Като ученик ми беше насадено инстиктивно да не плача, но наистина се разплаках на масовката с качващите се войници в самолетите, с припева "Let the sunshine / Let the sunshine in / The sunshine in.... " - финала на Hair
Подобно чувство, но далеч не толкова силно, изпитах и на финала на "Пържени залени домати"