Имам един съученик, който е нещо като диспечер в една фирма. Дали фирмата се управлява лошо или пък много добре, ама той почти по цял ден няма никакви служебни ангажименти освен да седи на един стол на едно бюро и да чака телефона да звънне. Това разбира се след няколко месеца води до съответната депресия, особено като нямаш административни права на скапания компютър с WinXP (да не говорим за достъп до Интернет).
И така, тоя приятел, установил, че Spider Solitaire е един чудесен антидепресант и в продължение на месеци, запълвал работното си време с тази игра. Започнал с "Easy: One Suit", постепенно стигнал до "Difficult: Four Suits" и така в продължение на много месеци - почти като Бил Мъри, който уцелва шапката от три-четири метра в "Омагьосания ден (*)" - стигнал до някакво съвършенство да реди този пасианс. Даже установил, че девойките там, много се впечатляват и така да се каже продължил със служебните злоупотреби.
Случайно ходих до фирмата в която работи и пътьом, реших да се отбия да се видим. Той естествено си играеше на Spider Solitaire и като ме видя, реши че сега му е паднало да ме смае. Докато разменяхме, няколкото общи приказки, той набързо нареди три-четири раздавания, като умишлено се замисли на последното. Аз обаче без много да се връзвам, с лека ръка му казах да не се превзема излишно и че все още си е същия тъпанар какъвто си го спомням от училище. Той ме изгледа снисходително и каза, че може да нареди абсолютно всяко разиграване на Spider Solitaire, като евентуално някои по-завъртяни комбинации, отнемат повече време. Аз се ядосах и емоционално му предложех да се хванем на бас, че това не е вярно.
И така, сега съм в къщи и се тормозя, че прибързано съм се изказал по въпроса.
Моля помагайте. Да видим "кой крив, кой прав".
// kamenf, моля те да изневериш на навиците си и да не се обаждаш до утре към 10-11:00. Така де, с тия нощните постове, само разваляш задачите.
// (*) "Омагьосания ден" - един от най-хубавите филми според мен. За всички времена. Нищо че е лигава романтична комедия.