Не можах да гледам коридата на живо, но имах възможността да участвувам в полярна експедиция. С хеликоптер ни докараха до лагера. След кратка подготовка една група тръгнахме по набелязания маршрут. За нещастие ни застигна снежна буря и се изгубихме. След като бурята отмина отново настана ясно и слънчево време. Не знаехме къде сме, а не можехме да ползваме радиостанцията - изчезнала бе акумулаторната батерия по време на бурята. Иди я търси из безкрайното бяло поле. Добре поне, че имахме достатъчно храна. Освен обичайните бисквити, сухари, шоколади, сушено месо се намираше и ром за загряване. С водата няма проблем, денят е дълъг, но все пак докога ще издържим? Знаехме, че вече ни търсят, но как да се свържем със спасителните екипи? В даличината виждхме даже да лети хеликоптер, но е твърде далеч за да ни забележат. Започнахме с решаването на задачата, знаейки, че може да е последната. За щастие след няколко часа бяхме спасени с помощта на едно добре известно животинче.
Назовете го!