Нещо се бъзикате масово с горкия Чък Норис май, а? :D
@Yasen6275,
Трудно ми беше да измисля как да се позиционира. А после само се смята, за да се донагоди.
Ако видиш картинката на ql^2/8, целта ми беше в началото да получа правоъгълник. Та, за да са му прави ъглите, реших, че е достатъчно всичко да е симетрично, т.е. четирите отсечки, които в крайна сметка излизат по a/4 да са еднакви. И приех, че са равни на x.
И после с 3 питагорови теореми сметнах страните на правоъгълника и търсех при кое x стават равни.
Само че този начин изцяло зависи от това как позиционирам квадрата и затова не казва нищо за оптималността.
Обаче за бацилите нищо не разбрах. Може ли малко по-подробно да опишете идеята?
Хайде да сложим по-удобни числа за бацилите, за да е по-лесно обяснението. И нека вместо концентрация да говорим за топлообмен (по-интуитивно е ужким).
Та:
Нека имаме съд с 1л вода с температура 60 градуса.
Нека имаме втори съд с 1л вода с температура 0 градуса.
Ако направим "стандартен топлообмен", то и в двата съда ще имаме по 1л с температура 30 градуса.
Какво обаче става ако направим топлообмена "на части" ?
Нека да е на две части (две части е доста удобно за примера ... може и три)
Делим водата от втория съд на две с помощта на трети съд - преливаме половината в третия съд
Правим "стандартен топлообмен" между втория и първия.
Резултата е 1л на 40 градуса в първия и 0.5л на 40 градуса във втория.
Сега правим "стандартен топлообмен" между третия и първия.
Резултата е (първа изненада!) 1л на 26,66 градуса в първия и 0.5л на 26,66 градуса във втория.
Сега връщаме течността от третия във втория и (втора изненада!) 1л на 33,33 градуса в втория (33,33 = (40+26,66)/2)
Крайния парадоксален резултат е такъв:
Водата в първия съд от 60 градуса се е понижила на 26,66
Водата във втория съд от 0 градуса се е повишила на 33,33
Защо парадоксален ?
Защото на пръв поглед противоречи на основни закони на термодинамиката. Но при малко по-задълбочено разглеждане на детайлите, се вижда, че е пълен синхрон с физичните закони и всъщност резултата е следствие от тях.
ПП.
Ако бяхме разделили на повече части втория съд, то щяхме да имаме още по-висока крайна температура.
На този "феномен" се дължи ефективноста на екстаркцията в химията. Разбирасе там не се използва същата среда, а среда с много по висок афинитет към обекта който се опитваме да извлечем. И пак ако просто се смесят изходната "суровина" с целия "разтворител" се получава по-лош резултат от случая с екстрахиране с порции от "разтворителя". Причината за този парадокс е разликата в т.н. химичеен потенциал(извежда се от общата енергия на системата) на нещото което екстрахираме. Колкото е по-голяма тази разлика, толкова е по интензивен преноса на "суровината".
Разбирасе замествайки хим. потенциал с топлината енергия и "суровина" и "разтворител "със съответните тела се получава старата задача която изрови МиткоС