<center><font color="red">CONSTANTINE</font id="red"> <font color="blue">[2005]</font id="blue"></center>
<center></center>
Огромната, неспирна машинка за пари, наречена <font color="purple">"Холивуд"</font id="purple">, не престава да бълва "супер-фантастични екшъни" по комиксови герои и то толкова често, че вече започвам да се притеснявам като им се изчерпат комиксовите герои, какъв ще го "дървят"? След поредицата извращения с рисувани мускулести и свръхинтелигентни спасители на малката ни, злощастна планета, сега е ред да погледнем в "тъмната половина" на малките, изрисувани книжки от поредицата <font color="red">"HellBlazer"</font id="red">, където във вечното дерби <font color="red">"God vs Satan"</font id="red">, съдия ще бъде Екзорсистът, наречен простичко... <font color="purple">Константин</font id="purple">. [] И тъй като ние, българите, не си падаме особено по американските комиксови поредици, нека ви светна набързо какво можете да очаквате докато гледате филма [с условието], ако сте въобще от зрителите, които биха го изгледали.
Добре познатият ни от трилогията <font color="red">"Матрицата"</font id="red"> [а и доста преди това] <font color="blue">Кеану</font id="blue">, тук ще се изживява леко като <font color="purple">Ван Хелсинг</font id="purple">, под аранжимента на неземни визуални ефекти. Та като казах <font color="purple">Ван Хелсинг</font id="purple"> [на български: <font color="red">"Иван от Хелзинки"</font id="red"> []], нищо не пречеше <font color="red">"Constantine"</font id="red"> да е продъжение на летният хит от миналата година на прославеният с любовта си към пустинните пясъци режисьор <font color="blue">Стивън Сомърс</font id="blue">, ама нали, завалията, реши да изцеди до последно и без това изсмуканата от пластовете на времето Мумия в продължението <font color="red">"Revenge of the Mummy: The Ride"</font id="red"> [<font color="red">"The Last Ride"</font id="red"> вече беше заето... []], та май не му е останало време да си премести празното канче под крана с течаща вода.
Както и да е, пак се отплеснах... напоследък доста се отплесвам, ама това е семейна черта [дъ ни мъ убвинявъти!] []
Честно казано, историята [като цяло] никога не ме е влечала [така, както влече някои от вас, предполагам]. За първи път чух за <font color="green">"Копието на Съдбата"</font id="green"> от играта на <font color="red">id Software</font id="red">: <font color="blue">"Wolfenstein 3-D: Spear Of Destiny"</font id="blue"> [1992], а 7 години по-късно и в играта на <font color="red">Core Design</font id="red">: <font color="blue">"Tomb Raider: Chronicles"</font id="blue"> [1999]. С това се изчерпват познанията ми за този предмет, който фанатизирания <font color="purple">Хитлер</font id="purple"> е издирвал, барабар с всички останали обожествявани предмети, които биха могли да те направят безпрецедентен господар на света. [След <font color="green">"Кивота"</font id="green"> и <font color="green">"Граала"</font id="green">, време е на <font color="purple">чичко Инди</font id="purple"> да се поразтърси и за <font color="green">"Копието"</font id="green">, не мислите ли? Ааааа ма ха! []]. Друг е въпросът, че гореспоменатото копие, въобще не прилича на копие, а на най-обикновен къс меч с дължина на острието около 30 сантиметра и ръкохватка, която би могла да послужи и за вибратор [стига да има батерии (и жени) наблизо]. [:P]
И така, сега по същество. В далечно [от нас] Мексико, двама селски младежи [особено единия - <font color="purple">Мануел</font id="purple">] намират въпросното копие сред едни развалини [естествено, стъпвайки там където никой друг не е стъпвал, нищо че пътя е на десетина метра от тях]. Как се е озовало това копие в Мексико, не ме питайте. Тук за първи път се усетих, че не трябва да си археолог, за да откриваш такива ценни придобивки, затова [обзет от археологичен дух и авантюристичен блясък в очите] набързо прекосих двора на две на три, ама няма да ви казвам на какво попаднах - после ще си измия обувките... [][:P]
Та въпросният <font color="purple">Мануел</font id="purple">, още с докосването на <font color="green">Копието</font id="green">, придобива неземни сили, зомбира се и тръгва незнайно къде, сеейки смърт и семената на злото по пътя си... [тънкият момент тук е, че който владее <font color="green">Копието</font id="green">, държи съдбата на Земята в своите ръце - естествено това трябва да е Злото, защото ако е Доброто - то добронамерено ще поиска да сподели планетата с всички останали - нещо, което принципно си е така []]. В същият момент, в максикански квартал в предградията на Лос Анжелис, <font color="blue">Кеану</font id="blue"> [<font color="purple">Джон Константин</font id="purple">] доказва колко е добър в прогонването на зли духове, обладали човешки същества и... мисля, че друго няма какво да ви разказвам - работата е ясна - скоро двата свята [добронамереният "материален" и злонамереният "отвъден"] ще се сблъскат и очаквайте експлозивна палитра от див екшън и неспирни визуални ефекти. Тук е моментът, в който искам да отбележа, че "Адът" е графично реализиран по един страхотен [да не кажа "уникален"] и страховит начин - едно голямо <font color="red">"Евалла!"</font id="red"> на екипа графични дизайнери и всякакви му там "пейнт"-маниаци, "морфинг"-любители и аниматори, направили този истински дигитален шедьовър - доста изтръпвах, докато гледах сцените, разиграващи се там - огънят, вятърът, пустошта, адските създания... мммммм... нямам спомен да съм гледал нещо толкова "истинско" от доста време насам.
<center> </center>
От актьорите единствено <font color="blue">Кеану</font id="blue"> и <font color="blue">Рейчъл Уайз</font id="blue"> са на познатото ни, поносимо ниво, особено <font color="blue">Рейчъл</font id="blue"> - малката зеленоока англичанка - която на моменти говори толкова сладко, че ако си сам, се усещаш, че неволно се оглеждаш за салфетки... [] За моя радост, във филма не играят дузина, известни с нетърпимите си характери "звезди", за които най-големият проблем на планетата е как да си пръснат по-голямата част от парите и по този начин се съсредоточаваме изцяло върху гореспоменатите двама сладури, стискайки палци да оцелеят след всяко по-здраво меле. Дори появяващият се накрая филмов титан <font color="blue">Питър Стормейър</font id="blue">, в ролята на <font color="purple">Луцифер</font id="purple">, е... как да кажа... абе смешник. В старанието си да бъде "Лукавия", предизвиква единствено дълбоки въздишки и шумно изпускане на въздуха през носа.
В <font color="red">"Constantine"</font id="red"> има доста препратки към други филми. Например, <font color="blue">Киану</font id="blue"> и <font color="blue">Рейчъл</font id="blue"> доста често ще си подмятат репликата <font color="purple">"Винаги има уловка!"</font id="purple">, която е подмятана и от <font color="blue">Брендън Фрейзър</font id="blue"> в <font color="red">"The Mummy Returns"</font id="red"> [в чийто филм <font color="blue">Рейчъл</font id="blue"> също играе, като героинята <font color="purple">Иви</font id="purple">]. Друг момент е когато в последното, тежко меле, <font color="blue">Кеану</font id="blue"> е полу-нокаутиран и малко преди да се изправи, си отваря очите заел същата поза както и след съня, при който умира <font color="purple">Тринити</font id="purple">, в началото на <font color="red">"Matrix: Reloaded"</font id="red">.
Та, струва ли си филма? О, ще го гледате и без да ви го препоръчвам! Защото формулата <font color="purple">"Кеану + Фантастичен екшън"</font id="purple"> отдавна знаете на какво е равна, а това че ефектите придават адска плътност на цялата сюжетна линия, е просто черешката на тортата. Наистина жалко само, че тортата не е достатъчно висока, просто защото самата идея на филма е облечена в отдавна износени дрешки.
Затова пък хвърлете вилицата и яжте с пълни шепи. []
<font color="red">Оценка:</font id="red"> <font color="blue">7/10</font id="blue">
<center></center>
<font color="purple">P.S.</font id="purple"> И ако все пак накрая на филма решите, че сте изгледали достатъчно простотии, можете веднага да си пуснете и <font color="red">"Elektra"</font id="red"> [2005] - като е гарга, да е рошава - макар, че там поне ще имате възможността да проверите честотата на ерекцията си, гледайки сочните устни на <font color="blue">Дженифър Гарнър</font id="blue">. [][:P]