В неделя ходих на Витоша. Инцидентно ме заведоха приятели. Златни Мостове - Еделвайс - Кумата - Златни мостове.
Накратко - хубаво ядене, гледки, чист въздух, постоянен климатик, ... даже и зрели боровинки намерихме и хапнахме по една-две шепи.
За последно се бях качвал по Витоша преди 30+ години.
Сега толкова много ми хареса, че в следващите 7 дни съм планирал три качвания по същия маршрут.
Едно от нещата които силно ме впечатлиха, е промяната в "достъпноста" на разходката. Преди години, за да направиш такъв (нищо и никакъв) маршрут, трябваше да станеш рано-рано и да ходиш цял ден докато целия станеш в мазоли. А сега с колата набързо до Златните Мостове, после с едни нищо и никакви маратоки правиш разходката без никакви проблеми. Тия две неща - кола и хубави удобни обувки бяха доста дефицитни навремето и ходенето по Витоша си беше трудно начинание.
Това което не ми хареса е опашката в хижа Еделвайс за храна - бавно, тясно, леко тъмно и вероятно мръсно. А иначе, супичките бяха фантастични.
Пътеките по които минахме бяха добре оформени и посипани със синкав трошен камък. Доколкото знам, в кариерата в Балша се добива такъв. Стана ми леко смешно, че тези които се грижат за пътеките са докарали камък от другата планина (Стара планина) и след това са го качили доста нависоко и на доста стръмно с някаква високо проходима техника. Бая парички са се ръсили. Ама поне има някакъв обществен резултат.
Ситния жълт текст на картинката гласи:
"Това е част от кулата на Копитото погледната отгоре"
Продължение 1
![]()