Виновникът бе една 200 грамова бозичка. Нито беше с особен вкус, а и в момента на закупуването беше студена. Жената изпи половината, след 3 часа аз я довърших. След около 8-9 часа тя излезе извън строя, и точно 3 часа по-късно бях покосен и аз. По случайност не сме дали на лапето да пробва, иначе престоя в болницата щеше да му е гарантиран. Говоря за неконтролируеми спазми, до такава степен, че човек едвам сварва да се добере до тоалета и от там нататък се чуди как хем да седне, хем да коленичи едновременно, че да не стане "белята"![]()
Попитах жената кое е по-зле - миди или боза, т.к. пък предното лято беше пожълтяла като лимон от едни миди и отговорът бе, че натравянето с боза е в пъти по-сериозно.
Въпросът с търсенето на отговорност.(ха-ха-ха ) Чудех се да ходя ли до БАБХ(ХЕИ) с празното шише. Веднага обаче в главата ми изплуваха впечатления от генералната работа на тази институция и се отказах. Не можех да си позволя още едно съсипване и на психиката ми, чрез дирене на някой служител да ми обърне внимание, съобразяване с обедна почивка и работно време, писане на сигнал и липса на гаранция за предприемане на някакво действие, но пък гарантирано отново щях да чуя как служителите не достигали, имали много задължения и отговорности, как по принцип трябвало да се занимава с това някой друг, който липсвал в момента, как законът не предвиждал еди какво си, по закон можело само еди какво си - глупости, които дразнят обикновения пострадал. И в крайна сметка, резултатът от работата на БАБХ са всяко лято множество натровени хора по улици и курортни комплекси.