Жена язди кон. До нея върви мъж. Среща ги трети човек и пита:
1. Твоя ли е?
2. Твоят ли е?
Освен ако не си пишат в чата, това "т" зад "твоя" няма да се произнесе, камо ли чуе в 9 от 10 области на родината.
А разпенените следовници на Патриарх Евтимий ще запитам: предвид жизненоважната роля на пълния член как се преборвате при отсъствието изобщо на такъв във среден и женски род? Нещо?!
"Веселбата прекъсна контрольорката."
hint: Тези от вас, които, освен че са грамотни, притежаваха и основна езикова култура, щяха да се справят със ситуацията така: "Смехът й бе прекъснат от полицая". Останалите ще се пенявят колко им е пълен члена...
Съгласен съм.
Но пък тук веднага се появява въпроса, който XIIID постави - "как се преборвате при отсъствието изобщо на такъв във среден и женски род? ".
Т.е., пълния член не решава проблемите напълно при словоред при който подлога не е в началото, щото подлога може и да не е в мъжки род.
Страхотен пример !
В смисъл, не питаме за коня "твой ли е?", а "твоят ли е ?", т.е., долавя се презумпцията , че човек има единствен кон.
И обратното за жената - не питаме "твоята ли е ?", а питаме "твоя ли е ?", т.е., долавя се презумпцията ... за много жени.
... Харесва ми.
Не е същото.
При висшата математика умножението е фундаментална операция дефинираща се върху различни обекти и не се отнася само за по-познатите реални числа.
Махането на умножението не е равностойно на махането на пълния член, но би било равностойно ако например махнем прилагателните изцяло.
Ако трябва да се направи по-точна аналогия с нещо от математиката, то махането (или немахането) на пълния член е равностойно на промяна на дефиницията дали нулата е естествено число или не е. ... За тези които не знаят, това което казват в университетите на запад (по въпроса дали нулата е естествено число или не е), не е това което се преподава в местните училища.
Вероятно си очаквал да ползвам кавички за думата висшата. Е, мен кавичките не ме кефят. Че не е същото ми e ясно - заяждам се просто.
Между другото, пространното ти обяснение по-надолу почива на идеята, че нямам хабер от висша математика, която е... необоснована
Посоченият пример само показва, че без бърз и точен начин да обозначим подлога възниква неяснота, която трябва да се разсейва с други средства. Използването на пълен член за съществителните имена от мъжки род е начин да се предотврати тази неяснота. Не виждам смисъл тя да се внася там, където може да бъде лесно избегната. Мисля, че правилата в езика се използват, за да го направят по-точен, ясен и разбираем, а не обратното.
Пространното обяснение е за да издразня онези примитиви, които като чуят (прочетат) "университетите на запад", веднага си представят дългата ръка на Сорос (каквото и да значи това) и съответно им се налага да посягат към антиацидните хапчета. ... Представяш ли им се какъв гняв ги обзема след като прочетат, че това което се преподава в основното българско училище относно нулата, не е това което се преподава в университета на Сорос ?
Като човек на точните науки и логиката си задавам въпроса така" "Как се дефинира нулата според едните и другите и каква е нейната стойност според тях?"
По същия начин си задавам въпроса и за пълния член: "За да се въведе в българския език пълен член и той да просъществува векове, значи той е изпънявал и изпълнява някаква роля. Отпаднала ли е тази роля сега за да отпада и смисъла от ползването му?"
Правенето на реформи където и да е без ясно дефинирана цел и смисъл от тях и дълбок предварителен анализ на всички последици е много по-лошо от това да оставиш нещата така, както са работили дълго време. Безкрайните реформи в образованието са жив пример за това!
Когато започнах темата, бях убеден, че няма изречение при което махането на пълния член да промени смисъла - съответно пълния член е ненужен.
Явно не съм бил прав, щото бяха показани няколко контрапримера.
Друг е въпроса дали тези контрапримери са само за художествена литература и дали са подходящи за разговорния език.
Че кой ти пречи в разговорния език да си говориш, както си искаш? То, не че не го и правиш, де...
Проблеми, свързани със спрежението на глагола.
В българския език глаголът има три спрежения: първо - с тематична гласна -е-: пия, пиеш, пие, пием, пиете, пият: второ - с тематична гласна -и-: ходя, ходиш, ходи, ходим, ходите, ходят; трето - с тематична гласна -а-/-я-: искам, искаш, иска, искаме, искате, искат; пързалям, пързаляш, пързаля, пързаляме, пързаляте, пързалят.
Формите за първо лице мн. ч. на глаголите от първо и второ спрежение завършват на -м, а на глаголите от трето спрежение - на -ме. Често под влияние на западните български говори (в които формите за първо лице мн. ч. на глаголите от първо и второ спрежение завършват на -ме: я пишем) или по аналогия с формите за първо лице мн. ч. на глаголите от трето спрежение се допускат при говорене и при писане т. нар. "мекави" форми: пишеме, говориме, решиме, направиме, раздадеме, повишиме(за др. примери - достатъчно е да послушаш за малко Бойко, Цветанов и др. соросоиди от запад)
ВЪПРЕКИ ЧЕ ГОВОРЕНЕТО Е ПО-"ЛИБЕРАЛНО" ОТ ПИСАНЕТО, СПАЗВАНЕТО НА ПРАВИЛОТО ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ФОРМИТЕ ЗА ПЪРВО ЛИЦЕ МН. Ч. ПРИ ГЛАГОЛИТЕ ОТ ПЪРВО И ВТОРО СПРЕЖЕНИЕ, КОГАТО ГОВОРИМ, Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО, ТЪЙ КАТО ПРАВИ ИЗКАЗЪТ ИЗИСКАН(НЕСЕЛЯНДУРСКИ). ПРИ ПИСАНЕ СПАЗВАНЕТО НА ПРАВИЛОТО Е АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. НАРУШАВАНЕТО МУ СЕ САНКЦИОНИРА КАТО ГРАМАТИЧНА ГРЕШКА, ПОРОДЕНА ОТ ДИАЛЕКТНО ВЛИЯНИЕ.
Този пост е редактиран от morandis; 01-10-17 в 01:31.