(Последно действие, глави 2)
Хамлет:
О, Дон Кихоте смели, ти кажи ми,
с Офелия не мога вече да изтрая -
За сватба настоява, разбери,
аз толкоз Луд не съм накрая...
Дон Кихот:
Ех, Хамлете, любезни датски,
това дилема е голяма,
с жените - мъки адски,
без тях - студено под юргана...[:P]
Хамлет:
/замислен/
Това в сърце ми уплах внася...
не ща, да знайш - не ми изнася![}]
на докера@дата.бг скивах кака,
сън ме вече не лови от Биби Дългокрака...[:I]
Дон Кихот:
/тъкмо да се оплаче как Дулсинея му е източила кредитната карта за дрешки /
Офф, да ти имам аз проблема...[V]
/В този момент обаче влиза Смъртта а.к.а СетКом модератор, но жена []/
Смъртта:
Виждам само глупости тука редите,
идвам за да банна и двете ви айпита.
Че на какво това прилича?
С каките всеки акъла да опича...
Принце датски, но да остане между нас -
за тебе щях да дойда после десет дена в час,
но зарад Григорий сметките аз ще омажа,
и тебе с Дон Кихота рече да накажа...
Е, стига, писна тоя диалог със вас,
коя е дата днес, кажи завчас?