"KING KONG" [2005]
В последните няколко години, ако някой случайно споменеше името Питър Джаксън, неизменно се сещах за компютри и свързвах името на режисьора с огромна процесорна (по)мощ. Както знаем, създаделят на Трилогията (в която толкова много от вас искат да участват, хихи) обича да изпипва нещата до съвършенство - независимо дали се занимава с десетки хиляди статисти или... с десетки хиляди мегабайти сурово видео.
Историята и визията на "Кинг Конг" е добре позната на всички ни, обаче (съгласете се) друго си е да седнеш в днешно време да правиш анимирана маймуна с всичките му там подробности... (ех, пък точно най-голямата "подробност" я нямаше!, за жалост на женското съсловие, и честно казано, през цялото време се чудех къде е?!). То не че от Наоми Уотс може да ти "стане" нещо кой знае какво, ама признавам че ретроспективно мацката определено ставаше за лице на кутийката на следващата версия на "CorelDraw". Класическата красота. Но още доста въпроси ме вълнуват за въпросната маймуна (по нашенски - "мамун"). Например, тая пъргавина и подвижност при това туловище... чак ми насичаше откъм видеокартата... Абе, намирисва ми на "Maya", да ви кажа под секрет...
![]()
Айде сега, по-сериозно. Първият "Кинг Конг" в историята на киното, се появява преди 72 години - 1933 г. Действието в последният (засега) римейк, ни връща точно в същата година. Защо точно в нея ли? Може би, за да се придаде автентичност на цялата история. Т.е. да се върнем там, откъдето сме започнали, макар и почти век по-късно. Дотук няма нищо странно. Тези работи ги правих още с първото си гадже... И така, след поредица римейкове (от рода на "Alien vs Predator" - т.е. "King Kong vs Godzilla", "Tarzan and King Kong"... "King Kong и Червената шапчица"...), идва паметната 1976 - т.е. годината, в която излиза онзи паметен "King Kong" (с участието на сладката Джесика Ланг и соленият Джеф Бриджис), който през 80-те караше киносалоните да се тресат от възхителните ни "ахх", "охх"... "ще свърша" и т.н., а еуфорията от видяните спецефекти също допълнително ни тресеше още няколко дни. Десет години по-късно (1986) излезе една простотия... "King Kong Lives"... с участието на (забележете!) Линда Хамилтън (а.к.а. Сара Конър) - в чийто филм окончателно се разбра, че грамадната горила можела да си пада и по себеподобни маймуни, а не само по "the choosen one" засукана кака в средна възраст, с аромат на "Шанел" и походка на газела в цикъл. Ще прескоча другите междинни "версии" и ще се концентрирам върху настоящата...
По време на снимките, Питър Джаксън определено е забравил да завлече и Спилбърг на "Острова на черепите", защото ако Спилбърг е знаел какво го чака там, директно щеше да вземе и 3-те серии на "Джурасик Парк" и да им залепи на кутийките по едно етикетче: "До 8-годишна възраст!". Верен на "фентъзи"-стила, Питър е сътворил една (почти) уникално първична животинска паплач, която между впрочем е адски приятно (да не забравя - "и динамично") анимирана, макар че можеше да има и повече размах, особено в леталните (да не се бърка с "летателните") сцени. Да си го кажем направо - самият "Кинг Конг" по едно време си остана на заден план, а апокалиптичната му същност се принизи в почти заглъхващо ридание под напора на разнообразието на заобикалящата го титанична (да не забравя - "и динамична") животинска среда. Как са се "появили" тези... "неща"... на този остров, не ни интересува - важното е купон да става и кръв да се лее! И така, настава един луд "survive"-екшън, в който целта е да си окепази колкото се може повече декораж (и статисти) и то по начин, който да масажира с два пръста деструктивната (ни) "G-точка", за да задоволи животинските (ни) страсти, с едно продължително и гърлено "Охх, кееф!". След което злата, църна (и падаща си по 170-сантиметрови блондинки) маймуна бива пленена и отведена в Ню Йорк, за да (грубо казано) "избива парите" от мероприятието (и жертвите) по залавянето й. Следва поредната порция визуален оргазъм, открит вандализъм и откровен содомизъм. После маймуната умря малко в стил "Пърл Харбър" и филма взе, че свърши.
Въпреки почти 3-часовата си продължителност, "Кинг Конг" на Питър Джаксън не се е целил в десетката на класиката. Филмът е прекалено "съвременен" въпреки почти "ренесансовата" си същност, а и тези (подобия на) динозаври... ебaват мамата на целият пейзаж. То е ясно, че са там, за да придадат повечко плътност и атмосфера (да не забравя - "и динамика") на действието, но... как да ви кажа... някакси думичките "Кинг Конг" и "динозавър" не ми се връзват, ама хич! За актьорите... какво да кажа... усетих една борба в тях да се вредят и те, някъде между ефектите, особено във втората половина на филма. Къде успешно, къде - не. Иначе са добре познати имена - Наоми Уотс, Ейдриън Броуди, Томас Кретчман, Джак Блек... - все хора, които имат поне по две запомнящи се продукции зад гърба си.
И така - филмът действа приятно разтоварващо и въпреки, че е "n"-тия брой римейк, определено си заслужава да се види. Поне за начина, по който е реализирана продукцията. Оценката, която давам, е повлияна най-вече от визуалните ефекти, защото, честно казано, друго интересно нещо в този филм не видях.
Оценка: 7/10