Изчисление на мощност, брой и разположение на алуминиеви радиатори - правилно ли е?

Здравейте,

Направил съм изчисление за нужната радиаторна мощност за нискотемпературна отоплителна система - газов кондензен котел, на апартамент със следните параметри:
1. квадратура:
- 95 m²: светла площ
- 133 m²: светла площ + стени
- 160 m²: светла площ + стени + общи части

2. 3-стаен: хол с кухненски бокс, 2 спални, 1 баня, 1 тоалетна, 2 балкона:
хол + кухня - ~45 m²
спални - по 15 m² всяка
баня - 7 m²
тоалетна - 2.16 m²
коридор + антре - 10.174 m²

3. изложение: южно и много леко западно
4. вътрешен, започва от лицевата (южна) до задната (северна) част на сградата - 2 външни стени - южна (хол) и северна
5. 2-ри жилищен (надпартерен) етаж - под апартамента има един жилищен, а над него повече от един.
6. 90% от площта на двете външни стени са прозорци - общо 5 крила на френски прозорци на южната външна стена и 2 на северната
7. вътрешна изолация на тавана в целия апартамент и на всички контурни за апартамента стени без външните (по-долу от обясненията и чертежите ставя ясно защо): 10 см. вата + 1,25 cm. гипсокартон;
единствено контурната стена на детската стая (виж на чертежа дясната стена) е с 5 см. фибран + 5 см. въздушна междина + 1.25 см. гипсокартон - тя се пада полувъншна
8. пода хола и двете стаи ще бъде дъбово дюшеме 2.1 см.; кухнята коридора и антрето са с гранитогрес; отдолу не е слагана никаква изолация с цел да не се се повдига нивото, тъй като така или иначе е станало ниско от изолацията на тавана - 2.62 m поначало, 2.50 m - след изолацията; доколкото знам би било добре да се сложи поне 2 см. фибран на пода, след това тръбите за радиаторите, след това замазка, след това саморазливка и тогава паркета, но мисля, че доста ще се вдигне нивото тогава; ако има начин как да се направи оптимално - споделете
9. височината на тавана е 2.50 m, след полагането на ватата от 10 см. + гипсокартон 1.25 см.; единствено в банята и тоалетната тавана не е изолиран и няма окачен такъв.

Бях задавал няколко въпроса по отношение избиране на подходящ вид отоплителна система и процеса на правилно определяне на радиаторната мощност във форума (въпрос 1, въпрос 2). С тяхна помощ и тази на бол статии и документации се стигна и до конкретните изходни данни: топлинни загуби, брой глидери, радиатори и тяхното разположение.

Главните ми въпроси са:
1) Ориентировъчно правилно ли е количеството пресметнати топлинни загуби / радиаторна мощност?
2) Добре ли са подбрани видовете глидери, броя глидери за радиатори и най-вече - добре ли са разположени радиаторите?

Методи и начини за изчисляване на отделните параметри:
- топлинни загуби
- отоплителна радиаторна мощност: тук, тук и тук
Мога да предоставя точните ползвани входящи данни и начини за изчисляване при нужда.

За изчисление на радиаторната мощност е приета следната температурна конфигурация:
Традиатор_входяща = 50 °C
Традиатор_изходяща = 40 °C
Тпомещение = 25 °C

Оттук желаното Тделта = ( Традиатор_входяща + Традиатор_изходяща ) / 2 - Тпомещение = ( 50 + 40 ) / 2 - 25 = 20 °C.
Кажете ако е по-подходящо да се ползва конфигурацията 45 °C, 40 °C, 25 °C.

Виждам, че в референтните данни се ползва Тпомещение = 20 °C, което е температура добра за сън (18 °C дори е уж подходяща), но за дневно пребиваване за мен е комфортен диапазона 23-25 °C.
Ето ги и изходните данни за топлинните загуби, радиаторната мощност и вида и броя алуминиеви глидери:

Помещение	Квадратура, m²	Топлинни загуби, W	Радиаторна мощност, W	Ferroli POL 600	Ferroli POL 800	Ferroli TAL 2200
Хол + кухня	44.586	6237,446 (55,959 W / m³)	6376,293	22	90	11
Спалня	15.505	2552,700 (65,855 W / m³)	2558,669	0	24	14
Детска стая	14.888	2567,506 (68,982 W / m³)	2577,151	25	0	16

За фирма производител на глидерите е избрана Ferroli, но същата сметка е направена и за Global VOX 600/800 + OSCAR 2000, но не те са използвани за формирането на радиаторите и разположението им в чертежите по-долу.

Ето и самото разположение на радиаторите и използваният брой глидери за всеки:

Детска стая:
https://forum.setcombg.com/attachmen...id=17813&stc=1

Спалня:
https://forum.setcombg.com/attachmen...id=17814&stc=1

Хол без кухнята - кухнята е в кьошето горе-вляво и продължава извън най-горната граница на хола. В изчислението на топлинните загуби и радиаторната мощност са взети предвид площите на стените, пода и тавана на кухнята, но самата тя не е изобразена, тъй като в нея няма да бъде поставяно отоплително тяло:
https://forum.setcombg.com/attachmen...id=17815&stc=1

Преди направата на това собственоръчно изчисление, тази задача бе оставена в ръцете на "майстор" - "познат/приятел". Резултатът е 21 глидера Ferroli POL 600 + 25 Ferroli POL 800 отоплителна мощност. Те биха имали топлинна мощност от 9.7 kW при Tделта = 60 °C (90/70/20), което е брутална високотемпературна инсталация. Когато питах майстора си дори не знаеше нищо за температура вода-въздух или въпросното делта Т, а топлинната мощност бе взета като 50 W / m³ на око за целия апартамент по грешния принцип описан на първа страница тук. Краният резултат по отношение броя радиатори и тяхното разположение беше - два радиатора в хола - един долу вляво, един долу вдясно на стените и двата, както и по един радиатор в спалнята и детската стая. Така беше дори направена и тръбната инсталация от строителя, което е брутално имайки предвид, че апартаментът е предвиден за отопление на газ - самия строител е продавал и газов котел в комплект с апартамента. По-вероятно е да се топля на климатици, тъй като ще е по-икономично, но искам да имам перфектна радиаторна инсталация в случай, че климатичната не достига или тази на газ се превърне в по-добра алтернатива икономически. Или просто бих използвал радиаторната за по-голям комфорт.

Защрихованите области на южната стена на хола са въпросните френски прозорци - 3 крила отдясно и 2 крила отляво. Дясните две крила от тройния френски прозорец вдясно са статични и затова пред тях съм поставил 2 радиатора с глидери POL 600 за оптимална конвекция. Разбира се от френски прозорци смисъл няма ако ще се преграждат с радиатори отпред, но за най-добра конвекция е редно те да са под прозорците, а в случая - пред тях. Разбира се само пред статичните такива са разположени радиатори. Сложени са два радиатора - както тук, така и в детската стая под прозореца, тъй като това е оптималната бройка глидери за радиатор. Избегнати са радиатори с 22 или 25 глидера, тъй като най-отдалечените от входната точка за водата ребра ще са почти студени, а оттук и радиатора ще е прекалено неефективен.

В детската стая има един нормален прозорец + врата към балкона, отново обозначени с щрих и разположени съответно горе-централно и горе-вляво.

В спалнята е последният френски прозорец - двукрилен подвижен.

Моля ако имате време и възможност, споделете дали параметрите: топлинни загуби, радиаторна мощност, брой и вид глидери, разположение на радиаторите в отделните помещения, са добре изчислени.

Ето и цялото разположение на апартамента:
https://forum.setcombg.com/attachmen...id=17816&stc=1

Само да спомена , не е казано че най-далечните радиатори ще са студени. Когато се свържат на кръст- топла - горе от едната страна и студена - долу от другата, следва да се балансира системата. Целта е чрез регулиране на потока от секретният (студен ) кран да преминава еднакво количество вода през всички радиатори. Помисли за стаен терморегулатор и предвиди кабел ( ако не е дистанционен). По груби сметки глидерите за нискотемпературна са два пъти повече от тези за високотемпературна инсталация.

Задължително радиаторите ще бъдат свързани с тръбите горе вход и диагонално долу изход на топлоносителя, както ти казваш и както е описано тук и тук. Точно това е една от другите невъобразими грешки на моя "приятел" "майстор" - свързал ги е долу-долу едностранно - най-скъпият и един от най-неефективните начини, както се споменава в първата статия:

Цитат:

---

• Свързване „долу/долу + едностранно”, става със специален адаптер за включване. Също препоръчвам да не се прави, защото освен че е не ефективно е и доста по-скъпо като изпълнение.

---

В първата от двете статии пише:

Цитат:

---

Оптималната бройка глидери за един радиатор е от 10 до 14

---

В тази статия се споменава пример за определяне на брой радиатори и съотвестващият им брой глидери:

Цитат:

---

... 26 броя глидери.
...
В конкретният пример, бих поставил общо три радиатора. Един с 10 глидера, на северната стена - точно под най-големият прозорец и два с по 8 глидера, разположени под другите два прозореца в помещението.

---

За стайният регулатор - със сигурност ще има такъв. Ще е предполагаемо такъв със сонда за външната температура.

Не съм чел тук във форума някой да е слагал толкова много на брой глидери. Никой не е споделял да има подобен опит.
Предполагам, че никой не е правил подобна мощна инсталация просто, защото не е било необходимо.
Личното ми мнение, че при подобна топлоизолация реалната топлозагуба би трябвало да е по-ниска.
За броя глидери - според мен са прекалено много дори и за нискотемпературна инсталация, да не говорим за размери Н800 и Н2200.
Принципно коментирали сме, че броя глидери трябва да е 2 пъти повече от глидерите, които излизат като се използва каталожната мощност при дТ60.
Това е лично мнение, ако греша - поправете ме.

Орлинчо беше с кондензен котел, доста глидери и сериозна топлоизолация. Би могло да сподели впечатления, но имам спомен, че в преходните периоди от отоплителния сезон не беше много доволен от комфорта, защото котела почти не включвал.

Принципно 50W/m2 е граничната стойност за топлинни загуби при новото сторителство,
има вероятност да е по-малка, ако изолацията е с добро качество. Точни данни могат да се дадът при изчисление със софтуер и данни
за ограждащите повърхнини. Иначе инсталацията изглежда оразмерена като за кондензационен котел, който ще е и единственият вариант, с оглед на това, че стандартните котли с малка мощност вече се намират по-трудно (според евро директивите ще се продават само кондензационни).
Ако слагаш котел, задължително ползвай сензор зза външна температура.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от legaltk

Орлинчо беше с кондензен котел, доста глидери и сериозна топлоизолация. Би могло да сподели впечатления, но имам спомен, че в преходните периоди от отоплителния сезон не беше много доволен от комфорта, защото котела почти не включвал.

---

От 2 дни съм го пуснал отоплението на 21.5/20/5 режим и резултата е, че сутрин включва за да догони 21.5 заданието. Котела е насилствено ограничен на <50* и въпреки това го докарва до 22.5 заради голямото количество топла вода. Ако го отворя на 75* става по-зле. През останалото време явно включва понякога но Т на водата в радиатора се върти около 25* което на пипане е хладно. Но всичкото това "неудачно" поведение се дължи на софтуера на термостата.

Практически печалбата от нискотемпературната инсталация мисля, че не си заслужава толкова много. По-скоро инсталация някаква която да докарва над 37 в радиаторите и ако има нужда да излиза от нискотемпературен режим - По спецификации котела дава 10% разлика в разхода в ниско и високотемпературен режим при номиинално натоварване и 6% при 30% натоварване.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от orlincho

От 2 дни съм го пуснал отоплението на 21.5/20/5 режим и резултата е, че сутрин включва за да догони 21.5 заданието. Котела е насилствено ограничен на <50* и въпреки това го докарва до 22.5 заради голямото количество топла вода. Ако го отворя на 75* става по-зле. През останалото време явно включва понякога но Т на водата в радиатора се върти около 25* което на пипане е хладно. Но всичкото това "неудачно" поведение се дължи на софтуера на термостата.

Практически печалбата от нискотемпературната инсталация мисля, че не си заслужава толкова много. По-скоро инсталация някаква която да докарва над 37 в радиаторите и ако има нужда да излиза от нискотемпературен режим - По спецификации котела дава 10% разлика в разхода в ниско и високотемпературен режим при номиинално натоварване и 6% при 30% натоварване.

---

Офтопик:
Печалба, ама наистина печалба от нискотемпературна инсталация, ако питате мен може да има само с термопомпа.

За печалба/спестяване не си правя толкова тънка сметка. И без друго плащам - поне да имам комфорт.
Важното е да топли, а не както писа Орлин само да върти вода с темп. 25 гр.
Аз съм с външен датчик и предупреждавам - в преходните периоди на отоплителния сезон датчика отчита висока външна температура и рядко включва котела, при това работи с ниска темп. на водата. Аз знам как да се справям с това, но не си е работа постоянно да ръчкам по терморегулатора.
Затова препоръчвам стаен терморегулатор, който регулира по стайна температура, а не по външен датчик.
:RTFM:

И аз мисля, че външен датчик за апартаменти и нормални еднофамилни къщи, само бърка работата. Виж за големи административни сгради, хотели и т.н. е просто задължително.

Няма как външния датчик да бърка работата на котела. Котлите Бош имат функция да трупат данни и да се самонагаждат в процеса на работа. За кондензен котел външният датчик и модулиращият терморегулатор са в основата на добрата и ефективна работа.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Nayden Nenov

Котлите Бош имат функция да трупат данни и да се самонагаждат в процеса на работа.

---

Може ли да дадеш повечко информация за това.
За моя Имергаз съм убеден че с външен датчик може да работи само по избрана крива и толкова.
А като програмист съм 100% сигурен, че при наличе на външен датчик и вътрешен терморегулатор може да се пресмятнат лесно топлозагубите на апартамента/къщата и котела да си нагоди работата без оглед на количеството вода в радиаторите и да не надхвърля заданията (както е моя случай).

За марка котли досега не сме говорили.
При Вайланта също работи по крива.
Вече ако БОШ са написали някакъв нов софт /дано не е като този за ДВГ на Фолксваген :(/ - може.
Има нужда не само от повече информация, но и от натрупан емпиричен опит по въпроса за външния датчик!
Това, което съм написал в горния ми пост е на база личен и споделен опит на други колеги от форума.

След малко четене по темата конкретно за имергаз проблема е в термостата (много е глупав AMICO) Следващият модел CARv2 вече се саморегулира както и има куп ръчни регулации ползва данните от външния термометър и прави предположения за топлозагубите.

Трупането на данни е заложено в софтуера. Въвежда се вид отопление- подово,радиатори или конвектори; Изчислителна температура за инсталацията, средна температура през зимата (за София -16 ).Следи се външна температура,стайна (ако терморегулатора не е монтиран на котела) температура,подаваща и връщаща към/от инсталацията вода. Ключето за настройка на температурата за отпопление може да е почти на мах. за да не ограничи подаването.

Най-добрият такъв контролер според мен е:

HPMtool

Не е задължително да се свързва с термопомпа, може с всякакъв източник, а възможностите му на практика са неограничени. Слагали сме такива, управляват с точност до 0.1 градуса системите, самообучават се и тн и тн