Е, някои са достигнали в еволюцията си до ниво "ЕДНОКЛЕТЪЧНИ" и там са останали. :-memnonЦитат:
Първоначално публикувано от Pat
Преглед за печат
Е, някои са достигнали в еволюцията си до ниво "ЕДНОКЛЕТЪЧНИ" и там са останали. :-memnonЦитат:
Първоначално публикувано от Pat
Не съм съгласен с аналогията. Хубава е като пример, но не е точна.Цитат:
Първоначално публикувано от Pat
Единичната ракова клетка не убива.
Тумора убива. А тумора е съвокупност от еднакви по вид изродени клетки.
Ако ще правим аналогия за моите разсъждения по-горе, то изродените клетки са различни по вид и не образуват тумор (ако въобще е нужно да ги наричаме изродени). А това че са различни следва от индивидуалността и развитието на индивидуалността.
Обаче хубава аналогия става с тоталитарното общество, без значение дали е фашистко или комунистическо. Там има много на брой еднакво изродени индивиди, които накуп се явяват раковия тумор за обществото.
Няма как да твърдиш и да поставяш собствените си интереси над тези на останалите (общите на обществото) и в същото време да твърдиш че ти спомагаш за развитието и благото на това общество - това е цинизъм :)
А аналогията за тумора при тоталитарните общества по скоро бих тълкувал така - както има различни по характер и вид хора, така многобройните "изродени" според теб индивиди обуславят идентичността на обществото (организма) и след като те не му вредят, а напротив, чрез тях то(обществото) съществува, значи те НЕ са ракови, а клетки носещи характера на това общество.
Както се казва - някой неща съществуват независимо дали на нас ни харесва или не. :wink:
@Адашос - туморът не идва от нищото или от въздуха :) Всичко започва от една ракова клетка, на която след поредното copy-paste и се сбърква цикъла на живот и смърт, вероятно поради неясно декларирани глобални променливи, при което тя започва бясно да се дели и така се получава тумор. Както знаеш човека има около 200 вида клетки и всеки от тези видове живее с различна продължителност в тялото ни. Червените кръвни телца - 4 месеца, белите -година, клетките на кожата - 3 седмици, клетки на черва - 4 дни. Колкото по кратка е продължтелността толкова повече делене, толкова по голями шансове за грешки и натрупване на грешки. Затова туморите са предимно стомашни и белодробни щото там най-малко живеят мискините.
Това в цитата е наи-обикновено популистко изказване., предполагам е казано по инерция.Цитат:
Първоначално публикувано от Pat
Естествено, че всеки индивид съзнателно или несъзнателно поставя на първо място личните си интереси и чак след това интересите на обществото. Някои го правят в рамките на закона, други не толкова. Аз лично, вече почти 10 години се стремя да се придържам към закона.
Дреме ми за общото благо, когато то не е формулирано в закона. Когато не е формулирано в закона - за един е благо, за друг е горчиво. А когато е формулирано в закона вече е друго.
Нямам никакво намерение да правя почистване в събота на градинката, щото видиш ли имало рекламна кампания по БТВ. Плащам предостатъчно данъци и очаквам общината да почисти градинката по възможност да не е в събота, щото аз в съботите обичам да се разхождам там и почистването ще ми пречи на разходката. Но ако все пак общината чисти в събота, ще си остана в къщи и ще си отложа разходката за неделя. Това е само пример как гледам на общото благо неформулирано в закона.
В случая това с което допринасям за благото и развитието на общестовото е плащането на законово определени данъци, с част от които общината законово трябва да почисти градинката. А ако все пак отида в съботата да почистя градинката, то това в никакъв случай няма да го считам за някакво мое задължение, а ще го направя, защото някой некадърник (виж Вариант 2 по-долу) не си е свършил работата и вече не мога да търпя несвършената му работа (в случая мръсната градинка).
Хайде да го проиграем на практика.Цитат:
Първоначално публикувано от Tommorow
Вариант 1.
Нека например аз съм индивидуалист и съм оправил собствения живот и бит. След което почвам да заразявам всички около мен да правят същото. Накрая ние формираме една маса от доволни хора оправили собствения си живот и бит. Тумор ли е това ? В смисъл, пречи ли на обществото ?
Ако от нас зависи нататък да управляваме живота и бита на обществото, ще се справим ли ?
Вариант 2
А нека сега например аз не съм индивидуалист и не съм оправил собствения живот и бит. Що не съм го оправил ? Ми щото съм некадърен естествено. И заедно с други некадърници около мен (които съм заразил междувременно) почваме да се натискаме да управляваме обществото. То ни отхвърля, но ние продължаваме да заразяваме наоколо и ставаме все повече и повече, докато в един момент почваме наистина да управляваме обществото с нашата вече обща некадърност. Тумор ли сме ?
:) Губи ти се един тънък но много съществен момент..... Когато всеки се поставя над другите, това автоматично изключва всички около него да са на едно и също ниво - твоето преуспяване ще е за сметка на някой друг който ще изостава (грубо казано ти ще си взел неговата част за да се издигнеш нагоре). Иначе ти няма да си удовлетворен, защото ще виждаш че с нищо не си по-различен от околните.Цитат:
Първоначално публикувано от MitkoS
Знаеш ли, много се отклоняваме от темата. Днес е 9-ти Септември и сигурно заради това сме по-склонни да оцветяваме нещата и тук. Предлагам да го оставим за утре, не ща да развалям празника на другите, въпреки че, ако трябва да съм честем пред себе си, ще кажа че ... спирам, че ще го разваля.
Това което казах няколко поста по-горе беше изразяване на съмнение дали трябва наистина да се тормозим за бъдещето на човечеството (какъвто е въпроса в заглавието на темата) в смисъла, че прекалено много простотии се забелязват напоследък ? Ако аз не мога (некадърен съм) да си подредя собствения живот, какъв е смисъла да се тормозя, че цялото общество не е подредено ? И имам ли право (морално) да си присвоявам ролята на критик и съдия на обществото ?
И второто съмнение (остана незабелязано) - дали човечеството наистина изпростява, или развиващите се технологии дават много повече информация за "стандартното" константно простеене ?
@Адашос - дай да поразсъжаваме над примерите ти. Ти си оправил собствения си живот в твоята сфера - ИТ. Обкръжението за което говориш също е съставено от ИТ специалисти ( необходимост и предпоставка ). Само че, тия преуспели ИТ специалисти трябва да ядат, трябва да пият...и т.н. Да ама производителя от провинцията не е оправил живота си, хлебаря също, месаря и той, те не са в твоето обкръжение и ти няма как да ги заразиш. Когато манджата в удобния супер отсреща секне - там приключва и твоята преуспеваемост. Извод първи - твоята преуспеваемост не е само по себе си независима величина. Вариант 2 - селянина също преупява. За да преуспее трябва да повиши цените, щото иначе няма как да преуспее ( да има в излишък пари ), със свръхпроизводство не става - то бута цените долу, тоест селянина почва да преуспява като произвежда малко, но и скъпо. Скъпото ти бърка в джоба и ти от преуспял се оказва, че започваш да харчиш по-голямата част от доходите си за да се храниш....разбираш схемата....тоест....
няма как всички да са преуспели, защото преуспелите имат нужда от неуспели за да съществуват. Всяко друго положение и невъзможно. Всъщност възможно е - да няма преуспели и неуспели, тогава....се връщаме към 9-ти септемри :)
Не съм съгласен с това:
защото преуспелите имат нужда от неуспели за да съществуват
Това е мислене "печеля-губиш", с което не се постигат успехи.
Не си ли чувал за "печеля-печелиш" ?! С "печеля-печелиш" се постигат успехите.
При първото (печеля-губиш) в мисленето се залага аксиома, че продукта е в ограничен размер/количество и трябва да се грижиш да го преразпределиш по-добре за теб. А при второто (печеля-печелиш) се предполага създаване на повече (още) продукт. Дали ще е от някаква оптимизация и повишаване на ефективността, дали ще е от някаква иновация - все тая, важното е, че няма таван на количеството. Фокуса вече не е в преразпределението, а в създаването на "още".
Сега не ми казвайте, че това "още" ... бла-бла ... не е "зелено" и екологично. Не сте ме разбрали значи, става въпрос за абстрактен продукт и неговото "още" означава финансовия му еквивалент.
А пък това в цитата означава, че не се разпростирам до безкрай и в никакъв случай не отговарям на определението за ракова клетка:
Цитат:
Първоначално публикувано от Tommorow
@Tommorow,
Силно се съмнявам, че ще бъдеш разбран. Българина е самогъзник и социалното мислене не му е присъщо. Когато някоя жаба успее да се измъкне от блатото, започва да се мисли, че е нещо различно от другите жаби. И забравя, че там, на сушата има други правила. И си намира бързо щъркелчето. Показателен пример са кварталите около София - Симеоново, Драгалевци, Бояна. Има огромни палати в стил "мутробарок", с въоръжена охрана и дувари като крепостни стени. А са без канализация, без пътища, без инфраструктура, която да ги спасява от пороите от Витоша при всеки проливен дъжд. Ако всеки от тях отдели 10% от имането си за да се оправи инфраструктурата, там ще стане райско место. Ама не би! Всеки гледа отвисоко на съседа си и си казва: "Да го направи държавата и общината!" Аз плащам данъци (плаща това, което не успее да скрие) и останалото не ме интересува. И си живее в смрадта, идваща от селската река, в която се оттича отработената скъпа храна която консумира.
Адаш, ти започваш да говориш за комунизъм ...струва ми се... :-memnon
Кои от адашите ? :)
Ако е към мен, ще трябва да му дръпна поредното пояснение.
А именно, ако успея да създам "още", няма да го дам на обществото, а ще го запазя за себе си. Честно. :)
На обществото ще се издължа със законово полагащия се данък от "още"-то и евентуално някое дарение (по моя преценка и желание) като на болното момиче от Бургас.
Та така, това не е комунизъм, пообъркал си се.
ПП.
Пък ти ако искаш, дай го на обществото, твоя си работа.
При комунизма тези тънки сметки, сам да си определяш дължимото можеше само да ги сънуваш.
Иначе и на мен ми се видя съвсем като лозунг при соц-а коментара ти.
"На всекиго според нуждите - от всекиго според възможностите"
Цитат по памет, след порядъчна поливка на светлите ни спомени от доброто старо време!
@Адашос - май не ме разбра. Добре... Ето по ясен пример: Ти си преуспял ИТ специалист. ( макар, че е добре да уточним първо що е това успял, не ли па това пре-успял. ) Та, преуспял си....според твоите разбирания за това. И понеже си преуспял, искаш това да си остане така. Търсиш ниши в които да си вложиш уменията. Един ден ставаш и си казваш: Ще напиша софт за комбайни, ще жънат по Джипиес на автомат. Ще го предложа на Танас ( успял сел. производител, на който ти искаш да му помогнеш да преуспее ) от което ще изкарам пари и така ще продължа да съм в групата на преуспяващите. Речено сторено. Пише софта, праиш сървърите и викаш Танас на разпивка ( промоция ). "Танасе, с тоя софт и тия мои сървъри ще утрепеш коня, ще припикаеш двора на конкуренцията, щото тая система така онака 10 комбайна ще жънат сами ще спестиш много пари и ще станеш преуспял". Танас въодушевен - брао бе пич, какво щях да правя без тебе, ти си голяма работа до гроб няма да мога да ти се отблагодаря"....Слагате системите, всичко е 6, Танас от доволен предоволен ти плаща едни луди пари, а ти доволен че ще си преуспял още дълго време....
На следващия ден 30 комбайнера дето са работили на три смени на 10-те комбайна остават без работа а с това на 90+ души членове на семействата живота им става сурав и в недоимък....
Сега разбра ли ме защо не може всички да са преуспели....щото някъде по веригата някой плаща сметката...нещо повече, за да може един да преуспее финансово, 100-души в далечината правят бецален. горе долу и толкова се самоопределят като преуспели във всяко общество или държава.
доб: А на 30-те комбайнера вероятно няма да им остане нищо друго освен да се преквалифицират - първа, компютърна, втора, С++ и т.н. да се нарекат Анонимните жътвари и да понапишат някой и друг експлоит с които да ти съсипят системата :) черен хумор
И за какво ти е това "още" когато вече имаш достатъчно за да живееш нормално? Да задоволиш егото си или какво? Това не мога да го разбера! Всъщност разбирам го, но не ми допада. Някой го наричат алчност....
Аз например се чувствам истински щастлив и доволен когато съм полезен с нещо и помагам на хората около мен. Щастието и удоволствието от живота са истински когато са споделени.... поне за мен.