Новини
Форум
Актуално
сървър[img width=461 height=600]http://infinitechaos.net/oblivion.jpg[/img]
Let's take a trip together...
[img width=461 height=600]http://infinitechaos.net/oblivion.jpg[/img]
Let's take a trip together...
Oblivion
Am not I just a Farmer humble?
Art not thou a Divine Patron of me?
Shall I just continue to mumble
Or shall you shepherd the trembling me?
Shall you glow with blaze in Sky?
Shan't you throw me in a state of bliss?
Can't you show me how to fly?
To the bone nibbled my fists...
Splendour of a shadow I remember,
and the scent of Vernal Green,
and the snug, and windly tender-
Tree that sheltered the unseen.
And her curves soft and sweet,
the gentle sway of her breast,
And the smile serene - has lit
a desire that burned my chest.
What was the Glade?
And who was She?
Shall I ask the blade
and rest beyond the sea?
What was your name?
What was the Tree?
Still I cry in vain,
to remember thee...
Now the paper's white,
and the Tree is gone,
but the ink has might
forgotten to summon.
Нещо като опит за превод:
Oblivion
* Забрава
Am not I just a Farmer humble?
* Не съм ли просто фермер?
Art not thou a Divine Patron of me?
* Не си ли ти моя божествен покровител?
Shall I just continue to mumble* * * *
* Трябва ли просто да продължа да мънкам
Or shall you shepherd the trembling me?
* Или ще ме поведеш треперещ?
Shall you glow with blaze in Sky?
* Ще блестиш ли с пламък във небето?
Shan't you throw me in a state of bliss?
* Няма ли да ме захвърлиш във балженство?
Can't you show me how to fly?* * * * * *
* Няма ли да ме научиш да летя?
To the bone nibbled my fists...
* До изгризания кокъл на юмрука ми...
Splendour of a shadow I remember,
* Отблясък на сянка си спомням,
and the scent of Vernal Green,* *
* и аромата на свежо(пролетно) зелено,
and the snug, and windly tender-
* и уюта сгушен(или скрит/таен), и нежен полъх -
Tree that sheltered the unseen.* * * * *
* Дърво(бесилка/кръст) закриващо невижданото.
And her curves soft and sweet,
* И нейните извивки меки и сладки,
the gentle sway of her breast,
* лекото полюшване на нейната гръд,
And the smile serene - has lit
* И усмивката ведра - запали
a desire that burned my chest.
* желание което изгори гръдта ми.
What was the Glade?
* Каква беше поляната?
And who was She?* * *
* И коя беше тя?
Shall I ask the blade
* Дали да питам стръкчето(острието, листото)
and rest beyond the sea?
* и да се спра в безкрая отвъд морето?
*
What was your name?* * * * *
* Какво беше твоето име?
What was the Tree?* *
* Какво беше дървото?
Still I cry in vain,
* Все още плача напразно,
to remember thee...
* за да те запомня...
Now the paper's white,
* Сега хартията е бяла хартиеното бяло,
and the Tree is gone,
* и дървото го ги няма,
but the ink has might
* но мастилото има мощта
forgotten to summon.* *
* забравеното да призове.
//ЕДИТ - Малко корекции
Пиша в ново нарочно, за да не се разтяга много предишното...
Взирайки се доста, стогнах до извода, че картинката (графиката, фигурата или там к'вото е) би трябвало да изглежда така:
Може и да е случайно, но е завъртяна на 15 градуса.
Мен от "формулите" най ме притеснява реда "=/2*" - за сега ми хрумва, че може наклонената черта да се тълкува като отваряща скоба и тогава отварящите и затварящите скоби се изравняват.
#0, #1, #2, #3 като какво? Като корени? Или като номера?
Това по-долу беше публикувано в една друга тема, малко преди да се появи превода на* kamenf. Преместено е тук с любезното разрешение на Bibi и на kamenf
--------------------------------------------------------------------
След като вече уточнихме, че в тая задача допускаме "тъпички" неща, да взема да напиша нещо тук по оная задача - задача 307. Доста време я разглеждах, пък и Биби се запиля нанякъде по някакви чужди сайтове и не ще да направи обичайния прецизен първоначален "разбор", така че с лека ръка ще понапиша туй-унуй.Първоначално публикувано от Wise
Да де, като за мене , ама не се ли пишеше "четЕри"
И ако някой разбира какво се търси или пита в задача 307 да казва, че английският
не е роден език за някои и е късно да стане такъв. За математиката - да не говорим..
Не разбирам достатъчно английски, за да мога точно да кажа "е те това се търси". Самия текст май е на някакъв староанглийски и Google нищо не казва по въпроса - опитвах с доста комбинации от думи. А също и доста се порових тук в някакъв компютърен речник.
Първо за самото заглавие:
OBLIVION
[ə'bliviən]
1. забрава, забвение
to fall/sink into OBLIVION потъвам в/бйвам предаден на забвение, бивам забравен
2. забравяне, пренебрегване, незачитане
3. помилване, амнистия (и Act of О.)
Вътре в самия текст има поне четири въпроса, които биха могли да са тези които ни трябват:
What was the Glade? - "Какво беше горската поляна"
And who was She? - "И коя беше тя" - преди това става въпрос за нейните хубави заоблени форми (curve-крива, завой)
What was your name? - "Кое беше твоито име"
What was the Tree? - "Кое беше дървото" - преди това се казва, че дървото скривало нещо
Мойто лично мнение е, че става въпрос за някакъв интересен математически факт който може би е позабравен. Всичките тия неща се срещат често в математиката:
Glade - равнина (доколкото разбирам)
tree - дърво
curve - крива
Може би квадратите трябва да ни доподскажат нещо, но на мен лично ми приличат единствено на някакви екзотични плочки за баня
Сега за самите колонки с цифрите и "другите" неща
Редовете са 17 на брой
При "другите" неща ми прави впечатление следното:
- срещат се #0, #1, #2, #3
- общия брой на отварящите скоби не е равен на броя на затварящите
- знака "=" се среща два пъти (само)
При цифрите:
- всичките са написани до втория десетичен знак, но това може да не значи нищо, просто на автора му е било удобно така
- още при първия поглед на първите три-четири реда, започна да ме мъчи някакво усещане за закономерност особено при съпоставянето им с другата колона. За съжаление, тая закомерност все още е неуловима за мен.
Например:
21, 21 = 3 x 7,7 = 3 x 7 x 1,1
-1,21 = -(1,1 x 1,1) или -(1,1 ^ 2)
-0,77 - също е някакво такова "хубаво" -0,77 = - (7 x 1,1 / 10)
11,00 = 1,1 * 10
Определено тия седмици ме дразнят. Също така ако вземем лицето на малкия квадрат за 1, то лицето на големия осмоъгълник е 7.
@MitkoS що не вземеш да copy/paste дето му е мястото?
Аз като я погледнах ми замириса на чичко Питагор. Но не знам защо.
А след това нямах време да мисля. А май ще трябва
И това "trip" май предполага дългичко да пуйчим.............
Прилича ми на разгъвка на нещо.
Само трябва да се прекъсне на места...
//ДОБАВЕНО
Също така на картинката на Камен квадратите пак са 7
Както и строфите на стихчето.
Много седмици, много нещо!
А! Като казах седмици, се сетих за седмици - тамън 2 от дните са по-хубави и пасват на 2 по-големи квадрата.
Малко пред-история, с цел да ви понасоча.
Карус Инфери, живял края на 17ти век, кратко, щастливо и наситено с душни мигове, в малко италианско, католическо и серизно консервативно селце, умрял едва на 27, пак там.
Заболял от тежка форма на схизофрения, придружена от епилептични пристъпи. По негово време медицината е била доволно не- и до там-развита и в следствие на приложеното му парливо лечение (брутално изгорен, върху железен кол на всеки от седемте ъгъла на селото. Едновременно.), "защото - отсъдили добросъвестни люде -* в тялото му се е настанил демон зъл, което оябснява и промискоитетната му, недостойно префърцунена поезия" - състоянието му се променя коренно - несъмнено благодарение на незабавната терапевтична намеса. Никога повече не получил пристъпи.
Малко по-късно, нейде в записките му откриват тези стихове, до тях лежали прашни чертежи обсипани с числа.
Издялали стиховете и чертежа с числата на каменна плоча, защото било ясно, че земните му дела са недовършени, а въпросите му - от отговори лишени. Никой не е от търпение горял, демоничният поет да се завърне в нелицеприятен облик; и ето защо много себеотдадени, вечно в пустините бродещи, с погледи пусти, палещи храсти и чакащи съчките да им проговорят, аскетични мистици похапващи пясък, от тогава, се стремяли да отговорят на последните му въпроси. И не успяли.
Спрете терзанията му, дори посмъртни, и отговорете на ясните въпроси измъчвали го до края му.
Не гледайте твърде дълбоко, гугъл не се предполага да ви трябва, стиховете ще ви отговорят на част от въпросите, останалото - на останалата част.
Аз ще помагам.
Първа подсказка - можете да разделите задачата на две фази - стиховете и чертежа с числата и формулите.
Стиховете задават въпроси и отговарят на такива (а някои са само с естетична цел). Чертежа и числата само отговарят.
Малко разбъркани и разпръснати мисли...
Карус Инфери = Carus Inferi - имитация на латински...
//ЕДИТ: Carus Inferi = кола подсказки...демек всичко надолу е подсказка...нещо някакво такова...INFER
[in'fə:]
1. заключавам
2. загатвам, подсказвам
17ти век...стихове и числа...великата Теорема на Ферма /Fermat/...по мои спомени няколкото теореми на Ферма са открити в полетата на стихосборка, частично оцеляла след пожар (не помня дали самият учен не е загинал при същия пожар)...
7те ъгъла на селото - 7 континента? 7 чудеса на света? 7 теореми може би (чисто предположение...не съм се ровил достатъчно)
това:
Пак ме влече към идеята за Великата теорема...само че по моя информация са успяли да я докажат...и ето защо много себеотдадени, вечно в пустините бродещи, с погледи пусти, палещи храсти и чакащи съчките да им проговорят, аскетични мистици похапващи пясък, от тогава, се стремяли да отговорят на последните му въпроси. И не успяли.
Не знам...само объркани мисли...
Добре се връзва, но човекът е бил французин.
Има друг с подобно име - Ферми - италианец, ама знам ли...
А теоремата наистина я доказаха.
Май ще трабва да поначертаем още нещо отгоре... и... ъъъ... да заприлича на дърво? Или граф?Now the paper's white,
* Сега хартията е бяла
and the Tree is gone,
* и дървото го няма,
but the ink has might
* но мастилото има мощта
forgotten to summon.* *
* забравеното да призове.
Ако се добавят три-четири китари и малко барабани, това ще заприлича на песен на Iron Maiden
Карус Инфери* ~* Икарус
Can't you show me how to fly?*- Няма ли да ме научиш да летя?
И веднага се сещам за Леонардо Да Винчи, но той май е живял няколко века по-рано (//два), но все пак в Италия.
// Онова #0, може да мине и за #9
От латински:
carus : скъп, любим / ценен, с висока цена
inferi : тези в отвъдното, мъртвите
Атмосферата е важна... или поне аз вярвам, че е. Обичам по-неясните задачи, с цел да провокирам малко по-неконвенционално мислене, асоциации, обща култура, и по-рядко изумитела фактология или богата практика в метафизични науки (като алгебрична геометрия, например). Ако се лутате, (макар че хрумките ви ми харесват, обичам да чета асоциации, които доказват наличието на онези прежните) ми кажете, ще насоча.
Чичко гугъл може и да потрябва на нематематик, чак в края, но факта който ще бъде измъкнат може да се стори интересен на мнозина.
Стиховете, някой да им направи малко по-лиричен прочит? Няма код там, малко литературен анализ е необходим. Оставете чертежа и числата за последни, защото ако не знаете на кой въпрос отговора е скрит там, няма да намерите нищо. Или поне е малко вероятно.
Ай ся...*
Това ми е първо мнение по логическите задачи така че ще ме извините ако нещо не ви харесат идейте миКато чета стиховете явно човека говори за нещо насочващо(играещо роля на муза или от тоя род)...не знам защо ала на комета ме избива (Ще блестиш ли с пламък във небето?). Слънцето да е не ми се вярва, както и звездите защото са нещо нормално...картинката ако се погледне НЕ математически прилича на комета с опашката й...еми до тук ми стигна...(най-мразим да мислим)...надявам се че съм помогнал....
Отговор с цитат
