Задача 198 (Хайку)

[Edin_Lud]

Седя си спокойно в едно обществено заведение и чета надписите по стените. Точно под "Тук нищо хубаво няма да излезе от теб" гледам подредени няколко хайку, писани с различни почерци и химикалки/флумастери/моливи...



Лов на комари.

Риби се борят за храна,

някои ще останат гладни.



Замръзващо в снега,

бедно момче вижда богато.

То е същото, но му е топло.



Ловец преследва жертвата си.

Повалена от стрела сърна,

лежи сред разцъфтяващи цветове.



Пее последната си песен.

Перата му няма да усетят

пролетния бриз.



Листата червенеят, росата е студена.

Светът е в равновесие...

между лятото и есента.



Явно тук посетителите играят някаква игра. Обаче един се е объркал.



Да се боядисват стените на обществените тоалетни е все едно да се горят книги

<div align="right">Графитите на Белград</div id="right">

[kamenf]

Сигурно глупост ще кажа, ама...

виждам, че всеки... хм... куплет започва с един стих от едно изречение, а останалите 2 са нещо като отговор, свързан с него. Само второто тристишие не отговаря на тази схема, т.е. "Замръзващо в снега, ..."

[Wise]

Е то май ще имаме доста варианти:

Защо да не завършват всички на гласна, а виждаме, че в четвъртото всички завършват на съгласна

[kamenf]

Иииии.... някакви смътни усещания за наличие на сезон без в първия....



И още нещо - във всички без в последния има одушевени предмети...



Ама ако тръгнем с такива логикииии............

[pimpirlit]

Ми да кажа и аз една глупост...

"Действието" се развива в различни, последователни годишни времена - есен, зима, пролет, пак зима, късно лято.

С изключение на четвърто хайку.

[InfiniteChaos]

Виждам, че никой не е казал глупост до сега, макар така да твърдят - модерно е да бъдеш първият, който се оплюва. Е, и аз глупост ще кажа -

Ффф, всички са се объркали, хайкутата не са 5-7-5

Или всеки се е объркал спрямо всички останали.

Броя срички, броя букви, струва ми се, че не бива да го гледаме от литературна гледна точка.

Ъмм, в четвъртия стих не става ясно кой извършва действието? Ама, ако така подхванем ще излязат милиард малки джувки.



@Edin_lud, да не би ти да си този, който се е объркал? []



//edit

Ъхх, и само третия(ако приемем, че всяко ммм хайку е написано от един човек, а не са дописвани) има композиция от по 4 думи на ред.

[Edin_Lud]

Очаквах някой да изкоментира броя на сричките...класическото хайку се състои от 3 реда с по, съответно, 5-7-5 срички. Но това отдавна не се спазва дори на конкурси. За справка тук може да прочетете някои наградени стихове.



Като подсказка мога да ви кажа, че твърде много броите. Не всичко е числа и правила. Понякога по-важен е смисъла.

[kamenf]

В петото всичко е по-скоро радостно. В останалите има единство на противоположностите - храна-глад; богат-беден; ловец-жертва; край-начало(пролетта). Та мисля си, че ако всяко стихче е писано от отделен човек, то последния се е объркал. Засега това успях да натъкмя. []

[InfiniteChaos]

<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Очаквах някой да изкоментира броя на сричките...класическото хайку се състои от 3 реда с по, съответно, 5-7-5 срички. Но това отдавна не се спазва дори на конкурси. За справка тук може да прочетете някои наградени стихове.</td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">

Зная това, не критикувам, наистина всяко се върти около образ, може би някои имат нужда от лека редакция, но музиката им е добра.



Виж мое любимо:



Душна е нощта.

Свещ гине във восъчни окови

и поскръцва матрака.



По определено безкрайно незнайна за мен причина всеки от първите четирима посетители (държа на това, че всяко е писано от различен посетител) е обрамчил подчертано черен елемент в стиха си. Тежка и ... рядка ... мрачност е обвила всички и ги кара тихо и кротко да прехвърлят това си настроение в думи за печален край.

Всички. Без последния.



//edit

@kamenf е стигнал до там, до където и аз, но съм се поотместил темпорално малко.

@edin_lud, ти си този, който ще каже дали сме прави или седнали.

[Edin_Lud]

Дотук виждам, че четете чувствата, които стиховете излъчват. Но кои са лиричните герои? Каква е връзката им със Съдбата?

[InfiniteChaos]

Трудно се говори за лиричен герой на хайку, хайку е олицетворение на малък и кратък момент, на нещо обикновено, в което се вижда повече, образ на нещо невидимо, отразяване на настроение. За този, който извършва действието ли става въпрос или за онзи върху/през/зад/от/вместо/чрез когото се извършва? 'Съдба' би могъл да бъде коментара за всяко едно от 4-те, отново с изключение на последното. Ммм, ако смяташ, че можеш да дадеш още малко пояснения - направи го, но ако натрупаната информация до тук би трябвало да стигне ... а струва ми се не стига - подхвърли още една сочна мръвка, мм?

[Edin_Lud]

InfiniteChaos Точно ти забеляза, че това не са класически хайку.

Във всяко от тях си има лиричен герой - някой прави нещо или е в определено състояние. Четири от героите/състоянието им са пряко свързани със Съдбата. Петият си има собствена Съдба.



Този жокер го пазех за последен. Оттук нататък сте вие.



Не сме поръчвали такъв живот. Трябва някой друг да плати сметката

<div align="right">Графитите на Белград</div id="right">

[IvO™]

<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Душна е нощта.

Свещ гине във восъчни окови

и поскръцва матрака.



<div align="right">Originally posted by InfiniteChaos*-*10/03/2005*:* 20:30:06</div id="right"></td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">





Презерватив се къса. Вик в нощта.

Високо вдигнати крака.

Надежда пада в пропастта...



[]

[InfiniteChaos]

Хм, съдба. Или Съдба. Предопределеност. Предначертан път или изобщо наличие на път. Хм, да видим...

Смисъл няма, но липсата му се оправдава от търсенето му.

Съдба на всяко нещо е то да има край дори и в безкрая.

Да имаш собствена съдба би означавало да не осъзнаваш, че тя ти е дадена.

offtopic:

Ах, безмозъчни, ларвоподобни, пиукащи, изумрудено-бели, вбесяващо гнили, стридоглави .. Замислям се, ами ако Аз всъщност не съм Аз, ами само мисля, че съм Аз - може да съм някой друг, който да е в дълбоката заблуда и убеждение, че всъщност Е мен ... и ако наистина съм някой друг, обаче той не съществува? Тъжен сценарий. (ще взема да поспя някой ден и ще се въздържам от подобни писания)



Тъй, съдба ли е на Света да бъде в покой, равновесие? Липсата на флуктоации го омъртвява, да?



Твърдиш, че всяко нещо си е на мястото, в пътя, движи според определените му рамки, освен едно. Нещастната, перната животина от четвърто хайку е ... о, не, рекурсирам вече, порочен кръг.

Ммм, тъжна съдба си отредил на замръзващото момче, дали това е наистина неговата Съдба? Не.



Някой друг? Идеи?

[InfiniteChaos]

<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote"><blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Душна е нощта.

Свещ гине във восъчни окови

и поскръцва матрака.



<div align="right">Originally posted by InfiniteChaos*-*10/03/2005*:* 20:30:06</div id="right"></td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">





Презерватив се къса. Вик в нощта.

Високо вдигнати крака.

Надежда пада в пропастта...



[]







<div align="right">Originally posted by IvO_tm*-*10/03/2005*:* 22:50:46</div id="right">

</td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">



Разлюлана гърда.

Стресната капка -

и пот и сълза.



Плясък ... крила...

и още един от ръка.

"Пpостак!" - а сега?"