Kакво представляват Blu-ray Disc и HD DVD
Blu-ray Disc и HD DVD са новото поколение оптични информационни носители. Те са от същия вид и с идентични физически размери, както и по-старите дискове CD и DVD - с диаметър 12 см (8 см за портативни приложения) и дебелина 1,2 мм. Четящите устройства и за двата дискови формата Blu-ray и HD DVD използват лазерен лъч с дължина на вълната 405 nm (синьо-виолетова светлина). По-малката дължина на вълната (за сравнение, при DVD се използва червен лазер с дължина на вълната 650 nm) дава възможност за по-прецизна работа на лазера и за намаляване размерите на отворите в диска (които реално са носителите на информацията), както и на разстоянието между тях. Докато при CD дисковете дистанцията между отделните пътечки е 1,6 микрона, а при DVD е 0,74 микрона, при новите дискове тя е много по-малка - 0,40 микрона при HD DVD и 0,32 микрона при Blu-ray Disc. Това позволява съхраняването на многократно по-голям обем информация - High Definition или стандартно видео, звук, снимки, компютърни данни и много други. Еднослойните Blu-ray дискове са с капацитет 25 GB, а двуслойните - 50 GB. Капацитетът на HD DVD е малко по-малък - 15 GB при еднослойните и 30 GB при двуслойните. Макар, че двата диска са с еднаква дебелина, слоевете със записа при тях са на различна дълбочина - 0,6 мм при HD DVD и 0,1 мм при Blu-ray Disc.
Преди време, защитата срещу презапис се оказа ахилесовата пета на DVD. На пръв поглед системата CSS, внедрена в DVD, бе много оригинална и надеждна, но тя използва един 40-битов код и много бързо се оказа преодоляна от група хакери. Новите формати притежават различни защити срещу копиране на информацията. И двете нови защитни системи са своеобразни наследници на CSS, като тази при Blu-ray Disc (наречена BD-CPS) използва динамично променящ се код, а тази при HD DVD (наречена AACS) си служи с голям брой различни кодове.
Първоначално системите работеха перфектно и големите компании производителки на филми решиха, че най-после са се преборили с пиратството. Уви, хвалебствените им слова бяха попарени от хакера Muslix64, който съобщи за преодоляването на AACS във форума на сайта Doom9.org. Към постинга си Muslix64 приложи и линк към разяснителен видеоклип в YouTube, както и линк към изготвения от него софтуер, наречен BackupHDDVD. Това принуди Blu-ray Disc Association (BDA) да анонсира спецификацията BD+, в отчаян опит да заздрави защитата на съдържанието на дисковете от незаконно копиране. Новата система за безопасност представлява допълнение към AACS, стартиращо виртуална машина, която именно ще проверява лиценза на възпроизвеждания диск. При това, проверката ще се извършва през цялото време, докато дискът се намира в Blu-ray плейъра. Хардуерната реализация на тази система за защита на съдържанието ще бъде задължителна за всички бъдещи Blu-ray устройства. Според специалисти обаче, за момента е принципно невъзможно създаването на непробиваема защита от презапис. Причината за това е, че всички DRM технологии функционират на принципа, гласящ "копирането е различно от гледането". Необходимо е потребителите да могат да гледат съдържанието на даден защитен диск, без да го копират. Именно от тук произлиза основният проблем. За да визуализира каквото и да било съдържание, компютърът първо трябва да го прочете. Но ако може да го прочете, значи може и да го презапише. Макар и да не са 100% ефективни, сега действащите защитни механизми ще затрудняват и ограничават незаконното копиране на филми, но рано или късно потребителите ще намерят начин да ги преодолеят.
За всеки информационен носител е важно и осигуряването на различни интерактивни функции. При Blu-ray Disc то се извършва чрез Java софтуера на Sun Microsystems, а HD DVD използва новата технология iHD, разработена от Microsoft и Toshiba.
И двете системи работят достатъчно добре и предоставят функционалност, която е много по-разнообразна и авангардна от семплите менюта за навигация между отделните сцени на досегашните DVD носители.