@Malone, извинявай ако съм ти прозвучал грубо. Просто напоследък всичко ми доиде нанагорнище и съм малко изнервен.
А мисълта ми беше не толкова за щастието след брака, а за потенциалната възможност един брак да промени нещата. Огън може да има в момента, но след брака може нещо да се промени?
А за брака, не мисля че някой изобщо би си помислил да сключи само граждански брак без църковен. Това си е нещо безсмислено. От друга страна, не е разрешено да сключиш църковен брак без граждански. Така че, като ще е гарга да е рошава.
@Profit, не се съмнявам в приятелката ми, а в резултата от брака по принцип. Като гледам повечето ми приятели, които се ожениха тук като бяха още на 18-20г., в момента около половината от тях не са много щастливи, въпреки че навремето си мислеха че живота (почти)винаги ще е розов. Предполагам, че е рано да се ожениш на 18-20г. Другата основна част от хората се ожениха когато станаха на около 25г., при тях нещата засега в голямата си част са по-добре. Мисля че и възрастта има някакво значение. Както и да е.
P.S. Не ми е работа, затова се извинявам предварително. Просто ми е любопитно, Profit, какво те накара да седиш пред компютъра в 3.30 часа посред нощ? Работа или безсъние?
От позицията на омъжена от 25 години и майка на три деца бих искала да споделя следното:
Когато двама души живеят заедно, независимо дали с или без брак, те започват да се учат.
Учат се да правят компромиси. Учат се да се лишават от нещо в името на някого. Учат се да преодоляват разочарования. Учат се да поделят отговорности...
Ще успеят ли или не, зависи от техните характери, от мирогледа и житейския им опит, от способностите им да се променят... Зависи и дали са "сродни" души, което пък е друга голяма тема.
В този смисъл не би трябвало да те плаши въпросът "дали няма да съжалявам след това", защото отговор няма. Проблемите, които могат да възникнат, биха възникнали и ако живеете заедно без брак.
Искрено ти желая щастие, като се изкушавам да цитирам Ал. Дюма: "Няма щастие и нещастие, има само сравнение между двете състояния". Пожелавам ти и скоро да изпиташ чистата радост една детска ръчичка да стиска твоята []
Според мене, спри да мислиш... просто спри! Само се измъчваш с излишни въпроси. Трябва само да послушаш сърцето си... то ще ти покаже верния път. Наистина няма как да знаеш какво ще бъде, как ще бъде и т.н. и т.н. .. безброй въпроси без отговор. Единстевия въпрос в случая е... "Искаш ли я или не?" [?]
Бая приказки и концепции ти изписахме... Бая. Добре, обаче ти не си стигнал до съществото на въпроса, който си задал - дали бракът няма да ти донесе разочарование, дали си струва за това, което очакваш от него(виж цитата на Профита). Добре, ама тук няма нито един достатъчно компетентен, че да ти отговори на този въпрос. Само ти можеш да си отговориш на него. За да си отговориш, първо трябва да си зададеш въпроса какво точно очакваш от брака, и когато еднозначно си отговориш, тогава вече можем да се питаме дали няма да останеш разочарован.
Иначе несигурността, за която говори Профите, май и аз я виждам. Ако я има, излишно е да говорим - изчакай. Ако не - формулирай по - точно въпроса си. Как да ти кажа дали нещо ще те разочарова, след като то е субективно виждане и не знам как ти гледаш на него?
А от друга страна, щом до себе си имаш човек, на който сам ти казваш, че можеш напълно да разчиташ.... Еми.... Моето мнение:
Моето мнение е, че това е най - ценното нещо; по ценно и от (гледащите Наталия Симеонова да си затворят очите [:D] ) това, което определяме като любов, възвишено и свръхчовешко чувство, което всъщност има съвсем земни биологични и практични подбудители. Ако има доверието и разчитането, подкрепата - значи двамата можете да отидете много далеч, да постигнете много цели, без значение каква правна форма ще поставите пред себе си - дали брак или граждански договор. Не мисля, че ще останеш разочарован, освен ако малките неуспехи не те разочароват.
Така как да гласувам като нито една от възможностите не ме устоива.Мъжете са sux/ не че жените не са.../Но все пак не искам още едно дете у дома.Така че ако сам на твое място не бих се омъжила или оженила.Един подпис семейство не прави.Наскоро разбрах ч е не можеш да разчиташ на човека които си познавал.Семеиство се прави само когато си напълно убеден че не си готов са него.Така че си задаи въпроса : аз искам ли това готов ли съм???защото освен теб ше страдат и други хора ако не си напълно убеден??
Да,семеен съм от неотдавна,въпреки че се познаваме с жена ми от край време,знаем си магариите,и има търпимост
Как е?Еми прекрасно,най важното е да се напаснат характерите,а и да има равнопоставеност:мойта жена определено не е домакиня,умна е повечве от колкото трабва,но на мен това ми харесва,все пак не искам да имам в къщи същество без мозък което само дундурка бебета,крещи,готви буламачи и с което не можеш да си кажеш една прикаска понеже единствената книга която е прочела през живота си е:Гозбите на ути примерно,или как да отслабнем за 2 дни:да не говорим че в компании такива обикновен говорят тъпотии и излагат половинката си
Доверие и разчитане на другия:тия двете неща изчезнат ли край на брака
Новини
Форум
Актуално
сървър
] [
)]
Отговор с цитат