По едно време санитарите в наш'та прихиатрична клиника имаха една най-любима забавна игра с нас, демек пациентския състав.(всъщност може по-любими да им бяха част от игрите, които организираха със медико-сестровия състав, но това е една друга тема). Та тая игра се водеше по следните простички правила: като им доскучее (или се уморят сестрите) санитарите хващат някой произволен пациент и го водят в една стаичка с една крушка. Там му дават там да си светне, гасне или да си я погледа тая крушка (май беше червена), пишат му името в един дебел тефтер, ако вече не са го написали, и после го прибират по килията. За да има и лечебен фактор в цялата история всеки на тръгване от стаичката можеше да пробва да предположи дали преди него не в дебелия тертер не са вече имената на всички други клиенти на наш'та клиника. И ако не познае санитарите "ха ха ха, не позна - ае сега едно електрошокче на всички от сърце, ха ха" и сменят тефтера с нов, а ако познае някой разправяха, че ще ни пуснат. Както се досещате килиите са добре звукоизолирани, а и повечето пациенти имат леки комуникационни дефекти, но иначе са разбрани и изпълнителни момчета. Та така един ден на ежегодната разходка в двора решихме, че хайде стига с тез електрошокчета, преброихме се и им разказах плана си. Е не ни пуснаха навън, но поне ни пуснаха интернет. Само дето снощи нещо попрепихме с дружеството на благородните девици и сега никой не помни плана, само се сещам че според женевската конвенция санитарите ни вписваха всички в тефтера по някое време, а и щом има нет значи сме успели някак. Помагайте, че санитарите пак подкараха старото "ха ха ха"!