В последните години ми прави впечатление, че посредническият бранш при имотите е в апогея си - като че при него няма криза. Наели едни големи халета, вътре с по 20 - 30 лаптопа зад които седят находчиви младоци, музика с високи децибели кънти - така се стимулирали да работят, уискита, бонбонки, все едно сме на хаус парти - аз се шашнах.
Има някои, които така и не прокопсват (все пак и най-простата работа си има тънкости и трябва да се бачка), а други - дръпнали сериозно напред, наотваряли по няколко големи офиса във всеки по-голям град. Във Варна не съм ги броил, но по цялото продължение на главен булевард (Мария Луиза) наникнали като гъби. В един момент гледаш наляво, гледаш на дясно - само посреднически офиси. Нещо подобно беше по едно време с магазините за дрехи на килограм - на където и да се обърнеш - не можеш да избягаш от тях. Лошо няма. Като цяло, никой никого не заставя на сила да използва посреднически услуги. Затова и някои хора завършват обявата си в раздел Имоти с "БЕЗ ПОСРЕДНИЦИ" или ПОСРЕДНИЦИ ДА НЕ МЕ БЕЗПОКОЯТ, т.к. голяма част от тях са си доста наглички.
Кое движи този просперитет в бранша? Аз виждам две причини- отличната и бърза печалба, без големи инвестиции, както и, разбира се, наличието на мързелива клиентела, която иска някой да я хване за ръчичка и да я заведе в някое апартаментче/къщичка.
Само да разкажа една случкаОбръщаме се към посредници с жена ми, понеже видяхме тяхна обява за уж изгоден апартамент. В последствие се оказа, че имотът няма акт 16, партиди за ток, вода, няма баня, абе нищо няма, но ни убеждаваха, че ставал за живеене, и ток имало с контролни електромери, а домоуправителят събирал всеки месец парите, повече от половината блок вече бил населен, някой ден щял да се изкара и акт 16... Не знам как се поддадохме да ни пързулнат същите измамници към друга пропаст. - Този път към апартамент на партер, много хубав, топ локация, готов за живеене, идеален за инвестиция, без пари - изрази, които присъстват масово в посредническия речник и обяви, последвани от безумен брой удивителни. Капарираме ние и чакаме 10 дена да станат готови документи, да дойде собственик и т.н. Няколко дена след капарирането отивам да видя имота със служител от фирмата посредник, който да ми отключи, да си отбележа какво има за "оправяне" по имота, докато чакам да стане сделката. Малиии, след отварянето на вратата, като ме лъхна една миризма на гъби/мухал, един спарен въздух - тогава забелязах, че не бръмчи вентилатора, за разлика от първия път, който да изхвърля въздух навън и прозорецът е затворен. Осъзнах, че ме очаква сериозно гризване на дръвце. Искам да разваля незабавно сделката, НО, за капаро мога да забравя. След големи дискусии, хората си удържат комисионката, като че сделката се е съсътояла и благоволяват да ми върнат някакви мизерни остатъци. Не бях съгласен с това едностранно решение и реших да възнаградя наглото управителче, предвидливо притежаващо юридическо образование, с още една комисионка, но този път в натура - гневен български кьотек. Отивам в офиса, седнал ми на стола, все същата мазна мутра. Посягам веднъж, посягам втори път- абе защо така ми бяга тая глава?! Тоя като се изправи, като ме запука, все едно закапа желязна градушка по мен - за миг носа ми шурна.
Чувам:
– Аве ееей, десет години съм тренирал кик бокс, ше си тръгнеш от тука на четири крака... ,
Два пъти през живота ми съм се изправял срещу боксьор (И двата пъти без да знам за това, не съм мазохист) и двата пъти пораженията са били безнадеждни.![]()
Най - лудата работа беше, че накрая, аз си пипам фейса, дали си е на мястото, управителчето гледа изтърбушения гипс картон по стените, дето сме се блъскали и продължава:
- Сега, искаш хубав и изгоден имот, нали? Ето - уникален апартамент във "**********" и комисионна няма да ти взема.Изгодните имоти са при нас! Ние сме фирмата, която продава най-много!
– Ти луд ли си, бе, апартамент до лозята ли ще ми продаваш?!
- Ъъъ, ********** ли казах, Трошево, Трошево имах предвид.
-----