Пристрастяване
Съвременни изследвания показват, че никотина предизвиква редица ефекти в мозъка. По-специално, проучвания на природата на пристрастяването към него показват, че никотина активира мезолимбичния път (система регулираща чувството за удовлетвореност) — като повлиява дейността на нервните вериги в мозъка, отговорни за усещания като удоволствие и еуфория
Допаминът е един от ключовите невространсмитери участващ в дейността на главния мозък. Установено е, че чрез повишаване на допаминовите нива в мезолимбичния път на мозъка, никотинът се явява агент с екстремно високи стойности към пристрастяване. Много проучвания показват, че към никотина се развива много по-силна зависимост, отколкото към кокаин и хероин. Както и при други медикаменти, към които се развива физическа зависимост, отказването от никотина води до отслабване на продукцията на допамин, като мозъка се опитва да компенсира тази загуба чрез други стимулиращи невротрансмитери, заместващи изкуствената стимулация. От своя страна допамина регулира чувствителността на никотиновите ацетил холинови рецептори. С намаленото му количество пада и тяхната чувствителност. За да се справи с този компенсаторен механизъм мозъка увеличава количеството на рецепторите. В последствие се увеличава количеството на норадреналина, дериват на допамина, който потиска рециклирането на глутаматните рецептори, отговорни за формирането на памет и познавателните умения. Крайния ефект е увеличена чувствителност на мезолимбичния път, в противовес на други наркотици като кокаин и хероин, които, потискат чувствителността му.Тази неврофизиологична промяна се задържа месеци след отказването от тютюна.