Асансьорът бавно се спускаше надолу. Огледах го - отново стъклени стени и странен символ на тавана. Хич не ми хареса вида му!
Цък-цък, цък-цък... Съвсем ясно го чувах - тук е заложена бомба!
Понадигнах мокета - открих няколко хартийки и неголяма "кръпка" в платформата, прикрепена с винтчета. Намерих подходяща монета в джоба си и с нейна помощ, треперейки, отвих три от тях.
Показаха се сноп цветни кабели и датчик, който накара сърцето ми да спре за момент - не ми оставаше много време.
От филмите знам, че трябва да прекъсна един от кабелите и че, ако сгреша, става лошо. Ама кой да бъде?
За да се поуспокоя зазяпах безмислиците, написани на листчетата:
"Палечка чуваше дърветата. Еврипид"
"И показа на виждащите земята. Амин"
"В средата - нос от метал. Азис"
"В NoName има език на огън. Антон"
"Малко кученце, плахо докосващо водата. афиш"
Капачето беше от тънка ламарина. Отвих и последния му винт за да го използвам вместо нож.
Усещах сърцето си някъде в коленете, но успях да прекъсна единия кабел и чух най-приятната тишина в живота си - цъкането беше спряло.
<div align="right">(следва продължение)</div id="right">