Новини
Форум
Актуално
сървър
Понеже Митето е зает, публикувам следващата лесна задачка за всички любители на късия разказ.
Инспектор Dock беше всичко друго, но не и невероятен (като историите си). Той беше буен младеж, постъпил наскоро в следственият отдел, след като се оказа, че първата му братовчедка по майчина линия, си имала разни орални вземане-давания с настоящият му шеф и това се оказа силен ритник в закоравелият задник на Dock по пътя към върха. Въпреки, че от малък мразеше този пуст артистичен псевдоним, защото често го бъркаха с възмутителното "Dick", Dock отдавна се беше примирил, показвайки незаинтересоваността си свивайки бавно показалеца и безименният си пръст на лявата ръка и изпъвайки гордо и толкова настоятелно средният си пръст, че току-що виж пробил небето и погъделичкал Господ по топките. Тази, изключително свещена комбинация, той допълваше с ясен звуков съпровод - т.е. с наличието на едно кратко и изчерпателно "Fuck!".
Но Dock беше добро ченге и тепърва имаше много да доказва. Макар, че вярваше на възможностите си дотолкова, колкото би могъл да вярва сводник на проститутка, Dock усърдно четеше дебелите книги и вникваше в световните проблеми по износ на царевица. Късно вечер слагаше уморени крака на табуретката, отваряше си една бира и жадно изучаваше новите пози по "мръсните" канали, като винаги се чудеше защо след тази толкова проста визуална операция се заседяваше по един час в кенефа.
И въпреки всичко Dock вдъхваше доверие. Като уличен патрул вече имаше няколко ареста зад гърба си и неговият нюх беше непогрешим. Надушваше неприятностите отдалеч и докато в по-ранните си години набързо се изпаряваше от тях, в днешно време той с гордо вдигната глава посрещаше предизвикателствата. Беше за пример.
Настоящата история се случи още в първите дни от прехвърлянето му в отдела. Полицията гонеше един изкючително опасен престъпник, с още по-тъпият ник "Brockera". Той беше блудствал с козичките на бай Киро Тапията и после зверски беше изнасилил кравата му. Последиците бяха покъртителни - животните умряха от щастие. Обаче тук, нравоучителността ни учи, че трябва да сме лоши с лошите, независимо какво добро са сторили. И така, в тази късна зимна нощ, когато вятърът режеше като с Жилет гъстият снеговалеж, а Dock беше прополовил бирата си и от устата му небрежно стърчеше половин картофче обилно наплескано с кетчуп, телефонът му иззвъня. Тази, сама по себе си проста операция, доведе до няколко събития - Dock подскочи два пъти, настъпа котката по прелестната пухкава опашка и когато тя измяука от безсилие, той подскочи още веднъж, като си халоса лакътя в настолната лампа и падайки се приземи на левият си тестис...
...Силен вик огласи късната зимна нощ.
30 минути по-късно, Dock все още накуцвайки и псувайки тихо, запали последната "Арда" от смачканият пакет и се приближи до Инспектор Гарджев, който стоеше и зъзнеше до едно дърво срещу заведението "Девствената ципа".
- Вътре е! - прошепна Гарджев.
- М'гурен ли си? - попита Dock с небрежният си акцент.
- Естествено!!! - почти му кресна Гарджев. После, с ловко движение на пръстите, се пресегна бързо като мургава джебчийка и докопа остатъка от картофа, който все още си висеше от ъгълчето на устата на Dock. Ловко го лапна, облиза се и преглътна.
- Ще ме довършиш... - изстена Гарджев - Т'ва къри ли е?
- Абе к'во къри, бе, брат'чед?! Айде давай фактитИ, че имаме само 15 000 символа, нали знаеш как е?! - каза някак си уморено Dock, присвивайки крака като девствена ученичка.
- Ок. Ми вътре е. Проследих го. Още от обора на Киро. Имаше леко сблъскване на входа, но съм сигурен, че влезе!
"Ще влезе" - повтори наум Dock. "К'де ще ходи в тоя бахър?"
С мъка си помисли за стафидките, които в топлите летни дни с гордост наричаше "топки". При тази мисъл, наскоро наранената му "лява" сякаш се пробуди и Dock изсумтя тихо.
- Добре ли си? - попита Гарджев докато се опитваше да огледа притъмнялото заведение. - Имаш вид на скопен!
- П'чти... - Dock също се загледа към тежките завеси, които пречеха на любопитните минувачи да зяпат в заведението.
"Девствената ципа" беше заведение със съмнителна репутация. В пищните му дебри намираха подслон не един или двама гангстери, джебчии, изнасилвачи. То беше "Последният замък" за изметта на града и не само. Полицията се страхуваше от това заведение и го беше оставила на произвола на съдбата и закона на джунглата - едрите "риби" да убиват по-дребните. Така се постигаше баланс и всички спяха спокойно.
- Хайде да влезем! - твърдо реши Гарджев, потри ръце и ги затопли с дъха си.
- 'айде, умирам за един свирчок! - призна си Dock. - Дано къдравата Сю е още на смяна...
Гарджев грубо го стисна за лакътя.
- Тя е на единайсе', бе, брат ми!!
- Еми к'во... ъц. - изхълца Dock. - Да'н мислиш, че скоро съм удрял кьоравото?
- Работата преди всичко! - каза Гарджев със сериозен глас и заби острият си поглед в Dock.
Вътрешността на заведението беше яко задимена, а и нямаше как - вентилацията не работеше. Смрадта от препълнените пепелници се носеше навсякъде. Dock и Гарджев плъзнаха поглед в попупразното заведение и с неприкрита досада пристъпиха вътре, като бяха нащрек през цялото време. Знаеха, че присъствието им тук не е просто незадължително, но дори и нежелателно. И все пак, както често обичаха да се самоуспокояват - това са рисковете на професията.
"Brockera" седеше на един щъркел почти в ъгъла на бара, а на дървеният плот пред него се мъдреше някаква чаша с колкото мътно, толкова и неизвестно съдържание в нея, от която той отпиваше с почти отегчително движение. Dock и Гарджев се насочиха към него, сякаш стъпвайки по яйца. Най-малкото желаеха да предизвикат суматоха точно тук - някак си не им се искаше да напуснат заведението в хоризонтално положение. Настаниха се от двете страни на "Brockera" и го зазяпаха като миналогодишната Мис Прашка. Последният усети, че някой нагло го гледа и бавно завъртя глава в двете посоки. Естествено, веднага позна каменните физиономии на Dock и Гарджев, понеже и преди си беше имал работа с тях.
- К'во искате ве, миндилиии?! - процеди ядно "Brockera".
- К'во искаме ли ве, боклук?! - с почти същият тон му отвърна Гарджев. - Това дето го искаме, вече го получихме от майка ти...
- ...и от сестра ти! - намеси се навременно Dock, показвайки завиден умствен капацитет, след което досущ като Въци Капцаров (местния шоумен) се захили сам на остроумната си добавка.
Гарджев продължи по същество:
- Проследих те от обора на Киро. Знам всичко. Горките животни! Ти капчица съвест нямаш ли, ве, кретен?! Жени няма ли за теб?! Така, че по-добре да направиш самопризнанията си още сега! - Гарджев извади един мазен бележник и химикалка нейде из вътрешността на джобовете на палтото си и се приготви да пише.
- Я не ме обиждай!... - леко се отдръпна "Brockera". - ...Че адвоката ми е само на две преки оттук...
Гарджев грубо сграбчи "Brockera" за яката на измачкания шлифер:
- Говори!!!
"Brockera" видимо се разтрепери, челото му се обля в пот, а очилата му се плъзнаха надолу по орловия нос. Усети, че си е навлякъл гнева на следователя, затова реши да посмекчи тона.
- Ама какъв обор, момчета? Стоя тук вече няколко часа и се наливам... Жена ми ме напусна преди седмица и още не мога да го преживея. Не ми ли вярвате? Искате ли да надуя "балончето"?
Гарджев запуши устата на Dock точно преди последния да вкара още една остроумна добавка и изгледа сурово "Brockera".
- Виж какво, боклук с боклук такъв! Като те хвана и такъв бой ще ти тегля, че после и на погребението ти няма да те познаят!
"Brockera" се усети, че започва да трепери все по-силно. Нервно намести очилата си. Отново сграбчи чашата си и изля съдържанието й в устата си.
- М'чета. Ама аз... ъъъъ... тук бях през цялото време! Защо не ми вярвате? Излязох само да си купя цигари от будката на ъгъла, че тук няма моята марка. Но будката е затворила по-рано днес и затова се върнах. Не ми се ходеше чак до центъра. А и такъв студ е навън - още щом излязох ръцете ми се вкочаниха, а очилата ми така се запотиха, че почти се напукаха! Казвам ви, скоро време не е имало такъв студ! Повече няма да мръдна оттук...
- Кога точно излезе? - прекъсна го Гарджев, гледайки го подозрително.
- Кога, кога... - замънка "Brockera". - Има-няма десетина минути.
- Хмммм... - Гарджев започна да пресмята наум. - Значи будката беше затворена, а? Коя будка по-точно?
- Онази, на ъгъла... дето е на Мимето, оная с големите бидони... - насили се да се усмихне "Brockera".
Dock, който само слушаше безучастно разговора до момента, се намеси изведнъж:
- Бе 'що ли ми се стру'а, че нещо ни мент'ш, а? - каза той и извади белезниците...
Защо Инспектор Dock си мисли, че "Brockera" ги менти?
Следва продължение...
Всяка прилика с действителни лица и събития е НАПЪЛНО случайна и достатъчна, за да повярвате безрезервно в измишльотините на автора.
Отговор с цитат
Първоначално публикувано от kamenf 
