Аз... малко със смесени чувства чета темата. Нищо лошо няма, че я има - вероятно има стотици хора, които са се реализирали по света, вероятно много от тях са личности, които човек би се гордял да познава...
Друг е въпросът, че не съм убеден имам ли правото АЗ да съм горд, защото те били нашенци и дали ТЕ са горди, че са българи.
На тази мисъл ме навежда споменът за Николай Гяуров. Бил, човекът, гений (нямам афинитет към неговото изкуство и не мога да дам мнение, но след като така мисли цял свят, значи е така). Ами... какво да ви кажа - аз съм от Велинград, пък не ме гони особена гордост, че той е роден в едно от селата, дали началото на града. Редно е той да се беше гордял, че е роден там. А май не е било така.
Имаше един възрастен човек - бай Ангел Герин, който е имал немалка заслуга за откриването на таланта на Гяуров. А някой да е чул за него? Някъде да пише за него? Самият Гяуров да го е споменавал така, че да се чуе за него? Човекът живя скромно, но и скромно бе подминат от славата на Гяуров. Познавах го, защото беше диригент на духовата музика, където беше и баща ми. Мисля, че повечето музиканти в оркестъра ходеха на репетиции заради това старче, а не от желание да свирят. То и не оставаше време за свирене, защото всички се занимаваха най-вече да си правят гаргара с горкия човечец, поради невероятната му доброта и наивност. И все пак, между музикантите и стареца имаше невероятно уважение - когато говореха зад гърба му, се чуваха само почтителни думи. Неговото "откритие", обаче, не го спомена.
Та заради някои, забравили корена си, може би не трябва да се слагат всички успели българи на пиедестал. Без да омаловажавам успеха на успелите...
Мойте пет ст'инки...