Някъде в древността имало малко селище, в което живеели 100 мъдреци със семействата си.
Всеки от тях бил надарен със съобразителност и имал познания, които били достатъчни за да успее да реши и най-трудната задача.
Освен това, къде поради любознателност, къде от чисто махленско любопитство, всеки от тях знаел всички клюки за останалите си съграждани. Но все пак говорим за културни и етични хора! Затова никой не знаел клюките за собственото си семейство.
Те имали обичая всеки обяд да се събират на площада. Понякога разисквали административни проблеми. Друг път си задавали логически задачи или си правели турнири по шах. А се случвало и просто да си седят и да се радват на хубавия ден.
Един обяд, на път за някъде си, през площада минал жител на близкото селце на клюкарите. Вярвайте ми, жителите му наистина знаят всичко! Голяма работа са! Даже знаят кой от вас в момента се чеши с молива по главата!
Минавайки, той поздравил мъдреците, огледал ги и казал: "За поне един от вас мога да кажа, че жена му е невярна." После си заминал по пътя.
Угрижили се мъдреците. Прибрали се замислени по домовете си. Неколцина от тях даже не си дояли вечерята.
Минавали дните. Все по-тягостно ставало настроението. Престанали да ходят на площада. Не си обелвали и дума, па макар и само от вежливост! Нищо не се случвало...
На стотния ден стоте мъдреци изгонили стоте си неверни жени!
Как са разбрали? Можете ли да повторите логиката им?