н-м
М-й
Г-д
К-т
С-а
А-#"
Нямате представа колко благотворно действа страхът на мисленето! Убедена бях, че знам буквата и не сгреших - освободих топките и се заех с тях, нямах право да бездействам.
На всяка топка имаше гравирана дума: "ден", "дълбок", "змия", "неделя".
Аха! Не на мен тия! Пъхнах първата топка в една от тръбите, тя изчезна надолу и след малко водата от нея секна. Обнадеждена, наместих и останалите.
Когато и последната потъна, забелязах, че и петата, незапушена тръба спря да тече. Значи все пак ми дават шанс.
Отдъхнах си, стана ми топло и приятно...
О, не! Водата беше започнала да се загрява.
Ако продължи така, ще стана на супа!
Имах единствен изход - петата тръба зееше пред мен. Решително се напъхах в нея и се пързулнах надолу, колкото може по далеч от "самовара"!
<div align="right">(следва продължение)</div id="right">
//EDIT
правопис: скрап се пишело с "п" накрая.
]
]