Самотник съм. От благородно потекло, но не знам кога съм роден, пък едва ли има някакво значение на практика - самотата винаги превръща времето във вечност. За връзките си не обичам да говоря - така и не успях да създам нито една, но недоказано ме набеждават в близки отношения с други двама благородници - единият е прекрасен слънчев младеж, но много лети в облаците, а с другият всъщност работим в една сфера от доста години - колеги сме, казват, че бил 'inactive' (в тези географски ширини и 'пасивен' върши работа [:P]).
Именно за работата си искам да поговорим. Самотен съм донякъде и защото съм 'невидим', поне много време бях така. Преди почти столетие един прекрасен човек ме заведе в Лас Вегас, отвъд океана - не мога да опиша с думи преживяването си - за толкова внимание не съм си и мечтал, бях се изчервил до неузнаваемост...(а даже май не само заради каките []).
Но столетие си е много време, паметта ми изневерява, а с колегата (направо е посинял от яд горкия <img src=images/speech/icon_speech_ugh.gif border=0 width=23 height=15> ) спорим за името на нашия работодател - който е сбъркал ще купува каса бира на победителя и ще осигури някое маце за вечерта от тия на Докера...ееех, още помня Мерилин как грееше от корицата през '53-та...ама отплеснах се [:I][Oops!].
В СетКом нямало скрито-покрито, ще ми помогнете ли?
//И самотен ще остана, ако така енергично се опитвате да ми помогнете![}]