Струва ми се, че с Лупус имаме една и съща грешка.
Успее ли бълхата веднъж да мине средата, после опъването на ластика ще й пречи все по-малко и по-малко. Това, което й остава, ще нараства все по бавно.
В моята последна конструкция това отговаря горе-долу на ситуация, в която бълхата е успяла да се добере отново до 1 м. от дървото, а момиченцето е някъде в друга държава вече :-) Но тогава това, което то прави почти няма да й се отразява и тя ще финишира.





]). Ластичето има една 'реална' дължина и това е 1 метър, константа. Колкото и да се опъва то, бълхата не 'помръдва' от 'реалното' си положение допреди скока. След всеки скок тя прави някакво придвижване напред по 'реалната' дължина на ластика, като големината на това придвижване е все по-малка с всяко по-нататъшно разтягане, но все пак е движение напред (към някой край). Логично е все някога да стигне края, тъй като ластика е с крайна 'реална' дължина.
