Родните тъпотии на още по-родните (хм, защо ли мога да сложа такова прилагателно и то - на място; тъжно е) са посоловични. Както има вицове за равини, за Швейк, за хакери - така има и за катаджии.
Една култура: на "светещите жилетки", ритуалните Черни Очила, каменната физиономия, тъпите вицове и грухтенето което се чува от служебните коли.
Защо, обаче, в България става така, че прослойките (професионално, културно, баджанашко(!)) дават на цял един народ поводи за смях/плач. Тъпо е. Тъжно, с риск да се повторя (но ние сме екстремни личности ). Има значение, нали?