Още от малък харесвам кучетата, никога не съм се боял и не съм бягал от тях. Въпреки това имам белези на половината си лице от непровокирано нападение на немска овчарка, когато бях на 5г. Бяхме на гости в наши съседи и докато си играех с децата им кучето в един момент скочи и ме захапа през лицето. Тогава не усетих нищо, вероятно от адреналина, но когато отидох до съседната стая да кажа на родителите си майка ми изпищя, а баща ми скочи като попарен. Оказа че, половината ми лице е било в кръв. Баща ми хукна да взема пистолета си, а съседът ни едва го е убедил да не го прави в апартамента, а да изчака до другият ден и да го убият някъде другаде. С други думи дори той осъзнаваше, че ако кучето е нападнало веднъж, задължително ще го направи пак, следователно не трябва да живее. Не съм за жестокостта срещу животните и никога не съм бил, но случи ли се подобен инцидент изходът е само един. Не може да има дори и бегла съпоставка между човешки живот и този на което и да е животно.