Новини
Форум
Актуално
сървър
5Одобрявам
Избор на кинопроектор
Много считат (и аз в частност), че гледането на кино е по-добре с помощта на проектор. Големият екран и затъмнението в стаята позволяват напълно да се потопим в атмосферата на филма — нищо не ви отвлича от ставащото на екрана, разположен достатъчно далеч от зрителя, но не по малко заемащ голяма част от зрителното поле.
Телевизор vs проектор
Да разгледаме накратко преимуществата и недостатъците на проектора в сравнение с плоскопанелните телевизори — плазмени и LCD.
Преимущества на проектора:
* Отлично съотношение диагонал на екрана/цена.
* Комплект от проектор и екран може да заема по-малко място и тежи по-малко от телевизор със същият диагонал.
Недостатъци на проектора
* Трябва да се гледа в тъмнина.
* Желателна е подготовка на помещението.
* Необходим е втори компонент — екран.
* Нужна е инсталация.
* Шуми системата за охлаждане.
* Трябва да сменяте лампата.
Задължително е затъмнение на помещението, където ще се използва проектора ,тъй като всяка светлина, попадаща на екрана от страничен източник или отразяваща се от светли повърхности, влияе по драматичен образ на контраста и качеството на цветопредаване. Въпреки това изолацията от светлина е недостатъчна. Отразената светлина от проектора, екранът се явява източник на светлина, която пада на обкръжаващите предмети, стени, под, който на свой ред отразяват светлината обратно на екрана, което може забележимо да увеличи засветката на темните участъци от изображението ,и следователно да намали контраста. За това, в идеалният вариант стените и пода трябва да бъдат тъмни, а щорите на прозорците светонепроницаеми и тъмни.
Екран — това е вторият по важност компонент. Изборът тук е огромен — от евтините преносими на тринога и окачваните рулонни, до екрани, имащи електромеханичен привод и по стойност сравними с проектор от начално ниво.
Разбира се, може да използвате и просто парче плат. Въобще, изборът на екран — това е тема за отделна статия. Засега ще се спрем на един момент — приемаме, че за домашен кинотеатър е по-добре да използваме екрани с матово-бяло или светло-сиво платно, тъй като те допускат по-голяма свобода при разполагане на проектора и зрителските места относно екрана. Използването на плътно насоченото отражение на източника на светлина или плътно с рязко намаление на коефициента на отражение в зависимост от ъгъла на падане на светлината ,следва да се прави с внимание, тъй като има шанс да получим неприятни отражения на екрана .
Ако имате екран и проектор, то е нужно да съгласувате тяхното взаимно разположение. Варианти на инсталиране много — проектора може просто да се постави на маса/стойка, а може и да се закрепи на висяща стойка.
Освен това, има съвсем не бюджетни системи с люк на тавана и лифт с електромеханичен привод.
Проектора има активна система на охлаждане, която шуми и събира прах на филтъра. По принцип, проекторът може да се постави зад звукоизолираща преграда (не трябва в кутия — може да прегрее), но по-добре изберете модел с низко ниво на шума. Впрочем, практически всички съвременни модели кинотеатрални проектори имат достатъчно тиха система за охлаждане, шумът от която напълно се заглушава от всеки, даже най-тихият звук от филма.
Проекторът изисква периодична подръжка — чистене на обектива, чистене или смяна на филтрите и, което плаши много хора, понякога се налага подмяна на лампата, която не струва никак малко (впрочем, има вариант закупуването на евтина съвместима лампа без кошница, но в този случай от ползвателя се изисква някакво умение). Нека да сметнем. Ако всеки ден гледаме по един филм със средна продължителност от 1,5 часа, то в случай на типичен срок служба на лампата от 2000 до 4000 часа ,една лампа стига за 3,5 - 3,7 години. Разбира се, има вероятност за преждевременно излизане от строя на лампата — това се случва, но доволно рядко.
Фактически повечето ползватели се сблъскват с необходимостта от замяна на лампата не повече от един път за целият срок на експлоатация на проектора, тъй като до трета замяна на лампата на проектора е вече морално остарял, и се появява необходимост от неговата замяна със съвременен модел.
В скоро време се очаква появата на достъпни кинотеатрални проектори със светодиодни източници на светлина. Заявеният срок на служба при тези източници е 30000 часа и повече, т.е. фактически източникът стига за целият период служба на проектора и възможноста за замяна от ползвателя, като правило, не е предвидена. Освен това, в случая със светодиодни източници на светлина позволява да се реализира безфилтров дизайн на LCD-проектори с изолиран оптически блок, което практически изключва попадане на прах върху матрицата, поляризаторите и т.н. Забележете, че повечето от съвремените кинотеатрални DLP-проектори вече нямат въздушен филтър. По такъв начин, с прехода на светодиодни източници на светлина може да бъде решен проблема с праха и необходимостта от чистене и замяна на филтъра както в LCD-проекторите, а също така необходимоста от периодическа замяна на лампата ,както в случая с LCD(LCoS)-проекторите, така и в случая с DLP-проекторите.
Видове проектори
И така, ако изброените достоинства на проекторите превишиха техните недостатъци, и Вие твърдо сте решили да купите проектор, за да гледате на него филми, то е нужно да определите типа проектор. По принцип, така или иначе, може да гледате кино на всеки проектор. Исключвайки стационарните модели, може да отделите два класа проектори — офисни, изпользваеми за провеждане на презентации, и кинотеатрални, предназначени предимственно за домашно ползване. За начало да се запознаем с офисните. Като цяло обисновенно са малкопригодни за гледане на филми, тъй като се характеризират с високо ниво на шум от системата за охлаждане (особенно свръхкомпактните, но ярки модели), посредствено цветопредаване (особенно DLP-проекторите), изразено с ефект на «дъгата» (DLP-проектори), низък контраст (LCD-проектори), ниска резолюция ( повечето имат матрици 1024 на 768 пиксела), формат на изображение 4:3 (тогава когато филмите, и даже телесериалите са предимно широкоформатни), отсътствие на цифрови входове с подръжка на HDCP.
По такъв начин, ако си купувате проектор за провеждане на презентации, но планирате в също от време на време да гледате на него филми , то избирайте модел, който макар и минимално е лишен от изброените по-горе недостатъци, ограничивающи кинотеатралното ползване на проектора. Ориентирайте се към широкоформатен модел (като правило има офис варианти с резолюция 1280 на 800 пиксела), работещи относително тихо и снабдени HDMI-вход. Все пак се налага да се примирите с низката яркост на цветовете в случая с DLP-проекторите и със слабият контраст в случая с офисните LCD-проектори.
Сред кинотеатралните модели при желание може да се отделят три типа проектори:
1. Развлекателни центрове всичко-в-едно
2. Кинотеатрални проектори от начално ниво
3. Кинотеатрални проектори от висок клас
Развлекателните центрове всичко-в-едно представляват проектор, плейър и акустическа система, обединени в един корпус.
Като правило, такива комбайни струват не много скъпо, макар, възможно, и по-евтино от комплект, състоящ се от евтини компоненти от начално ниво: проектор, DVD-плейър и двукомпонентна акустика. Главното преимущество на комбинираните устройства — това е простотата на установки (комбайна е достаточно да се свърже към електрозахранването и да съгласувате неговото положение с екрана) и експлуатация. Главният недостатък — слаби характеристики на вградената акустика. Впрочем, като правило, такива центрове допускат свързване с външен ресивър, което позволява получаването на полноценен 5.1 звук. Няма да излишно и наличието на видеовходове, предоставящи възможноста за свързване на външни източници на видеосигнал — в частност няма да е приятно преживявянето, ако вграденият плейър излезе от строя или морално остарее, във връзка с отсъствие на подръжка на нови формати мултимедийно съдържание. Видимо, развлекательните центрове всичко-в-едно се являват добри кандидати за работа в детска стая, в случай на мобилно използване — при често преместване на устройството ,било то и само и в пределите на стаята, а също така, ако искате да получите голяма картина, чрез минимум усилия при установка, /възникващи с кабели и разполагане на компоненти/.
В категорията кинотеатрални проектори начално ниво попадат повечето проектори с резолюция на матрицата до 1280 на 720 (800) включително. Някои проектори от дадената категория се позиционират от производителите като игрови развлекателни модели, например, Panasonic PT-AX200E или Epson EH-TW450. От кинотеатралните ги отличава собственото им позициониране, по-малките изисквания към нивото на шума и качеството на изображение и, возможно, по-лекият дизайн, например, светъл, а не черен корпус. Кинотеатралните проектори от начално ниво имат добро съотношение качество на изображението/цена, което позволява да се препоръчат при покупка, в очакване да стане по-достъпно видеосъдържанието с висока резолюция , а цената на Full HD-проекторите да падне.
Вече се появяват признаци за втората тенденция. Редица производители пуснаха по-евтини версии Full HD-проектори, които може да се отнесат към категорията на начално ниво. Разликата от проекторите от по-високият клас е, използването на по-евтини типове матрици (DarkChip1 в случая с DLP и TN в случая с LCD) и, като следствие, не много високият контраст.
Кинотеатрални проектори от висок клас — това са, преди всичко, Full HD-проектори. Тук може да се отнесат проектори с резолюция 1280 на 720, при които основно внимание е отделено върху качеството на изображение, но така или иначе те са ограничени до проектори с резолюция на матрицата 1920 на 1080. Скъп проектор с резолюция 1280 на 720 едва ли ще бъде изгодна покупка.
DLP vs LCD
Оставяйки на страна обсъждането на свръхскъпите триматрични DLP-проектори, може да се констатира, че кинотеатралните проектори за домашно използване — са или едноматрични DLP-проектори, или LCD-проектори (които все по-често наричат 3LCD, за да подчертаят наличието на три LCD-матрици), или проектори, в които се използва LCoS-технология (SXRD в Sony, D-ILA в JVC и 3LCD Reflective в Epson). Не обръщайки внимание на ред отличия, технологията LCoS е все по-близо до 3LCD, за това в контекста на тази статия практически всичко, отнасящо се до LCD може да се разпространи на LCoS. Подробно описание на технологиите DLP и LCD ще бъде дадено в статията «Избор на ортативен мултимедиен проектор, предназначен за провеждане на презентации». Да добавим само, че в случая с кинотеатралните DLP-проектори ,обикновенно се използва шестсегментен светлинен филтър с двукратно редуване на червен, зелен и син цвят, макар да има и и изключения от това правило. Например, за повишаване на качеството на изображение на тъмните оттенъци -се добавят няколко тъмно-зелени сегменти или, за да напишат в характеристиките повече лумени, светофилтъръ се сналбдява с прозрачен сегмент и/или сини, пурпурни и жълти сегменти.
Да разгледаме преимуществата (недостатъците се проявяват във вид на отсътствие на преимущества) кинотеатрални DLP- и LCD-проектори.
Първо може да се каже, че трябва човек да се спре на технология, която в случая е или DLP или 3LCD. Като общо правило е че DLP са по-добрите, но в горен ценови диапазон - евтините ползват 1 чип, скоростта на въртене на колелото не е много голяма и като цяло са за изцяло тъмни помещения. LCD от друга страна позволявали по-голям контраст и като цяло в този ценови диапазон (2000-3000лв.) се представят по-добре.
Преимущества на DLP:
* Висок ANSI-контраст
* Отлична равномерност на цветовият тон по площа на екрана
Преимущества на LCD:
* «Естественн» способ за формиране на изображението, няма го ефекта на дъгата
* Висок к.п.д., по-малко потребляема мощност при същият светлинен поток
ANSI-контраст (методика за измерване http://www.ixbt.com/dvd/infocus-x1.shtml#ansi ) показва доколко черният цвят в кадъра се засветява от съседните ярки участъци на изображението. колкото по-висок е този показател, толкова засветката е по-малка. Високият ANSI-контраст на DLP-проекторите е обусловлеа от високата ефективност на микрогледалата DMD-матрици — светлината или попада на екрана, или на поглъщателя, — а също така на простата конструкция на едноматричните DLP-проектори, съдържащи минимум оптически елементо, на които се разсейва светлина. Типичният ANSI-контраст в кинотеатральните DLP-проектори е в порядъка на 650:1, докато при LCD рядко превишава 300:1. Впрочем, компанията Epson разработи специален поляризационен филтър (технология DeepBlack), обеспечиващ нарастване на контраста с 70% — от 223:1 в случае EMP-TW1000 до 380:1 для EMP-TW2000 — при использовании одинаковой оптики. Результатом применения аналога DeepBlack явилась контрастность в 460:1 у Sanyo PLV-Z3000, а SXRD-проектора на Sony VPL-VW80 демонстрира контраст 480:1. В крайна сметка разликата по ANSI-контраста в DLP от LCD и LCoS забележимо намаля.
Освен това, качеството на изображение в значителна степен зависи от дълбочината на черното, достигнато на тъмни сцени. Този показател най-добре характеризира контраста, получен след деление на осветенноста в центъра на екрана при изкарване на бяло поле ,спрямо осветеноста при изкарване на черно поле — така нареченият контраст full on/full off. По този показател добрите представители на LCD- и особенно LCoS-проекторите наобратно, значително превъзхождат DLP-проекторите.
Отлична равномерност на цветовият тон по площа на екрана в DLP-проекторите явява следствие на това, че светлината преминава по един и същи път, докато при LCD светлината се разделя на три потока, преминава през три матрици и отново се комбинира в един поток. Всяко различие в пропускането или отражението на компонентите в системата на путя на разделените потоци води до локално намаляване/увеличение яркоста на един от цветовете. В резултат на бяло и/или черно поле възникват цветови петна. За тяхното отстраняване в LCD-проекторите се използват разнообразни технически трикове.... до програмна корекция на цветовият тон в локалните области. В случая с най-добрите представители на кинотеатралните LCD-проектори указаният дефект практически отсътства — едва забележимата неравномерност на цвета абсолютно не пречи на гледането на филми.
Изображението на едноматричните DLP-проектори се характеризира с наличието на ефекта «дъга». Съобщенията за пълно отстраняване на този ефект ,са продукт на PR-отделите. «Дъгата» възниква заради това ,че при бързи движения на очите ,ярките елементи от изображението се проектират върху очната ретина на съставяющите ги цветове.
Ефекта «дъга» се проявява във вид на расположени перпендикулярно на движението на очите червени, зелени и сини контури по краищата на контрастно светлите обекти (особенно белите). За кинотеатралните DLP-проектори е характерна високата честота заместване на цветовете (типично — 240 hz при 60 hz кадрова честота, има и 360 Hz) което леко отслабва ефекта нат «дъгата».
Изследванията показаха, че продължителното гледане на изображение от DLP-проектор може да доведе до умора на очите. Впрочем, чувствителноста към «дъгата» във всички е различна, много въобще не я забелязват, на другите пък пречи (особено страдат хора с заболяване нистагм — спонтани колебателни движения на очните ябълки, — за щастие се среща у 1 на 1500). Възможно е в случай на игрово използване на DLP-проектори, цветните контури да бъдат особено раздразнителни. Съветвам ви по-рано да определите своята чувствителност към описаният ефект.
У LCD-проекторите имат по-висок к.п.д., т.е. по-малко потребляема мощност при същият светлинен поток. Въртящият се светлинен филтър при едноматричните DLP-проектори поглъща светлина — малко упростено, може да се твърди, че до екрана достига само една трета то светлината на лампата. Затова DLP-проекторите с една матрица при същата яркост отделят повече топлина, което може да доведе до по-високо разширение на корпуса ,високо ниво на шума или голям размер на корпуса. Изразходват и малко повече електричество.
Кинотеатралните LCoS-проектори по неикономичност са близо до DLP. Все пак достигането на висок контраст в топ LCD-проекторите не става даром — при същата мощност на лампата техният светлинен поток е по-нисък, отколкото в по-малко контрастните събратя.
Двете технологии — DLP и LCD — продолжават да се усъвършенстват. С излизането на новите поколения LCD- и DMD-матрици нараства тяхната пропускаща/отразяваща способност, в резултат се увеличива достиганият контраст и яркост на изображението. Като следствие - намяляват тъмните граници между пикселите в LCD-матриците — може да се твърди, че в съвремените LCD-проектори този проблем го няма (за което косвено способства и ръста на резолюцията). Про поляризационный филтър, рязко увеличаващ контраста в LCD-проекторите, е казано по-горе. Напомням за инициативата на компанията Texas Instruments, която продвижи технологията BrilliantColor за DLP-проектори . Няма нищо принципно ново в нея — предлага се за сметка на добавяне нови цветове в светофилтъра или чрез използването на стави между цветовете да се увеличи цветовият обхват и яркост на картината. Конкретните способи на реализация на BrilliantColor варират в зависимост от производителя на проектори. Прогреса на DLP-проекторите също така може да бъде свързан с прехода към триматрична схема в масовите модели (потенциал има — сега триматричните проектори струват по-скъпо от три едноматрични). Освен това, в случая с DLP-проекторите използването на светодиодни источници на светлина може да намали ефекта на «дъгата» и увеличи к.п.д.
Ключови параметри
Светлинен поток
Светлинният поток (често наричан погрешно яркост) характеризира количеството светлина, изпускано от проектора. Светлинният поток се измерва в люмени (lm). Колкото повече са лумените, толкова по-ярко изглежда изображението на екрана. Стандарт 196M SMPTE (Society of Motion Picture and Television Engineers) определя за «достатъчна» яркоста на изображението в диапазона 41-75 кд/м². При това 55 кд/м² — е препоръчителната стойност на яркоста в изображение при пълно отсътствие на странична засветка. В леко затъмнено помещение яркоста трябва да бъде не повече от 75 кд/м², а в незатъмнено (при условие на отсътствие на пряка слънчева светлина) — 200 кд/м² и повече. За сравнение, яркоста на CRT-телевизора е примерно 200 кд/м², а LCD-телевизор — 250-450 кд/м². Яркоста на улицата в ясен ден е около 350-1000 кд/м². Яркоста на изображение, полученно с помоща на проектор, е равно на светлинният поток, делен на площа на екрана (което дава осветеноста в лк) и умножен по коефициент, зависещ от отразяващите свойства на екрана. При използване за екран на просто бяло-матово платно този коефициент е равен примерно на 1/3, т.е. яркост (в кд/м²) бялото поле на екрана примерно с 3 пъти по-малка осветеност (в лк). Препоръчителните значения на яркоста позволяват да се пресметнат примерните размери на екрана при зададен светлинен поток и тип помещение. В таблицата долу са приведени максимална ширина на екрана в съотношение на страните 16:9 (м, в скобите — диагонал).
Многочислените измервания, проведенни по методиката ANSI, показват, че светлинният поток — е една от немногото характеристики, които в повечето случаи могат да бъдат взети непосредствено от паспортните данни. При това трябва да се отчетат няколко момента. Първо, ако този едноматричен DLP-проектор, в светофилтъра на който има прозрачен и/или CMY-сегменти (в случая с бюджетните кинотеатрални модели това не е рядкост), то за оценка на допустимите размери на екрана светлинният поток по паспорт трябва да се намали два пъти, а понякога и три пъти. Второ, светлинният поток обикновенно се извежда в режим без каквато и да било цветокорекция (программна или с помоща на оптически филтър), привеждането на цветовете в норма изяжда още 30% (или повече). Трето, има вероятност, да се наложи експлоатация на проектора в режим на понижена мощност, изхождайки от желанието да удължите срока служба на лампата и да снизите шума от системата за охлаждане, т.е. минус допълнителни 30%. И тка универсалният съвет е такъв — колкото по-голям е светлинният поток, толкова по-добре. Все-пак, в домашните кинотеатри име смисъл използването на екран с ширина от 1,5 м, а кинотеатралните проектори за домашно използване не се отличават с излишък на лумени. Все пак, в случая с ярките проектори с нисък контраст (например, офисните или бюджетни кинотеатрални модели) черният цвят на неголям екран може да изглежда недостатъчно черен даже в режим на низка яркост. В дадената ситуация намаляването на светлинният поток с помоща на неутрално сив светлинен филтър може да окаже благоприятно въздействие на качеството на изображение. Забележете, че игрането е навярно по-комфортно в непълно затъмнено помещение, в този случай за игри е желателно да се избере проектор с висока яркост (обезцветяването ще бъде по-малко), отделяйки по-малко внимание наконтраста на изображението и шума от системата за вентилация.Код:Помещение Светлинен поток затъмнено леко затъмненно незатъмненно на проектора, лм (целева яркост 55 кд/м²) (целева яркост 110 кд/м²) (целева яркост 220 кд/м²) 500 2,3 (2,6) 1,6 (1,9) 1,2 (1,3) 750 2,8 (3,2) 2,0 (2,3) 1,4 (1,6) 1000 3,3 (3,7) 2,3 (2,6) 1,6 (1,9) 1250 3,7 (4,2) 2,6 (3,0) 1,8 (2,1) 1500 4,0 (4,6) 2,8 (3,2) 2,0 (2,3) 1750 4,3 (5,0) 3,1 (3,5) 2,2 (2,5) 2000 4,6 (5,3) 3,3 (3,7) 2,3 (2,6) 2250 4,9 (5,6) 3,5 (4,0) 2,4 (2,8) 2500 5,2 (5,9) 3,7 (4,2) 2,6 (3,0)
Контраст — това е много важен параметър , определящ качеството на изображение. Както беше казано по-горе, съществуват два основни параметъра, характеризиращи контраста — това е ANSI-контраста и контраст full on/full off. В идеалният вариант и единият и другият трябва да са високи. ANSI-контрастът се явява добър параметър, характеризиращ качествота на цялата оптическа система на проектора, но в реални условия на гледане да различиш по контраста изображението на два проектора, съществено различаващи се по ANSI-контраст, но еднакви по full on/full off, е много сложно, дори и заради това че очите се ориентират по ярките участъци от изображението, възприемайки не много дълбокото черно като абсолютно черно. Наобратно, на тъмните сцени недостатъчната дълбочина на черното лесно се открива, например, при сравнение на черните ленти отгоре и отдолу на картина 2,35:1 и относителното черното извън областа на проекцията. Нивото на черното на тъмни сцени най-добре се характеризира с контраста full on/full off. В крайна сметка картината на проектор с ANSI-контраст, например 300:1 и full on/full off 4000:1 ще изглежда по-контрастна, отколкото при ANSI 650:1 и full on/full 1500:1.
Разпространената тенденция (LCD — често, LCoS — рядко, DLP — много рядко) стана използването на адаптивно управление на светлинният поток с помоща на изменение в диафрагмата и/или яркоста на лампата. За тъмните сцени светлинният поток се намалява, за светлите — увеличива. Това позволява да се получи и приведе в характеристиките невероятна стойност на контраст full on/full off от порядъка на стотици хиляди към едно ,но това е чист маркетинг - малко подобрява възприятието на тъмните сцени. В настройките на проектора обикновено се регулира скороста на сработване и/или степента на намаляване на светлинният поток. Следва да се отчете, че привода на динамичната диафрагма понякога се явява още един источник на акустичен шум, а лошата реализация на алгоритъма за изменение на светлинният поток може да предизвика неестествени скокове на яркостта. Впрочем, при full on/full off контраст от порядъка на 4000:1 и повече ,тази функция не носи особенни ползи.
Даже добрият контраст — това е само потенциал, който трябва да се реализира. Именно за това е нужно добро затъмнение , тъмен таван и стени, за да се изключи всяка засветка на екрана от странични източници или от преотражения. Също така в случай ,че не може да се отстрани засветката може да бъде оправдано използването на екран с висококонтрастно платно.
Към какво да се стремим? По принцип, за да изглежда изображението контрастно е достатъчен контраст от порядка на 200:1 по ANSI в съчетание с 3000:1 по full on/full off. Разбира се, по-високите значения на контраста са само в полза на картината. При не много висок контраст основният дразнещ фактор ще бъдат сивите полета, появяващи в тези случаи, когата картината на филма е с по-малка област на проекция. Тези полета може да се намалят, например ,като се намали висотата на екрана в случай с филм 2,35:1, и тогава субективно изображението ще изглежда по-контрастно.
Също така, субективно възприеманият контраст може да се повиши, намаляввайки светлинният поток посредством щатните възможности на проектора или с помоща на външен неутрален сив фильтър. Контрастът практически не се променя при намаляване на яркоста на лампата, может малко да се увеличава (а может и намалява) при намаляване на диафрагменият отвор на обектива, като правило, се увеличива при увеличаване фокусното разстояние на обектива, а всяка цветокоррекция намалява контраста (незначително при използване на оптични филтри, силно — при програмна корекция). Избирайки проектор, по възможност най-добре визуално оценете контраста на кандидатите. Най-лесно това се прави при едновремена работа на проекторите в еднакви условия, и ако техният светлинен поток се различава слабо (трябва задължително внимателно да се настроят проекторите, тъй като не винаги заводските настройки се явяват оптимални).
Шум от системата за охлаждане
Никой няма да оспори това, че шума от системата за охлаждане — е нежелан и съвършенно ненужен ефект. Наистина, чувствителноста при всеки е различна, един не обръща внимание на усърдното жужене на офисният проектор, другиго го дразни едва чуваното шумене от кинотеатралният проектор, работещ в режим на низка яркост. Във всеки случай, колкото по-тих е проекторът, толкова по-добре. Характеристика на шума се явява нивото на звуково налягане, изразено в децибели (дБ) спрямо прага на чуваемост. Ако се отмита спектралната чувствителност на човешкото ухо, то към дБ прибавят буква А. За съжаление, за шумноста на проектора е невъзможно да се съди, изхождайки от приведените от производителите характеристики. Няма да твърдя, че значенията съзнателно се занижават, но рядко някой указва, как именно е измерен шумът. В най-добрият случай, може да се сравнят паспортните данни за нивото на шума в проектори от един производител. Съгласно нашето субективно мнение, ниво на шума от 35 дБА и по-малко се явява приемливо за кинотеатрален проектор за домашно използване. Разбира се, това е грубо приближение, тъй като не се отчита реалното разположение на зрителя относно проектора, характеристиките на помещението, индивидуалните особенности на възприятие и т.н. По възможност, избирайки проектор от няколко варианта, е желателно лично да оцените тяхната шумност в повече или по-малко реални условия.
Качество на цветопредаване
(ще бъде допълнено по-късно)
Някои проектори от високият клас поддържат системи за професионална калибровка (например, ISF).
Пример за цветови дисбаланс се явява завишената яркост на бялото поле по сравнение с яркоста на цветните участъци в изображението. Визуално това се проявява в това, че цветовете на екрана изглеждат бледи и ненаситени. Такъв ефект възниква в случая с едноматричните DLP-проектори, при които в светлинният филтър се използват прозрачни и/или CMY-сегменти. В повечето случаи за привеждане на яркоста на цветовете в норма, може в настройките на проектора да се изключи използването на допълнителните сегменти. Разбира се, при това ще се намали яркоста на бялото поле, но яркоста на черното няма да се измени, т.е. в кинотеатрален режим светлинният поток и контраст ще бъдат значително по-ниски от заявените стойности.
Отговор с цитат
Първоначално публикувано от hristoslav2 
?
