Ще почвам да играя Heroes май ...
[:D]
Три деня младите немъртви как прохода бранят.
Горските долини трепетно повтарят на дракон рева.
Пристъпи ужасни!
Дванайсетий път гъсти орки удрят по портата здрава
и зверове я стелят и мана я залива.
Лайтнинг подир лайтнинг! Армагедон след армагедон!
Герой безумни сочи града пак и вика "Трошете! Тамо са парите!"
и орките тръгват с викове сърдити и "титан!" гръмовно
въздуха разпра.
Градът отговори с друг вик: Мана!
И с нов ядрен дъжд от армагедони, лайтнинги и брадви
гадините наши, защитени във замък,
целят и отблъскват без сигнал, без ред
и всякой гледа само да бъде напред
дефенс юнашки на щета да изложи,
и един имп повеч мъртъв да положи.
Укрепленията екнат. Дяволи реват,
кули се разпадат чупят и трошат.
Идат като елфи, бягат като орки и пак се завръщат;
магиосници далекобойни кат ангели прелитат над страшний терен,
не сещат ни демидж, ни атака, ни щит.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но героя не иде,
от никоя кула взорът надежде не види
и братските феникси не фърчът към тях.
Нищо. Фортът ще падне, но лесно, без бой
- кат шъпа войници под сгънта на орка.
Огретата идат; всичките на щрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Sandro, наший герой, ревна горломно:
"Млади бехемоти, венчайте расата ни с лаврови венци!
На вашата сила играчът повери замъка, разселката и себе дори!"
При тез думи силни бехемотите горди
очакват геройски немъртвите орди, бесни и шумещи!
О, геройски час!
Стрелците намират канари тогаз, арбалетите липсват,
но броните траят, брадви се пречупват - дефенса остаят
и сладката радост до крак да измрат пред цялата карта,
на тоз славен път, с една смърт юнашка и една победа.
"Компютрите сега нази гледат, тоя форт висок е:
те ще ни съзрат, ако би бегали: да лоуднем по-добре!
Няма веч оръжие! Има хекатомба!
Всяко дърво с меч е, всяка единица с камък.
Всяко нещо - точи, всеки удар - взема.
Камъни и дърва изчезнаха там.
"Изхабявайте маната!" - някой се изкряска
и магии могъщи фръкнаха завчаска,
кат дракони черни над черний играч,
катурят, струпалят, като луди пак!
И орките тръпнат, друг път невидели
ведно да се бият единици и герои
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на щит и на меч
единиците наши, като упгрейднати твърди
атаките срещат с железни си гърди и фърлят те лайтнинг
в свирепата сеч като виждат харно, че са малко веч...
Но вълни по нови от орки дивашки гълтат,
потопят героя юнашки...
Йоще миг - ще падне заветния форт.
Изведнъж Rampart-а пристигна със гръм.