Човешкото зрение не възприема осветеността линейно. Вместо това, то следва логаритмична зависимост. Това означава, че нашите очи реагират по-чувствително на промени в яркостта при ниски нива на осветеност и по-малко чувствително при високи нива на осветеност.
Тази характеристика е свързана с адаптацията на зеницата и фоторецепторите в ретината. Зеницата се разширява или свива, за да регулира количеството светлина, което влиза в окото, а фоторецепторите (пръчици и колбички) преобразуват светлината в нервни импулси, които мозъкът интерпретира като визуални образи.
Пръчиците са по-чувствителни към слаба светлина и са отговорни за нощното виждане и периферното зрение, докато колбичките са по-чувствителни към ярка светлина и цветове и са концентрирани в централната част на ретината (фовеата).
Логаритмичната реакция на човешкото зрение може да бъде обяснена чрез закона на Вебер-Фехнер, който гласи, че усещането за интензивност на стимула (в случая светлина) е пропорционално на логаритъма на физическата интензивност на стимула. Това означава, че малки промени в яркостта при ниски нива на осветеност ще бъдат възприети като значителни, докато същите промени при високи нива на осветеност ще бъдат възприети като незначителни.
Усещането за удвояване на осветеността при човешкото зрение може да бъде описано чрез закона на Вебер-Фехнер, който гласи, че относителната промяна в усещането за интензивност е пропорционална на логаритъма на абсолютната промяна в стимула. Формулата за този закон е:
Δ
I=
k⋅
I
където:
- ΔI е минималната промяна в интензитета на стимула, която може да бъде възприета,
- I е началният интензитет на стимула,
- k е константа, наречена "константна разлика" (Weber fraction), която обикновено е около 0.01 за зрителната система.
За да определим кога човек би усетил удвояване на осветеността, трябва да намерим такава промяна в осветеността, която води до двойно увеличение на усещането за интензивност. Това означава, че ако началната осветеност е I0
I0, крайната осветеност трябва да бъде 2I02
I0
Използвайки закона на Вебер-Фехнер, можем да изчислим необходимата промяна в осветеността:
ΔI=k⋅I0
Тъй като искаме крайната осветеност да бъде 2I02
I0, имаме:
2I0−I0=k⋅I0
Това опростява до:
I0=k⋅I0
Следователно, за да усетим удвояване на осветеността, трябва да увеличим осветеността с фактор k
k, където k≈0.01:
ΔI=0.01⋅I0
Това означава, че за да усетим удвояване на осветеността, трябва да увеличим осветеността с приблизително 1% от началната й стойност. Например, ако началната осветеност е 100 лукса, трябва да я увеличим с 1 лукс, за да усетим удвояване на осветеността.
Човешкото зрение наистина не възприема линейно промените в осветеността, а по-скоро логаритмично. Това означава, че малки промени в осветеността могат да доведат до значителни промени във възприятието, особено при ниски нива на осветеност. При високи нива на осветеност обаче, тези промени стават по-малко забележими.
Нека разгледаме конкретния пример, който сте дали:
- Линейно увеличение: Ако увеличим осветеността от 1000 нита на 10,000 нита, това представлява десеткратно увеличение. Въпреки това, нашето зрение няма да възприеме това като десеткратно увеличение на яркостта.
- Перцептивно възприятие: Според закона на Вебер-Фехнер, относителната промяна в усещането за интензивност е пропорционална на логаритъма на абсолютната промяна в стимула. Това означава, че големи абсолютни промени в осветеността водят до сравнително малки перцептивни промени.
Например, ако увеличим осветеността от 1000 нита на 10,000 нита, това е деветкратно увеличение в абсолютна стойност. Но перцептивно, това може да се възприеме като много по-малко увеличение, например двукратно или дори по-малко.
Вашето наблюдение, че 30% увеличение на осветеността може да доведе до около 5% при възприемане, е в съответствие с тази логика. Логаритмичната природа на зрителното възприятие означава, че малки промени в осветеността при високи нива могат да бъдат почти незабележими.
Ето един начин да мислим за това:
- При ниски нива на осветеност, малки промени могат да бъдат много забележими.
- При високи нива на осветеност, големи промени могат да бъдат почти незабележими.
Това е причината, поради която професионални монитори и дисплеи за графичен дизайн често имат широк динамичен диапазон и висока точност на цвета – за да могат потребителите да възприемат фините промени в осветеността и цветовете.
Цветното зрение на човешкото око започва да изчезва при осветеност под 3 cd/m2(3 люкса). В този случай зрението на окото започва да става неясно и трудно различава цветовете. Когато осветеността намалява до по-ниско ниво, зрението на човека може напълно да изгуби способността си да разпознава цветове и да се превърне в черно-бяло зрение.
Разликата между „осветеност“ и „яркост“
Тези два термина често се използват взаимозаменяемо в индустрията, но има разлика.
„Осветеност“ е стойност, измерена от инструмент за светлинния интензитет на светлината, излъчвана от светлинен източник, като познатата мерна единица е cd/m 2 или обикновено в наши дни нита. Това измерване на „осветеност“ се използва, за да покаже чрез прости измервания какви са възможностите за яркост на дисплея и е физическо измерване.
„ Яркостта“ се отнася до това, което човек възприема, чувства и преживява, когато светлината удари пръчиците и конусите на ретината. Тъй като обикновено това е субективна оценка, трудно е да се измери и определи количествено като яркостта, но тя представлява степента на яркост и тъмнина, която човек действително усеща. „Яркостта“, която човек възприема, се влияе не само от осветеността на дисплея, но и от други фактори като колоритността и наситеността на цветовете. Яркостта е възприятие.
https://tftcentral.co.uk/articles/ex...rics-and-specs
Яркостта не е решаваща характеристика на качеството на изображението поради логаритмичното възприемане на яркостта чрез адаптацията на очните лещи. Контрастът и нивото на черното са много по-важни.
10,000 нита не означава, че изображението, което виждате, е десет пъти по-ярко от HDR10 при 1000 нита, а 1000 нита не е 10 пъти по-ярко от 100 нита.
Тоест човешкото зрение възприема 10,000 нита като двойно по-ярко от 1000 нита.
Всяка следваща цифра в реда показва удвояване на възприеманата осветеност/яркост от човешкото зрение
10 нита -> 100 нита -> 1000 нита -> 10,000 нита -> 100,000 нита
Измереното увеличение на яркостта не съответства на перцептивното, 30% увеличение може да доведе до около 5% при възприемане.
10,000 nits съответства на два пъти по-голяма яркост от 1000 nits. Винаги говорим за нюанси между живия и калибриран режим. Увеличението на яркостта от 10,000 нита няма да бъде аргумент за 90% от купувачите, защото е сравнително незначително и се нуждае от директно сравнение. OLED телевизорите вече са повече от достатъчно добри за масите. Най-големият забележим скок през последните 20 години е истинското черно от OLED. Това, което все още липсва, е значително подобрена разделителна способност на движещи се изображения. Това носи много повече като оптична полза. Особено със спортно съдържание.
"HDR - НИВА НА БЯЛО
Струва си да се отбележи, че поради логаритмичната реакция на човешкото око към промените в нивата на светлина, днешният SDR (стандартен динамичен обхват) „Стандартният“ Rec709 от 100 нита всъщност е около 50% от пиковото HDR ниво от 10 000 нита. “
Забележка:
В този момент трябва да се помни, че поради „грешката“ на обхвата, присъщ на нашата система „око-мозък“, разликата в осветеността между 800 NIT и 1000 NIT е минимална, тъй като е необходима пет пъти по-голяма от номиналната стойност, за да имате визуално усещане за удвояване на осветеността. За да бъде по-ясно, е необходимо да се достигне 4000 NIT, за да се удвои възприеманата яркост в сравнение с 800 NIT.
От друга страна, 200 NIT осветеност е много важна, за да се избегнат компромиси и динамични компресии при възпроизвеждането на HDR съдържание, форматирано на 1000 NIT от MaxCLL (Maximum Content Light Level - максималното ниво на осветеност на най-светлия пиксел).
Възприемането на яркостта не е линейно. Двойна осветеност не означава удвоено възприемане на яркостта. Следователно връзката между яркостта и възприемането на яркостта е нелинейна. Много сензорни и нервни клетки могат да обработват интензитет на стимула с няколко степени от десет. Колко голяма трябва да е разликата в стимулите, за да може човешкото око едва да я разпознае? Това зависи главно от абсолютната стойност: колкото по-голяма е яркостта L, толкова по-голяма е разликата в яркостта ∆L, за да може да се прави разлика между две различно осветени повърхности.
Яркостта на околната среда, разстоянието на гледане и размерът на обекта, дори възрастта, също влияят на възприеманата яркост. 10% прозорец с 600 nits в затъмнена стая ще изглежда по-ярък на 83", отколкото на 55" на същото разстояние на гледане. Това би било още по-явно за 15-метровия кино екран.
https://www.tu-ilmenau.de/fileadmin/...Luxjun2007.pdf
Светлинна ефективност (сияние срещу осветеност)
Сиянието е мярка за оптична сила, докато осветеността е мярка за човешкото възприятие(реакцията на човешкото око към яркостта не е линейна).
Ето защо 2 пъти по-голяма оптична мощност (лъчение) се възприема като много по-малко от удвоената яркост (възприемана яркост).
Забележка: 20% по-висока измерена осветеност на панела, не съответства на 20% по-висока възприемана осветеност(яркост)..
APL (Average Picture Level)
Максималното ниво на яркост на OLED матрицата зависи от повърхността, върху която желаем тази яркост. Например, в нощна сцена малък блестящ елемент ще бъде по-ярък, отколкото ако е в дневна среда (трябва да е ярка по-голяма площ на екрана). Тази средна яркост на целия кадър се определя от параметъра APL. Средно ниво на картината APL - най-добре може да се обясни, като процент от дисплея, който свети в сравнение с напълно бял дисплей, така че дисплеят, който е напълно червен, зелен или син, ще бъде с 33% APL(защото свети само 1 от 3 субпиксела).
ABL (Automatic brightness limiter - автоматичен ограничител на яркостта)
Автоматично ограничава общата яркост, когато голяма част от екрана е бяла по две причини:
- за да предотврати износването на пикселите, генерирано от количеството топлина и енергия, необходими за захранването на целия пиксел до максималната му яркост.
- заради наложените законови ограничения за консумация на ток.
ABL е доста сложен. Използва се за:
- контролиране на пиковата скорост на стареене
- контрол на общата консумация на енергия
- контрол на пиковата локална консумация на енергия (локално производство на топлина, която може да причини повреда, ако не бъде проверявана)
Поведението на ABL в модели 2019 и 2020 е по-добро в сравнение с модели 2018.
OLED дисплеят е способен да показва пикова яркост от 1000 cd/m² на малка повърхност, но за да остане в границите зададени от директивата е задължен да намали яркостта върху цялото изображение.
https://publications.europa.eu/en/pu...43/language-bg ДИРЕКТИВА 2005/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 юли 2005 година
Brightness (Typ., cd/m², APL 25%) 500
Brightness (Typ., cd/m², APL 100%) 150
Ако пиковата яркост е подобрена, това не е същото като с APL (средно ниво на яркост), който винаги ограничава яркостта при 100% бял шаблон цял екран до 150 cd/m², Спомнете си, че това ограничение не е проблем на самата OLED технология, тъй като ако всеки пиксел може да достигне индивидуално до 950 cd/m², няма причина всички пиксели да не достигнат тази яркост. Това всъщност е законодателно ограничение. Всъщност Директива 2005/32/ЕО на Европейската комисия относно екодизайна на телевизорите, заявява, че 55-инчовият модел не трябва да изразходва повече от 304,4 W. OLED дисплеят е способен да показва пикова яркост от 1000 cd/m² на малка повърхност, но за да остане в границите зададени от директивата е задължен да намали яркостта върху цялото изображение.
ASBL (Automatic Static Brightness Limiter - автоматичен ограничител на яркостта на статични изображения)
При OLED телевизорите намалява яркостта на екрана, когато „средната“ картина остава непроменена за повече от 60 секунди. Това може да бъде неудобно, когато гледате видеоклипове или филми, които имат сцени с продължителност над 60 секунди.
Функцията за затъмняване на панела, която изглежда се изпълнява на ниво панел от LG Display - и има за цел да предотврати изгарянето на панела. Използва се алгоритъм за откриване дали картината на екрана остава статична за дълго време и след това е проектиран така, че панелът да намали своята светлинна мощност, за да сведе до минимум риска от повреда при изгаряне. За съжаление, алгоритъмът не е много добър и понякога греши таблото с резултата по време на футболен мач или докато играете конзолна игра бърка HUD като пълно статично изображение. След няколко минути тя ще започне постепенно и бавно да намалява светлинния изход, въпреки че активно се наслаждавате на играта. Това засяга най-вече HDR съдържание, но се отнася и за SDR изображения в по-малка степен.
Топ-емисията(Top-emission) позволява на един и същи ток/светлинен изход, OLED материала да остарява по-малко сериозно (защото същите фотони се разпространяват върху по-голяма площ), но увеличаването на светлинната мощност означава увеличаване на консумацията на енергия.
Подобряването на EqE (електро-квантова ефективност) позволява по-голяма светлинна мощност за една и съща консумация на енергия, така че напредъкът в EqE трябва да позволява ABL да се отпусне, изгарянето само с най-високото излъчване позволява и части от ABL кривата, свързана главно със скоростта на стареене, да бъде спокойна
Необходимо е да изчакате, докато LG Display драстично намали консумацията на своите Oled панели, за да се надяваме да увеличи общата яркост
Нищо не можете да направите по въпроса, това е вградена в телевизора функция за защита на панела. В резултат на това, е подобрена общата яркост и възпроизвеждането на белия тон, плюс корекция за неравномерност на яркостта.
https://online.stereosound.co.jp/_ct/17242212
За сравнение, усещането за детайлност и бялото са различни спрямо предишните модели. Особено частта с висока яркост. Появата на детайлите е подобрена в сравнение с миналогодишния модел.
По-високата яркост влияе само на пиковата яркост, а такава има около ≤ 10% от площта на изображението.
Дори OLED с 2000 нита няма да бъде забележимо драматично по-ярък, ако не е вдигнат ABL и по този начин яркостта на повърхността е по-добра.
HDR филмите също не използват това, тъй като съответно са ограничени (само 10% от площта на изображението на сцената с изображение може да надвишава 235 nits).
От по-висока стойност на APL, само SDR ще има полза при дневна светлина. Когато гледате филмите според нормата, контрастът е по-решаващ от пиковата яркост.
LG вече доказа през 2017 г., че поведението на ABL има по-голям ефект върху възприеманата яркост на изображението и същия синоним на приоритет за SDR и сцени с висок APL. Последното не се среща при HDR филми, а нормалните филми са при средно съотношение на APL от 25%. Филмите се усвояват за тъмната стая, а не за терасата.
С 1000nits OLED, картирането на картината за филми от 1000nits е напълно елиминирано. Благодарение на самосветещите пиксели, HDR след това се показва почти 1:1, както на мастеринг OLED. Без директно сравнение никой няма да забележи това с нормален OLED телевизор (особено не, ако след това филмът е овладян само за 600nits).
Нашите очи просто по-трудно различават светли детайли, отколкото тъмни детайли. Скокът от 1000 на 3000 нита в крайна сметка също не е огромен. 3000nits не са 3 пъти по-ярки във възприятието. Двойната яркост от 1000 нита е приблизително 10 000 нита.
Средната основна яркост за HDR е вероятно 150-200nits (SDR 100nits). Това също показва, че HDR не е предназначен за светли помещения с високи стойности на APL. За да можете да смесвате и оценявате перфектно цветовете, тъмната стая трябва да е без остатъчна и чужда светлина. Това е единственият начин да бъдете сигурни, че смесеният резултат (особено цветният дисплей) може да бъде възпроизведен на други устройства при сравними условия.
Само поведението на ABL определя колко ярко изглежда телевизорът в ежедневна телевизия. Високата HDR пикова яркост не помага и променливата ABL крива, която позволява може би 450nits в пика, но пада рязко под APL 25%, също е доста контрапродуктивна.
Както вече споменах, това също не е необходимо и в плана на пода не виждате непременно по-дебел OLED стек, например. Промяната се извършва във височината в среза или в самия емитер.
Измерванията на цвета и яркостта, както и консумацията на енергия са най-решаващите фактори за определяне на разликите.
Проблемът е, че кинаджиите снимат филми за кино(за гледане на тъмно), а игралните филми и дневната светлина просто не се разбират -> отраженията в тъмните сцени са много по-голям проблем от липсата на яркост. Филмите се смесват по-тъмно от телевизионните програми на живо и детските програми. По-яркият телевизор не помага (в резултат на това тъмните области на изображението не са по-ярки), а уж страхотният филтър на Samsung подобрява контраст и води до дъгови отражения от източници на светлина. С полугланцовия панел на Samsung черното вече не е черно дори през деня.
Имаше и някой тук, който току-що се е отказал от своя телевизор Samsung заради неприятни отражения и се е върнал към OLED, който уж трябва да отразява толкова силно, въпреки че имат най-добрия филтър за дневна светлина, който също получава наситено черно през деня. В крайна сметка той се разбра по-добре с отраженията с OLED, отколкото с тези с филтрите на Samsung. Вижте също измерванията от rtings, вместо извлечения от рекламни сайтове.
Всекидневната телевизия е по-скоро разпознаване и консумиране на съдържанието, отколкото просто наслаждаване на филм. Трябва да решите кое е важно за вас. Със сигурност нямате нужда от скъп телевизор за ежедневието и децата.
OLED е повече от просто по-добро черно. Ъглите на видимост (колкото по-голямо е изображението и колкото по-малко е разстоянието на седалката, толкова по-голям е проблемът, дори когато се гледа отпред), осветеността на изображението, времето за реакция без размазване, по-точното възпроизвеждане на филма и цветовете без излишно синьо са основните предимства пред LCD. Това е просто по-модерната технология.
Между другото, 10000nits е само два пъти повече от яркостта от 1000nits. Заблудата за яркост е абсолютно преувеличена.
По-ефективният OLED панел също означава по-ниска консумация на енергия със същата яркост, както и още по-малък риск от отпечатване на постоянни изображения. По-добрата основна яркост с по-добро бяло пълно изображение може от своя страна да се използва и за компенсация на BFI. По този начин, въпреки вмъкнатите тъмни фази за най-висока рязкост на движещото се изображение спрямо ефекта на вземане на проби и задържане (нещо, което намирам за важно за ежедневната телевизия), евентуално можете да гледате със същата яркост, както при предишните модели, без активирана BFI схема.
При HDR не се предвижда големи площи да достигнат над 235 нита. Това всъщност трябва да бъде само 10% от пропорциите на изображението. Прословутият максимум от 235 cd / m² за площи> 10% може да се намери само в добре познатото видео , но не и в нито един документ от EBU, ITU или SMPTE . Може би това е „просто“ назована „най-добра практика“ за създаване на медии в студиото от няколко професионалисти и нищо повече.
Добре известният максимум от 100 cd / m² за „дифузно бяло“ е включен само в по-старите версии на документите на стандартите и вече не се споменава конкретно в по-късните актуализирани версии.
Това отчасти трябва да обясни защо MaxFALL (Максимално средно ниво на осветеност на кадъра) се покачва в медиите напоследък. Изглежда, че студията вече са по-смели.
На практика осигуряването на 4000 нита в дългосрочен план покрива по-голямата част от нуждите за филми, които рядко имат MAXCLL на тази стойност: не бъркайте максималния пик на филма (неговото калибриране) и работния процес (работната среда) на HDR. Когато читателят каже 4000 нита, това е контейнерът. В действителност филмът рядко ще надхвърли пикове от 2000 нита.
Има обаче няколко DV филма, при които MAXCLL достига до почти 10 000 нита.
Човешките очи не виждат в „кадри“.
Те просто виждат в странични ефекти като замъгляване на движението и стробоскопични ефекти.
Трябва да прочетете тези статии:
-
https://blurbusters.com/blur-busters...mple-and-hold/ , особено ефектът „Vicious Cycle - Порочен цикъл“.
-
https://blurbusters.com/the-strobosc...rate-displays/
-
https://blurbusters.com/gtg-versus-m...ixel-response/
-
https://blurbusters.com/beautiful-re...duction-badly/
Като общо правило:
- Колкото по-голям е екранът (повече FOV) , колкото по-висока е скоростта на опресняване, необходима за да съответства на реалността
- Колкото по-бързо е движението, толкова по-висока е скоростта на опресняване, необходима за да съответства на реалността
Ако вместо това носите VR очила и върви бързо движение, и резолюция на ретината, и широко зрително поле ... Тогава това усилва чувствителността на движещите ефекти към честотата на опресняване с четирицифрена стойност.
Ако обаче това е малък 1080p телевизор, гледан от далечно разстояние в стаята (малък FOV), тогава чувствителността е много по-малка - може да достигнете само около 240 Hz, преди да намалите връщащия удар.
Новини
Форум
Актуално
сървър
7Одобрявам
Отговор с цитат
Първоначално публикувано от Gaiver9 
За C5 знае ли се вече каква матрица ще използват?
А и цената като, че ли ми допада, на която е в момента.А и май с тези издънки няма да вземам 5070 ti, че и там бая проблеми.Ще видим и AMD, как ще се представят, но поне OLED ще си струва инвестицията ми се струва.Няма да го вземам от технотата, а от сайтове(макар, че няма гаранция, че не играят с технотата)
