Новини
Форум
Актуално
сървър
Ако <font color="blue">М.Н. Шиямалан</font id="blue"> реши да направи страшен филм, той със сигурност ще го направи. Ако реши да си играе с нервичките ви и да ви води за носа като пеленачета - също със сигурност ще го направи. Ако обаче реши да прави глупости - вече се уверих - няма равен на себе си в това.
Причината да мисля така, се нарича простичко <font color="red">"The Village"</font id="red"> [<font color="red">"Селото"</font id="red">]. Превъзнасяният до безумни висоти филм, всъщност е толкова блудкав, глупав и елементарен, толкова насилствено състрадателен, толкова ограничен, толкова еднообразен, че думите в случая са уникално излишни. Филм, който с НИЩО не може да те грабне, камо ли да те задържи на стола, без да си задаваш през 5 минути въпроса дали ти се е наръбил задника и всъщност - дали мислиш повече за задника си, отколкото за това, което става на екрана. Филм, в който ако музиката не беше на особено почитаемият от мен <font color="blue">Джеймс Нютън Хауърд</font id="blue">, щеше да бъде определен като някой селски Биг Брадър, без грам емоция. Ама нито грам. Никаква съпричастност към живота на героите - живот, който те самите смятат за съвършен - живот, недокоснат от "градските пороци", живот скучен и еднообразен до... до дъно!!! Първобитен живот, облечен в модерни дрешки. Вземете камерите, отидете на село и ще снимате нещо в пъти по-интересно от това, меко казано, "безумие".
А иначе живот като живот - хора умират и се раждат. Трудят се, радват се, тъжат. И говорят! Леле как го обичат това говорене, като изключим многобройните моменти, че в крайна сметка ти се иска да им запушиш устите, ама с две ръце! Хора, решили да не се поддадат на моралните устои в едно нормално функциониращо човешко общество, роби на собствените си закони в комуната на съвършенното им съществуване.
И естествено границата! Както става ясно впоследствие - симбиозата е неизбежна - едната страна в един момент опира до помощта на другата. И границата е по средата на двата свята [естествено] - порочният и чистият. Но не трябва да се прекрачва! 'Щото, видите ли, ако я прекрачите, ще дойде тати с големите шамари и ще ви каже той на вас [тях]! В случая "тати" са "съществата, за които не се говори"... или както е добре известно в една филмова поредица "магьосника, чийто име не бива да се назовава" [<font color="red">"Хари Потър"</font id="red">]. Истината е, че ТОЧНО В ТОЗИ ФИЛМ [<font color="red">"The Village"</font id="red">], тази фраза [която по принцип трябва да предвещава едва ли не изсипването на самият Ад на Земята] действаше по-скоро отпускащо за напрегнатият ми до болка слух, докато се опитвах да чуя нещо що-годе смислено. Безкрайните диалози и безмислените бръщлевения, които се опитват да втълпят, че "Раят е на Земята, и то точно ТУК!" със сигурност ще издразнят до краен предел бетонираните ви нерви.
Повечето от половината в този филм вече го гледахме в <font color="red">"Следите"</font id="red"> [<font color="red">"Signs"</font id="red">, 2002] - още в него претръпнахме по "очакването от неизвестното", още там градихме образите [на евентуалното зло], преди да сме го видели във физическа обвивка. В <font color="red">"Следите"</font id="red"> и <font color="red">"Шесто чувство"</font id="red"> <font color="blue">Шиямалан</font id="blue"> дереше нервите ни със стоманени нокти [и то безмилостно]! Тук ще ви гали с перце, преди да заспите...
Е, стига толкова критика! Добрите неща са малко, но с нищо не могат да замажат позора на такъв страхотен талант като <font color="blue">Шиямалан</font id="blue">! Присъствието на <font color="blue">Joaquin Phoenix</font id="blue"> [вече му стана навик да играе в такива филми] и уникалната [наистина, особено с меденото си гласче] <font color="blue">Bryce Dallas Howard</font id="blue"> са единствени неща, заради които си струва да се "изтърпи" филма. Някои сцени са наистина незабравими, но те се броят на пръсти и затова неизменно си задавах въпроса дали не са случайни.
Филм, след който за първи път плаках от радост [че свърши]!
Ще плачете и вие, обещавам ви! []
Welcome to the real world...
P.S. По-добре отново си пуснете <font color="red">"Плажът"</font id="red">. Въпреки, че идейните точки и на двата филма съвпадат по контурите, <font color="red">"Плажът"</font id="red"> в същността си определено е доста по-наситен и драматичен, въпреки всичките лигльовщини на младия <font color="blue">ДиКаприо</font id="blue">.
Отговор с цитат