Казвай Мите, да ми светне и на мен. Има, казваш, и друга логика.
Казвай Мите, да ми светне и на мен. Има, казваш, и друга логика.
Отсъствах и затова чак сега. Извинявайте.
(copy/paste - пояснение: долните три варианта са откъс в който се разглеждат само случаите с нула)
Е да де - имаме 3 варианта:
1. и рицари и лъжци са 0 => четен брой, всичко е ок
2. рицари са 0, лъжци не са => част от лъжците казват, че рицарите са четни => казват истината => тази част от лъжците е 0 => всички лъжци коментират себе си => всички лъжци казват, че те са нечетен брой => лъжат => те са четен брой => 0+ четен брой лъжци = четен брой хора!
3. рисари не са 0, лъжци са 0 => част от рицарите казват, че има нечетен брой лъжци > тази част е 0 => всички рицари говорят за себе си => казват, че рицарите са четен брой => казват истината => имаме четен брой рицари => четни рицари + 0 лъжци = четен брой хора!
Поздравления за "логическата смелост".
Все пак, от гледна точка на "комън сенс", как да приемем, че част от ненулева група може да бъде нулева подгрупа? Такъв подход би компрометирал много задачи.
При такова схващане, дори реалното решение (с две ненулеви групи), би имало толкова разклонения, че май не би било еднозначно.
Бре хора, какви нули, какви 5 лева? Как нула жители ще твърдят нещо си??
Това не го разбирам - то вярно, че каките може да не са в кюпа, ама тях - кой ги пита.............
Не знам дали говорим за едно и също.Първоначално публикувано от dedis
От тоя цитат по-горе , в началото си мислех, че ако допуснем броя или на рицарите или на лъжците да е нула, то ще стигнем до противоречие, т.е. невъзможна е ситуацията да има нула на брой от едните. А пък от цитата от предишния ми пост, се убедих (за себе си), че ако допунем броя или на рицарите или на лъжците да е нула, не се стига до противоречие. Нещо повече, получаваме същия отговор. ( ... но това като цяло си е чист късмет; ако ще разглеждаме случаите с нула на брой, нормално е да очакваме и различни резултати)
Не виждам какво толкова ви притеснява нулата, най-нормално число си е, при това много математици го третират като естествено число. А тия дни прочетох, че в много страни в учебниците в училищата пише, че е естествено число. В България в училищата се учи, че не е естествено число, но това е въпрос на договорка и дефиния - нищо не пречи (от математическа гледна точка) да се дефинира и като естествено число.
А пък примери в реалния живот сигурно има колкото си искаш. И доста грешки могат да стават когато се изпускат случаите с нула.
Ей така на прима виста, се сещам за следния абстрактен пример:
Имаме робот-бояджия. Той стои на конвейер и пръска-боядисва минаващите по конвейра различни предмети.
Робота разполага със съдове с различни основни цветове бои и смесител точно преди пръскалката. Той може да контролира кранчетата на съдовете и съответно да си подготвя в смесителя желания цвят боя. Също така, робота има оптичен датчик-скенер с който разпознава какъв е цвета на небоядисания предмет и още един такъв датчик за вече боядисания предмет, първия датчик ползва за да определи нюанса на боята с която ще пръска предмете, а втория датчик ползва за допълнителна финна корекция на цвета на боята за следващия предмет.
И сега задачата за днес на робота е следната - ще се боядисват детски играчки от най-различен материал и с най-различни форми. Трябва с едно минаване през конвейера всичките играчки да станат с еднакъв цвят ("еднакъв" в смисъл че са с допустима минимална разлика). Програмиста е създал перфектен алгоритъм, който по "входния" цвят на играчката, определя правилните дози цветове в смесителя така че след боядисването да се получи правилния цвят. Също така, програмиста е въвел в алгоритъма и правилата за допълнителна корекция от "изходния" цвят на предходната играчка. Той бил гениално българче и добавил данните за температура на въздуха, влажност, запрашеност, бла-бла ... (следва продължение)
...
шегувам се за продължението, толкова много глупости изписах, за да кажа накрая накратко, че в един от съдовете конкретен цвят боя свършил, но такива неща алгоритъма не отчитал, щото не допускал нулеви случаи.
Добре, нека да има нулеви подгрупи. Но да спазват условието. Защо да разрешаваме на 0 броя лъжци да говорят истината? Въпрос май на постулат. Както 0!=1.Първоначално публикувано от MitkoS
Иначе - хубаво е, че задачата има устойчиво на всякакви допускания решение.
Не мога да разбера как не успяхте да решите толкова проста задача.
По-горе установихте, че "група" = ВСИЧКИ рицари ИЛИ ВСИЧКИ лъжци, от което следва, че има два случая:
Случай първи: Рицарите казват, че рицарите са четен брой, а лъжците - че лъжците са нечетен брой.
Като знаем, че рицарите винаги казват истината (тоест в случая са четен брой), а лъжците винаги лъжат (тоест в случая също са четен брой) се налага да съберем две четни числа, от което заключваме, че жителите на острова са ЧЕТЕН БРОЙ!
Случай втори: Рицарите казват, че лъжците са четен брой, а лъжците - че рицарите са нечетен брой.
Отново знаейки, че рицарите винаги казват истината (в случая лъжците са четен брой), а лъжците винаги лъжат (тоест в случая също са четен брой) отново се налага да съберем две четни числа, от което отново трябва да заключим, че жителите на острова са ЧЕТЕН БРОЙ!
И тъй като и в двата случая излиза, че жителите на острова са четен брой, можем да направим едно финално заключение и то е:
ЖИТЕЛИТЕ НА ОСТРОВА СА ЧЕТЕН БРОЙ!
Жителите на А не лъжат, значи не може да кажат В. Жителя на В ако е казал истината че има пожар, следващия път ще излъже и няма да каже В. Значи излиза че пожар има в град Б, а жителя който винаги лъже е казал В