първо да кажа - честито ни нато. вече окончателно.
но не мога да се сдържа и да подмина ей така кретенизма и пълното безхаберие, което се демонстрира навсякъде. слуша си човечеца новините и от екрана блика радостта на гласуващия парламентарист. мимоходом ще спомена патетичните опити на всяка парламентарна група, дори несъществуващите допреди 3 месеца, да изкара себе си пръв стожер на нато-интеграцията и въоръжения мир. "ние, ние, ние...", "без нас никога нямаше...", "ако не бяхме ние..."
нато е едно хубаво нещо, но... защо винаги трябва да има "но". това нато нещо не успя да предотврати 11.IX, нещо се спъна в босна, залитна в косово, сега нещо куцука след атентатите в мадрид и за капак ще се наложи да строи взривените хотели в ирак.
"икономическите аспекти на влизането в нато". не се научиха хората да разпознават правилната посока на постулираната в древността от чичко аристотел връзка "причина-следствие". г-н "царят" разсмя и кокошките с тазвечершното изказване: "защото всички виждаха, че искаме да влезем в нато и затова чуждестранните инвестиции за 2003 в българия са >1.2 млрд EUR. очакваме тенденцията да се подобри".
ех това нато! аз предлагам да кандидатстваме и в опек, цефта, нафта и която друга организация се сетите. не че ще влезем, но слухът, че искаме, ще вкарва по 1.2 млрд EUR за всеки мерак и така ще се оправим...
без ирония и сарказъм казвам, че е добре, че живеем в българия - далеч от световната суета, защото след като лудите стигнаха до мадрид, надали вече и тези страни, които не обират каймака, ще се чувстват сигурни.
искам да бъда разбран правилно - аз съм ЗА глобализацията, ЗА интеграцията и ЗА излизането от тази насила наложена изолация, която обслужва вече над десетилетие "ловенето на риба в мътни води". но за съжаление всеки медал си има и обратна страна... аз като че ли предпочитам да мога да се разхождам край морето, без да се страхувам, че някой хотел ще ми се срине на главата.
вечната ми мечта - разумът над глупостта. кофти, че като всяка мечта е невъмозможно...