Слънчев климатик като комбинация от слънчев панел и климатик - възможни ефекти

Здравейте! Виждам че тук има колеги, които очевидно са "в час" ( поне според мен ) и имат доста опит с различни видове термопомпи.
Това ме накара да споделя и аз скромният си опит в подобно начинание и да поставя на дискусия допълнителното подаване на директна слънчева енергия на входа на климатик с цел повишаване енергийните му показатели в режим на отопление. Предварително моля да вземете обосновано отношение (кой колкото може :) )....

Въпроси:
-Какво би се случило с параметрите ( температури на изпарение, на кондензация, темп. на компресора, консумация на ел.енергия, темп. на вътрешното тяло, COP, влияние върху мазането/съотв.живота на компресора/, работа при ниски/високи температури, дефрост, конденз и каквото друго се сетите) на климатика при добавяне на допълнителна топлина от слънцето и/или въздуха на входа на компресора ? (виж приложените схеми, изпълнил съм S1H на Мидеа с 5год стаж и Алуминиев черен панел с размери 2000/800 с директно изпарение на фреон в стая 17.5кв.м.; за сравнения имам същата Мидеа без ъпгрейд в северна стая 15кв.м.)
- Какви предимства/недостатъци биха се получили при такова изпълнение и коя схема е по удачна и изпълнима според вас- серийната или паралелната ( с доводи по възможност :) )?
- Как по достоверен ( измерим) начин и с подръчни средства да замеря разликата между работата на двата климатика? ( за сега разполагам с цифров термометър(ц.т.) на вх.темп. на вътр. тяло; ц.т. за изх.темп. вътр. тяло; оптически термометър за контрол на температурата на пита външно тяло и панел; цифров ватметър, цифров мултиметър)

Ето и някои от досегашните моментни замервания при средна скорост на вентилатора(~370куб/час):
Т външн.-9.6 ; Твх.19 ; Тизх.41.4 ; Тпита-9.1 ; Тпанел-18/-16 ; Рвх 887W ; Ризх. 2856W; На тъмно
Т външн.-2.0 ; Твх.25 ; Тизх.45.2 ; Тпита-6.0 ; Тпанел-12/-10 ; Рвх 919W ; Ризх. 2720W; На тъмно
Т външн.-12.0;Твх.20.5;Тизх.41.8 ; Тпита-13.0; Тпанел-21/-19 ; Рвх 901W ; Ризх. 2700W; На тъмно
Т външн.-2.3 ; Твх.21.1; Тизх.43.6; Тпита-6.4 ; Тпанел-12/-2.8; Рвх 933W; Ризх. 3200W; Дневно, без слънце
Данни за другият климатик има само по отн. на вътр.изх. температура и са с около 5гр.С по-ниски при същите условия.
Използвани таблици за определяне на изх.мощност от http://www.klimatik.org/articles.php?article_id=72
Измерванията с оптическият термометър са с най-големи отклонения поради моментната снимка и начина на мерене и е с най-голяма субективна грешка.

Т външн.-9.6 ;Твх.19 ;Тизх.41.4 ;Тпита-9.1 ; Тпанел-18/-16 ; Рвх 887W ; Ризх. 2856W; На тъмно COP 3.22
Т външн.-2.0 ; Твх.25 ; Тизх.45.2 ; Тпита-6.0 ; Тпанел-12/-10 ; Рвх 919W ; Ризх. 2720W; На тъмно COP 2.96
Т външн.-12.0;Твх.20.5;Тизх.41.8 ;Тпита-13.0;Тпанел-21/-19 ;Рвх 901W ;Ризх. 2700W; На тъмно COP 2.99
Т външн.-2.3 ; Твх.21.1; Тизх.43.6; Тпита-6.4 ; Тпанел-12/-2.8; Рвх 933W; Ризх. 3200W; Дневно, без слънце COP 3.43
Т външн. 8.0; Твх.20.0; Тизх.48.0; Тпита-1.4 ; Тпанел-4.9/11.2; Рвх 953W; Ризх. 3400W; Дневно, слънце 16часа,10.01.2011 COP 3.57
Т външн. 3.7; Твх.25.0; Тизх.48.0; Тпита-0.4 ; Тпанел-11.0/2.0; Рвх 880W; Ризх. 3128W; Дневно, сумрак 17.10 часа, 10.01.2011 COP 3.55
Т външн. -0.6;Твх.24.0;Тизх.49.4 ; Тпита-4.3; Тпанел-12/-2.6 ; Рвх 973W ; Ризх. 3400W; дневно без слънце COP 3.49
Т външн. 0.6;Твх.22.5;Тизх.48.7 ; Тпита-1.7; Тпанел-7.3/1.2 ; Рвх 965W ; Ризх. 3536W; дневно, без слънцеCOP 3.68
Измерено при средна скорост на вътр. вентилатор. Със сигурност има неточност в измерванията. Толкова сигурно, колкото и че грешката не е в пъти, а в проценти ( и то не много :) )
Данни за стандартна Мidea MSF 09HR: Pвх 930W; Pизх 2630W COP 2.82 при 7гр.С (по каталог и табелка) Обикновено COP при температура -10гр.С е 40-50% от този при 7гр.С......т.е. около 1.2 до 1.4

Снимката е направена на 11.01.11, в 09.27часа, след 5 часова работа на климатика, темп. на въздуха -1гр.С, петното горе дясно е от фотоапарата :)

Може би е редно да перифразираме темата по следният начин: " Как да си обясним защо COP на климатика скача на горе при минусови (-10) температури над 2 пъти в сравнение с обичайната практика, когато обикновено пада 2 пъти?" ....Е, при стандартната температура ползата е само 30% :)

Един лаишки въпрос:
Как действа системата "панел-климатик" в режим на охлаждане?

onitbg, Доволен ли си от постигнатите резултати? Колко струва тази преработка и оправдана ли е?

При дефрост климатика успява ли да стопи скрежта по топлообменника и панела?

Системата е много интересна ,но информацията която имам по въпроса е нищожна и не се наемам да я тълкувам.Ако искаш повече мнения обясни поне накратко как е изпълнена инсталацията и как сработва автоматиката...

Ооопс...приложил си схеми ...сега ще ги разгледам.
- Лупус - системата не действа в режим охлаждане (има четрипътен вентил с тази цел).
Не разбрах твоята действаща система от кой модел е...?Може да го пише , но не съм видял.
Лично на мен ми допада серииния вариант и мисля че нещо се объркваш с измерванията.Не мога да кажа от къде идва грешката ти.Ефективноста при студен и слънчев ден би била огромна,но може да се направят още малко подобрения...идеята като цяло е страхотна и съм я виждал само в китайски сайтове.Сподели ,ако не ти е проблем кой и къде го произвежда и каква е крайната цена...на лични да не стане като реклама.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Lupus

Един лаишки въпрос:
Как действа системата "панел-климатик" в режим на охлаждане?

---

В режим охлаждане схемата дава на късо панела и се възстановява фабричният вид на схемата. В противен случай ще се намали хладилната мощност на климатика. Идеята е да се подобрят показателите в режим отопление, като се запазат тези за охлаждане. И да вземем повече топло тогава когато ни е нужно вместо обратното, което се случва с климатика при -10грС например. :)

Цитат:

---

Първоначално публикувано от onitbg

В режим охлаждане схемата дава на късо панела и се възстановява фабричният вид на схемата. В противен случай ще се намали хладилната мощност на климатика. Идеята е да се подобрят показателите в режим отопление, като се запазат тези за охлаждане. И да вземем повече топло тогава когато ни е нужно вместо обратното, което се случва с климатика при -10грС например. :)

---

До колкото разбирам, за да работи тази система е необходимо допълнително количество фреон. Преминавайки в режим на охлаждане част от фреона остава в климатика, а друга - в панела. Как става разпределението, за да се запази оптималния режим на работа на климатика? И още нещо - каква е цената на един такъв панел и за колко време се изплаща инвестицията?

70лв е този панел.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от valen1

onitbg, Доволен ли си от постигнатите резултати? Колко струва тази преработка и оправдана ли е?

При дефрост климатика успява ли да стопи скрежта по топлообменника и панела?

---

Честно казано очаквах подобрението да е в целият диапазон еднакво, но се оказа че при минусови температури, когато COPa на климатика пада до 40-50% от номиналния подобрението е впечатляващо, докато при температура 7-8грС е само 30%. Тогава се вдига отделяната мощност, но COPa се влияе по-малко. В този смисъл, че когато имаме нужда от топлинна мощност при ниски температури и реално климатика издъхва, подобрението дава възможност да се получи повече мощност при по-добро съотношение вх/изх. мощност и определено съм доволен.
Друг е въпроса че сега се ровя да намеря начин за прецизиране на резултатите, така че да са с най-малка грешка :) А и да избера по-добрата схема, за това и съм пуснал темата :)
Цената на панела е 330лв, четирипътника около 30-40лв. Мисля че ако с удвояване на цената на евтин климатик се постигнат параметри по-добри от тези на скъп марков климатик си струва. Е, ако човек има марков климатик със сигурност няма да е зле да подобри работата му ( може би процентно с по-малко, но и отношението цена климатик/ преработка ще бъде по малко)...въпрос на гледна точка и критерии за оценка. Откупуването на допълнението по предварителни разчети трябва да е между 2-4 сезона, без да броим това че климатика топли по-добре и работи по-малко време.
По въпроса за заскрежаването. Изпълнил съм схемата S1H и разскрежаването на питата не се е променило. Панелът прави един тънък полупрозрачен филм който става по- забележим при температури около нулата, отколкото при -12 например. През светлата част на деня обаче изчезва по-голямата част от него (по време на дефроста или "почивките" след достигане на зададената температура). Най- голямо заскрежаване става при мъгла или при влажно време. При плюсови температури и влажно време има конденз, който в определени случаи може да не е желан (капе). На снимката се вижда какво е останало след 5 часа работа и темп. в момента на снимката(09.27h) -1. Т.е. работил е при минусови температури по равно на тъмно и светло (мъгла).
_________________________________________________[color=red]слети поредни публикации на: [time]1295282037[/time]_________________________________________________

Цитат:

---

Първоначално публикувано от VeleV.Klima

70лв е този панел.

---

Де да беше :)

Аз така разбрах от един друг форум.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от rkk

Системата е много интересна ,но информацията която имам по въпроса е нищожна и не се наемам да я тълкувам.Ако искаш повече мнения обясни поне накратко как е изпълнена инсталацията и как сработва автоматиката...

Ооопс...приложил си схеми ...сега ще ги разгледам.
- Лупус - системата не действа в режим охлаждане (има четрипътен вентил с тази цел).
Не разбрах твоята действаща система от кой модел е...?Може да го пише , но не съм видял.
Лично на мен ми допада серииния вариант и мисля че нещо се объркваш с измерванията.Не мога да кажа от къде идва грешката ти.Ефективноста при студен и слънчев ден би била огромна,но може да се направят още малко подобрения...идеята като цяло е страхотна и съм я виждал само в китайски сайтове.Сподели ,ако не ти е проблем кой и къде го произвежда и каква е крайната цена...на лични да не стане като реклама.

---

Изпълнена е схема S1H. Tук искам да сондирам мнения за избор, възможности, влияния на различните схеми- като предположения на първо четене. И мен ме изненадаха резултатите - разликата е в полза именно на студен и слънчев ден (вкл. и през нощта), а при температура около стандартната подобрението е около 30%. Но в края на краищата системата работи. При температури над 5-7 градуса вентилаторът на външното тяло изключва и остава да работи практически само панелът. В този случай, ако абсорбираната енергия не е достатъчна, температурата на кондензация спада и отново се вкл. вентилаторът( питата отново се включва в сметката). Ако е повече, след известно време се вдига температурата до стойности, при които и компресора изключва.
Кое в измерванията според теб е сгрешено? И в каква посока? Ако имаш някакви идеи за друго изпълнение, подобрения, видове измервания за контрол на процеса (изпълними в конкретните условия)- с радост ще ги обсъдим с подробности (може и на лични).
_________________________________________________[color=red]слети поредни публикации на: [time]1295285786[/time]_________________________________________________

Цитат:

---

Първоначално публикувано от VeleV.Klima

Аз така разбрах от един друг форум.

---

Това беше пожелание :), а не цената. И това сигурно ще стане като се масовизира продукта, но едва ли ще е в началото :). Оказва се че този панел се прави на малко места, само в чужбина и то по поръчка- просто още не е масов (когато и цената сигурно ще падне)..

Първо да кажа, че винаги съм се радвал да видя подобен творчески подход към техниката.
Но виж какво виждам тук.В крайна сметка ти си увеличил площта на изпарителя и предполагам(хубаво е да уточниш) количеството агент и логично се е увеличило студопроизводството.
Въпросът е дали всъщност не би било по ефективно добавянето на допълнителен към стандартния топлобменник с принудителна конвекция.слънчевата радиация ми се струва твърде химерична за използване в тази ситуация.
Така се променя машината и логично има някакъв ефект, все пак конкретните хл.машини се конструират за определен Т.интервал.При конвекционалките повечето се проектират до -5* и извън този диапазон ефективността се влошава.Нормално е тази площ да адаптира по-добре климатика към условията, но прости ми за скептицизма, не споделям оптимизма ти за конкуренция на скъп марков климатик.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Lupus

До колкото разбирам, за да работи тази система е необходимо допълнително количество фреон. Преминавайки в режим на охлаждане част от фреона остава в климатика, а друга - в панела. Как става разпределението, за да се запази оптималния режим на работа на климатика? И още нещо - каква е цената на един такъв панел и за колко време се изплаща инвестицията?

---

И аз така си мислех в началото. Оказа се че най- добре системата се държи при поддържане на препоръчаното от производителя количество фреон, въпреки 4м допълнителен тръбен път и обем на панела около 750мл. Вероятно това е поради сравнително късият път между двете тела и това че фазата в панела и допълнителните тръби е смесена с "уклон" към газова :). Факт е че си правих доста рискови експерименти ( за щастие с добър край :) ) с количеството на фреона. Почнах от 810г ( при номинал 700г), минах през 1250г; 500г и много междинни стойности със следене на ток, прегрев на компресора, температури на вътр. тяло и какво ли не. В момента климатика работи със 720г и се чувства чудесно ( и не само той ;)
_________________________________________________[color=red]слети поредни публикации на: [time]1295291094[/time]_________________________________________________

Цитат:

---

Първоначално публикувано от badr

Първо да кажа, че винаги съм се радвал да видя подобен творчески подход към техниката.
Но виж какво виждам тук.В крайна сметка ти си увеличил площта на изпарителя и предполагам(хубаво е да уточниш) количеството агент и логично се е увеличило студопроизводството.
Въпросът е дали всъщност не би било по ефективно добавянето на допълнителен към стандартния топлобменник с принудителна конвекция.слънчевата радиация ми се струва твърде химерична за използване в тази ситуация.
Така се променя машината и логично има някакъв ефект, все пак конкретните хл.машини се конструират за определен Т.интервал.При конвекционалките повечето се проектират до -5* и извън този диапазон ефективността се влошава.Нормално е тази площ да адаптира по-добре климатика към условията, но прости ми за скептицизма, не споделям оптимизма ти за конкуренция на скъп марков климатик.

---

Идеята е да се подобри стандартен климатик с минимална преработка. Със сигурност увеличаването на площта с конвекция ще даде по-добър ефект, но само докато климатика работи в цитираният диапазон. После почват проблемите с обледяването и почистването. По-скъпите климатици избягват донякъде снижението на мощността заради влошения COP именно чрез по-голям топлообменник. Но нали няма да произвеждаме нов климатик- това касае и конструкцията, която трябва да побере допълнителният топлообменник. Тук има само 4-пътен вентил, а допълнителният панел/и - извън тялото, на стена или покрив, съобразно ситуацията.
И разбира се тази добавка няма да направи сплит системата инверторна или да и смени марката, но в режим на отопление при ниски температури COPа ( съответно възможността да топли) определено може да се бори и с марков ;). Разбира се че марковият климатик не може да си промени параметрите с упгерйд така както обикновения поради по-високата база , но определено не би се "разсърдил" на допълнителна порция топлина, която при слънце хич не е химерична ( а и като няма слънце, въздуха е "наследил" енергия пак от него :)- нали от въздуха климатика черпи добавъчната си енергия ).

"...Използвани таблици за определяне на изх.мощност от http://www.klimatik.org/articles.php?article_id=72..."
Ма това са данни за инверторни климатици. Как с този панел направи Мidea MSF 09HR инвертор?
"...Оказа се че най- добре системата се държи при поддържане на препоръчаното от производителя количество фреон, въпреки 4м допълнителен тръбен път и обем на панела около 750мл.Вероятно това е поради сравнително късият път между двете тела и това че фазата в панела и допълнителните тръби е смесена с "уклон" към газова..."
А защо на схемата, даваш, че има "уклон", та даже на вход е течност? А след фабричния топлообменник какво има в твоята система? Ако е газ, то ти прегряваш и без това прегретите пари, повишаваш налягането, температурата на засмукване, респективно разхода на ток, а от тук и нарастване на отдадената топлина при равни други условия. Ако е течност - как става това, без добавяне на още фреон, корекция на капилярка или замяната и с ТРВ? Но да приемем, някак си, че е така, при преминаване в режим на охлаждане, тази течност, която е останала в този панел / 250г примерно/, ще доведе до недостиг на фреон в системата и влошаване работата на климатика от една страна и на опасност от спукване на този панел при нагряването му от слънцето лятно време до... какви температури си мерил? Защо ли флаконите с дезодорант не трябва да се нагряват над 60 градуса? А ако системата работи на R 410 или R407 какво става с компонентите на фреона?
"...По-скъпите климатици избягват донякъде снижението на мощността заради влошения COP именно чрез по-голям топлообменник..."
Сигурен ли си в това? А вярваш ли си?
"...И разбира се тази добавка няма да направи сплит системата инверторна или да и смени марката, но в режим на отопление при ниски температури COPа ( съответно възможността да топли) определено може да се бори и с марков ;)..."
Ех мечти, мечти, та чак блянове. Да се обадим на Японците да затварят развойните бази и заводите, където произвеждат инверторни климатици, че даже и двустъпални. И да почват да наКИЧват по балконите само от тези. Виждал ли си наживо истински инверторен климатик как работи, топли и харчи ток?
" ...Как да си обясним защо COP на климатика скача на горе при минусови (-10) температури над 2 пъти в сравнение с обичайната практика, когато обикновено пада 2 пъти?..."
С непознаване на материята. :)) :)) :))

Геозъб, много грубо изразяваш мнението си! Това е една от малкото интересни теми във форума и ще е жалко ако прекъсне заради подигравки.