Да разделим честните от лъжливите

[klingonoid]

Да де, чета пък си мисля за друго.

[Kasap]

Нов вариант - единичен въпрос: "В тази група има човек, който лъже повече от теб, нали?"
Понеже всички лъжци лъжат еднакво (т.е. винаги), ако сме попитали лъжец, реалният отговор ще е Не, но ще чуем Да, независимо какви са били останалите участници.
Ако сме питали честен, той ще отговори с Не само в случая, когато имаме 10 честни.

Защо си мисля, че цялата група ще отговори с единодушно "Да", независимо от състава й?

[klingonoid]

... Помня някакъв такъв пример:
"Попитали лъжеца колко прави 2+2, той обаче излъгал че събира 2+2, а всъщност
извадил 9-6, получил 3, а отговорил 4."

Въпрос на дефиниция какво е "не n"
В началното училище децата ще кажат, че "не n" е "минус n"
В основното училище децата може да кажат, че "не n" е "N - {2}" ("не n" са естествените числа без множеството от един елемент двойка)
Във висшите училища, особено в информационните специалности ще кажат, че "не n" е "нула" за всяко n различно от нула, а "не нула" е 255 (или 65435, или ...)

Аз понеже много си обичах 9-ти клас, ще се направя за малко на деветокласник и ще се опитам да видя какво казват деветокласниците за !(!2+!2).

N - естествени числа
==> !2 = N - {2}
==> !(!2 + !2) = !((N - {2}) + (N - {2})) = !(N - {2}) = 2

[Bibi]

Последното не е вярно обаче.
Сумата на две числа, които са различни от 2, може да бъде всякаква.
Отрицанието й - също.

!2 + !2 = 7 + 10 = 17
!(!2 + !2) = !17 = 5

[klingonoid]

В примера, отрицанието на 2 не е число, а множество. ("не две" е "множеството от всички числа без елемента две", такъв е примера, "две" също е множество от един елемент)
И събирането след това също е върху множества - обединение на множества.
А пък обединението на две еднакви множества е ...

[Bibi]

Аз не виждам смисъл от добавянето на отрицания навсякъде в сметката. Ако ще е така, защо да не излъже и за действието?
{число, различно от 2} {знак, различен от +} {число, различно от 2}

За моя въпрос "Има ли човек, който лъже по-често от теб?" - "Не!"
Струва ми се забележително от психологическа гледна точка.
За страничен наблюдател ще изглежда, все едно аз обвинявам интервюирания, че много лъже, а той си признава, при това казва, че е рекордьор в лъгането.
А в същност съм говорила с напълно непорочен абориген

Получава се така, че двама честни хора си говорят нещо съвсем сериозно и честно, в резултат от което успяват да излъжат/заблудят страничния любопитко.

[ql^2/8]

Проблемът при лъгането на всеки ход според мен е, че в крайна сметка верният
отговор може да стане абсолютно приемлив за лъжеца. (2+2=4) в примера ми по-горе.
Затова лъгането на всеки ход трябва да се изключва от този род задачи за сметка
на еднократното лъгане за крайния (верен) резултат - една чуденка пред всичко
останало: !( A and B or C ...)

Не знам дали за аборигените е дефиниран метод за сравнение и дали въпроса "има ли
по-лъжовен от теб" няма да доведе до неадекватно поведение на запитания - и получаване
на отговор, продиктуван от качества като скромност или желание за себеизтъкване.

[Bibi]

Явно аз тихомълком съм ги приела за машинки.
Както и всички останали неуточнени неща съм приела с подразбиращите се стойности.
Какво е лъжец? Всеки от изпитваните познава ли всички останали, или може да отговори с "не знам" и т.н.

[kamenf]

В реалността човешките категории са широко в сивата гама. Дори въпроси с привидно много ясно разграничим твърд отговор (например "мъж ли си?") не могат винаги да се приемат като еднозначно определими (на горния някои биха отговорили не толкова черно-бяло, например "вече не", "почти", "не съвсем",...). Да не говорим за какво точно може да се възприеме като не-съвсем истина - примерно казваш "Добро утро!", пък навън е едно мътно и кърваво, "- Как си? - Добре съм." пък още си снощен и едвам дишаш... и ред подобни. Затова, ако не се приеме абстрактното черно-бяло машинчесто положение при решаване на логически задачи свързани с определянето на лъжа-истина с използването на въпроси на които твърдо се отговая с да или не и нищо по между им, няма как да стигнем до смислен и еднозначен отговор. Аз лично мисля, че точно това е и проблема на повечето хора които опитват да решават подобни задачи - не могат да избягат от реалната и нормална човешка същност разположена в сивата гама.

[Bibi]

Ако да кажем ти лъжеш 0%, някой друг лъже 50% (в някои задачи има и такъв герой), а аз лъжа 100%, то това са числа и могат да бъдат съвсем точно сравнявани.
Между мен и теб сравнението е категорично: аз лъжа по-често.
Между двама (абсолютни) лъжци също: и двамата лъжат всеки път, 100 не е по-голямо от 100, значи никой не от тях не лъже повече от другия.