Позволявам си да драсна една междинка продължение на задачката на z0r0 по мотиви от
кибърпъкнарийте в международния печат.
Киро се събуди от странния кошмар облян в пот. За първи път сънуваше изобщо. 
Вероятно системата за настройване на мозъчните вълни се бе повредила сериозно.
Дори нямаше представа къде бе му хрумнало подобно нещо. Трябва да беше заради
проклетата историческа книга за XXI век. Обеща си да поговори за това с електронния
библиотекар, облече леката туника и излезе. Бързаше да вземе пратката, което имаше
да достави през ноща. Взе я и пое с обществения стратоплан към това което навремето
бяха джунглите на Бразилия, а сега бляскавите мегаполиси на Нова Велика Колумбия.
Лошото усещане от съня още не го напускаше, но той знаеше че никога не
закъснява. Нямаше и как го е правил. Чипът който бе вграден в черепа му щеше да
автоматично да отнесе всичко което не успееше да достави до час след уговореното,
заедно с по-голяма част от това което минаваше за негова интелектуална маса. До срещата
оставаше време точно за едно питие, когато влезе в странния неообзаведен бар, където
трябваше да се срешне с купувачите на информацита. Огледа се, седна на бара и си поръча
студена необира. Едва я бе преполовил когато главата му се пръсна на парчета.
![]()