Тази година пв края на ноември ще станат цели<font face="Arial Black"> 26 </font id="Arial Black">години .Има си приливи и отливи,но хубавите неща са изключително много,както и преживяванията.Лошите са сравнително малко/ и то в моменти на финансови сривове/.Като резултат 2 момчета на 25 и второто скоро на 14 години.Много походи в планините и скиорски преживявания/ още от ерата на ските с "автомати"- пружини/.Много посрещания на Нова година на хижи в планините до2002г когато на 7.12. загина мой много добър приятел от лавина в Пирин/Тевно езеро/. Такъв е живота.
Положението ти отговаря на последната точка: 15. В друго положение съм, какво?
Все пак не можех да опиша всички възможни случай, защото максималния брой на възможните отговори е 15. Но и позиция 11. Разведен/а, с един брак, би могла да ти бъде отговор. Зависи как възприемаш положението.
Между другото, съжаляваш ли за развода или след него се чувстваш по-добре? Не отговаряй ако не искаш.
<div align="right">Originally posted by Sad Reader*-*11/08/2004*:* 07:42:49</div id="right">
поне 5-15% от хората са в това положение - НЕ МОЖЕМ да го наричаме "друго".
позиция "11." не важи - просто има и друг "фактор"(дете) - НЕ е за пренебрегване.
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Между другото, съжаляваш ли за развода или след него се чувстваш по-добре? Не отговаряй ако не искаш.
<div align="right">Originally posted by Sad Reader - 11/08/2004 : 07:42:49</div id="right">
на този въпрос мисля да не отговарям( възможно е и бившата ми жена, и настоящата да са "online") - мисля, че ще се съгласиш, че е по добре "да не ядосваме ЗВЯРА[B)]"
<div align="right">Originally posted by knothole*-*11/08/2004*:* 10:35:14</div id="right">
Kafka, нещо не разбирам връзката между отговорът ти и всичките тези цитати - адски е объркващо, към кого е насочен отговорът ти и какво точно искаш да кажеш.
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Sad REader - - най-важното е да се обичате и да се разбирате - останалото само идва или се купува
<div align="right">Originally posted by Mr.TECHNO*-*12/08/2004*:* 13:19:10</div id="right">
Сигурно е така. Като гледам резултатите около 45% са доволни от брака си, 6% не са, а около 15% са на семейни начала, т.е. 3:1, което ме кара да се замисля защо изобщо трябва да променям семейните начала. Може би само заради бъдещите деца?
Колебанието е сложно нещо. Тъкмо решиш нещо и пак се замисляш.
Ако продължаваш да се колебаеш още малко те уверявам, че каквото и решение да вземеш ще бъде грешно.
Тук покрай мен се навъртат колежки и по техните думи разбирам, че почваш да предизвикваш ирония. Жените обичат решителните мъже. Които знаят какво искат.
И с тия проценти и статистически анализи ...
Ти и на приятелката ти ли така говориш?!
Аз ако съм на нея ще те наритам, точно на петата минута ...
15% ... 45% ...
Ти обичаш ли я или не я обичаш?
И защо не вземете да си поговорите двамата на тема "За и против брака ни".
Мисълта ми е, че от един момент нататък тази тема си се превърна ама точно в "Дъра Бъра". Всеки си гледа от неговата камбанарийка и правилен съвет точно за твоя случай няма да получиш. Или ще бъде случайно.
<font color="red">//edit</font id="red">
breiii изпреварих те със съвсем малко, но очевидно е че разсъждаваме по сходен начин
Сигурно е така. Като гледам резултатите около 45% са доволни от брака си, 6% не са, а около 15% са на семейни начала, т.е. 3:1, което ме кара да се замисля защо изобщо трябва да променям семейните начала. Може би само заради бъдещите деца?
Колебанието е сложно нещо. Тъкмо решиш нещо и пак се замисляш.
<div align="right">Originally posted by Sad Reader*-*12/08/2004*:* 13:44:34</div id="right">
Не мога да повярвам, че за толкова важен момент от ТВОЯ живот се водиш от някакви статистики, или от мнението на други хора!
Дай ми 12 минути и ще те убедя, че най-доброто решение е едикое си, и още 20ина за противоположното. Мен ли ще слушаш?! Да намериш точно същата комбинация между любов, желание, възможност, надежда ако щеш, е направо невъзможна. Перфектно семейство няма! Ако и двамата искате да ожените - направете го, ако и двамата искате да си останете така (в което се съмнявам) - продължавайте..просто не се влияйте от другите. Надявам се, че ме разбираш, пожелавам ти да вземеш решението за което най-малко да съжаляваш...
1. отношенията се запазват при семейни начала, докато при брака се влошават
<font color="red">Malone:</font id="red"> Това кой го казва? Чие мнение е и почива ли на някакъв опит и валидно ли, ако не за всички, то поне за повечето семейства?
2. Решението за дете е малко по-сложно [Oops!]
<font color="red">Malone:</font id="red"> Решението за дете винаги е сложно, независимо от това на какви начала съжителстват родителите.
3. Апартамент /Къща е трудна стъпка [?]
<font color="red">Malone:</font id="red"> Има начини закупуването на недвижимо и движимо имущество да не представлява проблем при евентуален развод. 50 лева струва услугата при всеки що годе кадърен адвокат.
4. Развода излиза по-скъпо при брака [V]
<font color="red">Malone:</font id="red"> Страхотно основателна причина е това няма що ...
5. Риска детето да бъде гледано от най-малко 2-ма бащи , при семейните отношения е по-голям. []
<font color="red">Malone:</font id="red"> Това не го схванах. Обясни Mr. Techno.
По твърдение 1 - в голяма част от познати семейства го забелязвам ( слава бгу - при мен не е валидно)
Твърдение 2 - така е , но при хора без брак - може да се получи твърдение 5 - което по-долу ще обясня
3. Ак още купуваш къща с имуществен договор - това само предвещава раздялата - не е ли така?
4. така е - не е много основателна, но много хора се водят по нея
5. Риск за раздяла при хора които нямат брак е много по-голям , както се казва - няма окови - свободна птичка е - по всяко време може да си тръгне - според мен де .
и детето къде остава много познати имам които са на това положение и едва 1 /10 от тях са били семейни.
надявам се съм бил изчерпателен относно горните твъдения , но те са на база мои наблюдения ( приятели , роднини , познати )
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Аз ако съм на нея ще те наритам, точно на петата минута ...
15% ... 45% ...
Ти обичаш ли я или не я обичаш?
И защо не вземете да си поговорите двамата на тема "За и против брака ни".
<div align="right">Originally posted by Malone*-*12/08/2004*:* 14:18:34</div id="right">
По принцип не се влияя от мнението на другите и всъщност отдавна съм решил какво искам. Основният въпрос който всъщност ме интересуваше повече е дали няма да съжалявам след това. Честно казано, дори не съм се и замислял по последните 3 от 5-те точки на Mr.TECHNO. Особено 3 и 4 са си чисто материални.
Явно дългогодишният опит не помага в такава ситуация, мненията са много различни.
Mr. Techno, абсолютно не съм съгласна с теб, че рискът за раздяла при хора, които нямат брак е по-голям заради свободата - точно обратното. Тогава не сте заедно заради оковите на брака, а защото го искате. Не се изразих много правилно. Не искам да кажа, че при брак се живее по задължение, но тези подписи малко или много задължават.
Mисля, че точно по този въпрос трябва да вземеш решението сам Sad Reader. Ако щеш и SWOT анализ направи - всичко си зависи от вас. Както си го направите - така ще бъде. Ако се обичате, уважавате, разбирате и правите компромиси ще бъдете щастливи все едно дали сте женени или не.
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Основният въпрос който всъщност ме интересуваше повече е дали няма да съжалявам след това. <div align="right">Originally posted by Sad Reader*-*12/08/2004*:* 16:32:24</div id="right"></td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">
"Как можеш да знаеш какво искаш, докато не получиш каквото искаш и не видиш дали ти харесва?"
По моето скромно мнение - ти още не си готов за брак.
Защо?
Защото твърдиш, че си взел решение по въпроса, но всъщност дълбоко в себе си се съмняваш относно неговата правота.
Защото брака се сключва от двама души, които приемат риска на съжителството и знаят един за друг, че биха напрвили всичко, за да протече живота им щастливо, без допускане на етап съжаление.
Защото, ако ти желаеш тази жена истински не би помислял за негативите, а би гледал основно и само в положителна светлина.
Фактът, че у теб все още се прокрадва нотка на съмнение относно бъдещото ви, говори за неясно определени цели, несигурност у половинката, несигурност у самия теб - и всичко това не те поставя в позиция на брачен партньор.
<font color="red">Но</font id="red">,
Никога не е късно да постъпиш правилно. Няма защо да бързаш, просто тръгни на време.
Цитирал си ме, което означава, че съм ти прозвучал малко грубо. Не е било това целта ми, повярвай ми. Ако е прозвучало така съжалявам.
Имал съм предвид, че любовта и семейството не се градят на математика. Аз лично бих се обидил и замислил, ако съпругата ми преди години беше разсъждавала над дилемата
"Този цървул ми харесва, и то много, но дали ще бъда щастлива, ако се оженим. Ами ако нещо се разочароваме един от друг."
Разочарования ще преживееш, това е сигурно. Най-малкото от това, че след 20 години съпругата ти няма да изглежда така, както изглежда сега. Ти също. А по улицата пак ще има девойки на по 18 години. Но практиката показва, че за 20 години ще сте си изградили отношения много по-здрави от силата на нагона в панталоните ти.
Тогава вече можеш да приложиш математиката, за и против залитането по неизвестното.
От друга страна и Sunny е права. Огъня или го има между вас или го няма. Как ще живеете е без значение при това условие. Вече има всякакви екзотики. Щастливи семейства без никакъв брак, с граждански брак, само с църковен, с граждански и църковен. Всеки си има собствено разбиране за ангажиментите, които приема пред семейството, обществото и пред бога.
А и има нещо друго. Както и да живеете със половинката си, смятам че всеки мъж на място няма нужда от подпис в гражданското за да чувства задължението да се грижи за майката на децата му и за самите тях. Документирането на ангажимента е въпрос на личен избор. При сериозните мъже той не играе някаква роля.
Прегледай обаче пак твърдение 5, струва ми се, че си допуснал грешка в изписването на твърдението. Поне по обяснението, което даваш. Разбрах това, което мислиш и съм съгласен, но малко не се вързва. Риска от няколко бащи е по-голям при несемейните двойки, не при семейните, не е ли така според теб? []
Новини
Форум
Актуално
сървър
Отговор с цитат
]
