Когато човек пътува на дълъг път сам, например в командировки - често е доста скучно. По радиото - нищо интересно, музиките от дисковете си ги слушал поне по 30 пъти, на пътя нищо забележително... скука.
Миналата седмица ми се наложи да ходя от Добрич до Пловдив (430 км) на Панаира. Замислих се как да си разнообразя пътуването. А и до края на годината се очертават интензивни командировки. Взех си 7" ТВ на 12V/220V с аудио/видео и антенен входове. Стойката му е с двустранно залепваща лента и не е много удобна за монтаж, но все пак намерих подходящо място - точно на средата на арматурното табло. Така че в случаите когато не пътувам сам - да има добра видимост и от задните места. Подхвърлиха ми идеята да го лепна с подлепваща лента на сенника, но това място има недостатъци:
- твърде е близо до очите на водача
- ще има висящи кабели, ако не си поиграя да ги скрия и закрепя добре
- не позволява добър контрол на пътя когато се поглежда към екрана
- голям зрителен ъгъл за останалите в купето
Мястото където го монтирах позволява добър контрол на пътя - погледа попада и на ограничителната линия на платното и така няма вероятност да кривнеш встрани. С периферното зрение следиш и дистанцията до колата пред теб.
Знам че доста народ би се възмутил, че това е опасно, така да се отвлича вниманието. За да усопкоя духовете, ще кажа че ако се вземат някои мерки + стабилният стаж зад волана - не е чак толкова страшно или невъзможно, както изглежда
- по-ниска скорост от обичайната, примерно 80-90 км/ч
- погледа не се задържа повече от половин секунда на екрана, а често и по-кратко. Колкото да обхванеш субтитрите или новата сцена. През останалото време се гледа в пътя, само слушаш звука и преценяваш обстановката преди следващото поглеждане към екрана - ако е възможно да погледнеш.
- двойно по-голяма дистанция от предният автомобил за да има предостатъчно време за реакция ако неочаквано намали скоростта през тази 1/2 секунда докато си погледнал в екрана.
Все пак не го препоръчвам това на шофьори с недостатъчен опит, с недостатъчно силен самоконтрол на вниманието. Просто не става на екрана да има нещо интересно и вниманието ти да отиде там, да зяпнеш с интерес и да си въобразиш, че си гледаш на креслото в хола
На отиване гледах ТВ. Но често се губи сигнала, трябва често да се сканира за нови честоти на програмите. Затова на връщане си взех миниатюрен DVD плеър Philips, на 220V. Мислех да го лепна с подлепваща лента под жабката, но там не става. Затова като някакво временно решение с лента го лепнах вдясно върху таблото.
С конвертора 12/220VAC и с разклонител пуснах захранване и на плеъра и на ТВ-то. ТВ-то работи и на 12V, но изхода на запалката е зает от конвертора, така че и на двете - 220VAC. Общата им консумация е 20W, което е малка част от 140W капацитета на конвертора. Така че докато ги ползвам и двете - мога още да включа да се зареждат примерно лаптоп, видеокамера, gsm, зарядно за акумулатори и т.н.
В заключение мога да кажа, че ако се ползва умно и разумно, с особено внимание към пътя и пътната обстановка, с преценка кога да гледаш в екрана и кога не - това е приятен начин да минат дългите часове на досадното пътуване.