9 месеца след ВУЗ - 01.1998-10.1998 - Плевен школа...после Мусачево...
Преглед за печат
9 месеца след ВУЗ - 01.1998-10.1998 - Плевен школа...после Мусачево...
дам посещавал съм това заведение :) от 1995 до средата на 1996 се "забавлявах" на границата купона беше пълен :)
В кой Г.О, колега? Аз - в Бургаският.Цитат:
Първоначално публикувано от Jigsaw
Никой не коментира въпроса:
Цитат:
Първоначално публикувано от roumen68
Най са ми смешни подобни разговори.
Лакърдии и спомени на тема "ама какво беше аз като бях в казармата, ехееееей ...".
ходил съм.
служих в поделение 33400 - или 43300 - ба ли го :), много време мина :))
ма беше ПВО на сухопътните войски.
уж само връзкари служели там ... - аз по-голям сбръч не бях виждал дотогава в живота си, но пък това ме възпита като голямо момче, дето вече да не позволява и по-малък сбръч изобщо...
та в тази тема(живота в казармата)... :)
скоро гледах по тАлавизията репортаж за битовите условия в затворите в момента - дадоха кенефите на затвора...(явно за да впечатлят нежните цивилни души)....
та аз хич не се впечатлих :yikes
нашите кенефи бяха още ПО-лоши, а имаше и наказание лишаване от баня... (неслучайно ни викаха Киртаци на времето.. :)) )...
обаче,
казармата ме възпита като ОПТИМИСТ - дори към днешна дата да попадна в глупава и кофти ситуация ...
просто си спомням за казармата и знам, че нищо в цивилизацията не може да е по-лошо от шибаната казарма(към днешна дата е все едно 2 години в затвор лек режим)...
:jamaika
добавено
обаче - искам да се знае :
- ПРОТИВ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ВОЕННА ПОВИННОСТ СЪМ !!!
(който иска да ходи на война - да ходи и да се запише Доброволно).
Две години 1984/86, като първата много интензивно натоварена - НШЗО Плевен, автомобилист. Тогава подготовката по специалността беше доста добра - и теория на автомобила, и практика. Времената бяха други, тъй че не изглеждаше толкова загубено време, както от днешен поглед. Изглеждаше като продължение на обучението в техникума и стъпка преди института. Вярно - много военни простотии, но всичко се забравя, остават емоционалните спомени. Не съм се интересувал сега какво представлява школата, но няколко подобни съвременно оборудвани центъра мисля, че не е лошо да останат и там да се провежда някакво военно обучение - 1-2-3 месеца, колкото се реши, че е оптимално.
Втората година в Звездец - спокойна и безлична служба. Там нямам желание да се върна, но в Плевен бих се върнал , ако може! При същите условия! Само, дето няма да издържа на физическото натоварване - някои дни по 12км пробягани на ден, от които 6км с пълно бойно марш на скок :yikes. Но не повече от седмица ей, да не ме забравят или да се изпорти телепорта! :-memnon
Да, Malone, смешно и тъпо изглеждат мъжете, особено като излязат от казармата и постъпят във ВУЗа. Особено в очите на колежките и неслужилите колеги. Затова аз винаги съм се въздържал от такива разговори, но сега от дистанцията на времето си позволявам. :)
На въпроса "бихте ли се върнали за 1 седмица..." отговорът ми е: "доброволно - категорично НЕ"
Като стана дума за простотията на военните...Имах приятел, на когото дадоха няколко дни отпуск, за да кандидатства в МЕИ. По закон трябвало да го пуснат (поне той така каза). Обаче по закон не пишело, че трябва да го пуснат да се запише, след като бе приет да следва. Нищо, че имаше неизползван полагаем отпуск...
Нека поне им отдам чест по цивилния начин: :095:
Служих една година в свързочния полк в Сливен. Бих се срещнал с "колегите" от казармата, но не непременно на същото място и при същите условия. Според мен военното обучение трябва да е доброволно, просто не е ефективно да се събират накуп хора с различни способности и да бъдат принуждавани да вършат заедно определена работа. По въпроса за отпуските... аз си "прахосах" половината дни за кандидатстване във ВУЗ и когато започнаха лекциите дадох кръв, за да мога да присъствам на всички лекции. Така или иначе не успях да присъствам на всички - от университета изместиха лекциите с 10 дни напред, а книжката ми вече беше разписана :081: .
9 месеца от началота на януари 1999 в ШЗО Велико Търново. Надявам се никой да не се опитва да вкара сина ми в казармата, с други думи твърдо съм против задължителната военна служба.
Слагането на пагон трябва да е доброволно.
аз съм ходил запас 2 пъти...Цитат:
Първоначално публикувано от Ghost
ама,
и до ден днешен имам следният кошмар в два варианта :
1. вариант едно - взимат ме в казармата пак като новобранец и аз почвам да рева на портала "ама аз съм служил вече.. и протягам за доказателство военната книжка... - някъв фатмак ми вика - "ами тъкмо знаеш какво е и ще ти е по-лесно - може и да си прав, ама загубихме картотеката"....
2. вариант две - взимат ме в казармата пак като новобранец и аз почвам да рева на портала "ама аз съм служил вече.. и протягам за доказателство военната книжка... някъв фатмак ми вика - " първият път не се брои... - не знаеш ли, че вече се служи по 2 пъти(2Х)..."
:) :) :))
като се събудя - правя това :god и благодаря на господ-а(дето го няма), че е било сън :))
:god
Аз имам същите кошмари. Майтапа настрана
Две години и три дена. В Казанлък - трети район 1982 - 1984 г. Пропиляни едни от най-хубавите години , но с прекрасни последствия. В смисъл , че 2 години са ненужно дълъг период /може би е разумно да е около 6 м/ но израстването и поуките които можеш да си вземеш са много ценно нещо , за да я пренебрегна изцяло.
Malone, ами тук сме повечето мъже, седнали на маса (пред PC-то) и е почти естествено да има и лакардии за казармата :)
За едно нещо е полезна военната служба. Ама от по-дългичките, а не от 6-12 месеца дето докато се научиш да различаваш по пагоните кой какъв е и УВО-то дошло. Наплашеното в началото сополиво момче трайно възмъжава, създава си полезни навици и принципи за цял живот. Сблъскването с гадостите, извращенията и на пръв поглед неизпълнимите задачи го каляват, вдъхват му трайно увереност, че е кадърен, справя се с нещата, не се плаши току така от необичайните ситуации, бързо взима решенията.
Когато аз се уволних - имах колеги, които не бяха служили. Личаха си от километри - едни такива изнежени, плахи, с някакво детско мислене още. И момичетата също ги различаваха.
Относно теоретичното връщане за 1 седмица: служилите в големи поделения, е естествено да ги побиват тръпки при тази идея. Първите 3 месеца бях в школа, където спалните бяха с легла на 2 етажа за по 120 човека. Там - за нищо на света, отврат.
Но в малко поделение като застава, където и стари и новобранци са 20 човека, с 2-ма офицера и 2-ма старшини - всичко е много по-различно, създава се колектив, приятелства за цял живот въпреки различните характери.
опааааа, ViK, че ние сме били заедно, бре ;)
я се изпей ти какво беше?
Моля, моля ...
"Фазаните" да не се изказват за казарма, на бели чаршафки и в отделна стаичка всеки може ...
Ама ... било трудно в школите ...
Трудно, грънци! Едва ли някога ще научите какво е трудно.
===
Това по горе е със съвсем весел тон, може и шеговит да го наречете. Закачам се, въпреки че съм съвсем искрен, "фазаните" си нямат представа, ама въобще, от служба. :))
Keep silent, ladies!