като оставим настрана факта, че са писани с букви и човек трябва да се мори да ги чете, вместо да седне и за час и половина да "изчете" едни 500 страници?
шегата настрана, от доста години има нещо, което ме дразни изобщо по начина, по който се пишат почти всички книги, и в частност поредиците от няколко тома.
говоря за ескалирането в съдържанието и фабулата. така формулирано е неясно, така че нека обясня.
всяка една книга започва с представяне на главните герои, като после започва едно усложняване, едно вкарване на все нови и нови герои, все по-кардинални стават решаваните проблеми, и все повече и по-важни неща биват замесвани. да, това е клишето за задържане на вниманието, но става досадно всеки път, когато започнеш една книга и ти е приятна конкретиката, след 300 страници (или 3 томада бъдеш въвлечен в поредната борба за короната, поредния световен наркокартел, поредната галактическа междуособица, а всичко е започнало с едно момче, което мирно и кротко е ловяло риба в реката ( примерно
)
толкова са малко книгите, които остават в края си близки до началото, че човек чак му иде да си ги отдели в отделна библиотека
не че има нещо лошо в развитието на фабулата и усложняването, но когато зад тях прозира стремежът на автора да излюска на тезгяха още една книга, на човек му се отщява да продължава да чете.