Новини
Форум
Актуално
сървър
THE COVENANT [2006]
Only the power of hell can help them
Renny Harlin е от онези режисьори, които сякаш нямат слаба продукция зад гърба си. Ако сте гледали "Зад кулисите" на някои от неговите филми, ще видите повече едно уморено, изстрадало и насилващо се да се усмихне лице, на чието чело закачливо пише: "Можеше и по-добре, ама нека да оставим хляб и на другите". Зад тази привидна умора обаче стоят хиляди часове зад камерата, десетки години натрупан опит, неповторимо пресъздадена изтънченост към детайлите и макар, че повечето му филми са на крачка от успеха, за мен тази "крачка" е по-скоро изкуствено възспряна, отколкото естествено направена. Филмите на Renny Harlin са някак си неоценени и погледнати през пречупена призма. Те са тежки, но в една определена точка на споделена емоция. Да вземем примерно "Deep Blue Sea" - ужасът в очите на жената, чийто любим пред очите й остава без ръка и впоследствие умира. Да вземем примерно "Mindhunters" - ужасът в очите на жената, чийто любим пред очите й остава без крака и впоследствие умира. Усещате ли "тънкият момент" на драмата? Макар и плуваща по повърхността, тя присъства и придава дълбочина на действието. Това е и целта на Рени - той иска да "усетим" героите му, да се "поставим на тяхното място", а не просто "да ги гледаме" (докато тъпчим в устите си всевъзможни калории). За мен се справя блестящо. Щом 2 дена след като гледах "Синята бездна" сънувах крайници и перки, които определено не бяха на хеликоптер, каква по-висока оценка и преклон пред таланта на режисьора?
Томас Джейн, "Синята бездна", 1999
Нека частично се върна на "Синята бездна". Брутален филм, спор няма. Брутален, ама обаче тези ефекти са толкова изкуствени и на места така грозно личат, че убиват и напрежение, и всичко. Обаче, в следващият момент се случва нещо и адреналина пак скача на 100 %. Защо се получава така? Според мен защото Рени (да не се бърка с поп-фолк дивата, моля ви се!) знае накъде да насочи камерата, какво да покаже и как да ни го сервира, за разлика от стотици други "сервитьори" в "меката" на киното. Той определено знае как да ангажира вниманието ни и точно заради това филмите му се гледат на един дъх и са "пристрастяващи". Като изключим предположението, че може би Хари Потър случайно му е седнал на камерата, омайващата режисура на Рени ни кара да си вживеем по един уникален начин в продукциите му и да го разпознаваме "от раз". Лично аз го разпознавам, за вас - ще кажете вие.
Последното отроче на един от любимите ми режисьори - "The Covenant" [2006] - ме остави с доста смесени чувства. Определено ми хареса патоса, с който Рени се хвърля да покорява всяка една област, която да послужи за основа на негов (идеен) проект. Тук ефектите са перфектни. Историята също е добра и поне идеално се вписва в атмосферата, обаче идеята да се създаде тийн-хорър, с извинение, еба мамата на комплекса и близките сгради. Нека си го кажа честно: във филма липсват откровени гадости и това го прави прекалено "лекичък". Защо? Защото вече и 5-годишните лапенца влизат в "Арена"-та? Ако познавате стила на Рени Харлин, и особено след филми като "Deep Blue Sea", "Mindhunters" и (по-малко) "Exorcist: The Beginning", в "The Covenant" сте едва ли не настроени да гледате влачещи се из близката околност черва, небрежно закачени за задното колело на велосипеда на млекарчето. И аз бях настроен за това! Ами че как?! Та това е Рени Харлин, for Christ's sake!!!
Е, нищо такова няма да видите. Това се преглъща до известна степен, но пък другото, което не може да се преглътне, са миловидните личица на тийнейджърите в тази подставена, мрачна атмосфера. Точно в стила на типична "boys band", движещи се на групичка, в забавен каданс... и, естествено, с множество фенки, похотливи погледи и влажни бикини. Едни такива ми ти чистички, белички, намазанки, сресанички... откъде да ти дойде на ум, че никой не ще дръзне да развали двучасовата работа на гримьорките? Абе, какво ви говоря, ето вижте сами:
Как е, а?Чак на мен ми се прииска да ги "опна". Е, стига съм се лигавил, момчетата все пак показват някакви напъни да изглеждат сериозни и успяват в по-голямата част от филма.
Самото име на филма "The Covenant" (и предвид историята му) ми навя едни далечни спомени за имението в играта "Undying" (помните ли Клайв Баркър?), т.е. това ще си остане поредният филм, който само ми "навява" спомени за тази игра. И пак ще си чакам филмирането на играта...
Няма да ви разказвам историята на филма, за да не разкрия някоя дълбока тайна, която така или иначе си личи от километри. Въпреки праволинейността, сюжетът се следи с интерес и въпреки досадна си лекота, на моменти обещава да стане интересен до немай къде. Само дето не става. Ще ви предупредя обаче, че ще направите доста асоциации с "Матрицата". Няма да ви казвам как, просто ще ги направите, всеки сам за себе си. "Неизбежно е, мистър Андерсън!"
И сега най-вълнуващото нещо: Краят! Кой ще спечели? Доброто, злото, ЕС, НАТО? Мдам, краят. Естествено, ОТВОРЕН кат' ханджийска порта (за продължение)! Но моля ви, затворете прозорците, че става течение...
Оценка: 5.5 / 10
Отговор с цитат
Първоначално публикувано от kasis 