Tестове и потребителски рейтинг на климатици предлагани в Норвегия

[dvdsub]

Малко интересна информация за резултатите от тестове на климатици, предлагани в Норвегия. Тестовете са проведени от Шведски научноизследователски институт „SP Grup” (SP Sveriges Tekniska Forskningsinstitut). Въз основа на тестовете Норвежкият съвет за защита на потребителите ежегодно излъчва най-добър продукт (маркиран със зелен цвят в таблиците).
Посочени са и цените на всеки продукт в норвежки крони (0,23DKK/1BGN).
http://www.forbrukerradet.no/annet/t...ts=141e0cd4025

Източник:
Produkter - Forbrukerrådet.no

Актуално към октомври 2013 г.
Легенда: Pris inklusive montering/Цена с включен монтаж;
Varmeeffekt: kW/Топлинна мощност;
Årsvarmefaktor: COP/Сезонен коефициент на трансформация -COP;
Testet/Година на изпробване
Maks støy utedel i dB(A)/Максимално ниво на шум на външното тяло/
Maks støy innedel i dB(A)/Максималното ниво на шума на вътрешното тяло в db (A)
Пояснение:
Моделите са подредени по азбучен ред. Моделите оцветени с тъмно зелен цвят са определени от Съвета за защита на потребителите за победител. Моделите оцветени със светло зелен цвят са посочени от Съвета за защиа на потребителите сред най-добрите тествани модели. Зелен цвят - най - високи стойности, жълт цвят - средни стойности и червения цвят е най-ниски стойности. Удебелен текст - най-високата стойност. Отоплителна мощност: Количеството топлина, което климатика може да излъчи при различни външни температури. Обявена в киловати (кВ). 1 кВт = 1.000 Watt. Колкото по-висока е цифрата, толкова по-добре.
COP - колкото по-висока е цифрата, толкова по-добре. Тествани са шест сценария въз основа на различни средногодишни температури и потребности от топлинна енергия (посочени в киловатчаса (кВтч))
Източник: Шведската енергийна агенция

[BDK]

Лудница, Зубадана 12-ка на Мицубиши струва 6400+ лева Топ моделите, предлагани там сигурно ще надминат 10000 лева
Но в Норвегия, с техните доходи и стандарт на живот - нормално
Един приятел, който живее от 2 години в Осло ми сподели преди месец за някои неща, които потребява: кутия цигари 25 лв, 500 мл. бира 18 лв., хляб между 3 и 10 лв.

[AC_From_Hell]

Не разбирам какво му е странното, високи заплати и високи цени. Всичко е балансирано и всеки печели. Не е като тук хората да продават продукти и услуги на безценица, заради някакви кретени, които оценяват чуждия труд на 2 лева, а собствения на 20...

[alfonso]

Май дори не е ZUBADAN, а обикновенния VE.

[dvdsub]

Като стан дума за цени и аз нещо не мога да схвана логиката, бил съм в Норвегия наистина цените са приблизително 5 към 1 по - високи спрямо тези в България. Това обаче означава ли, че в климатиците които се продават там са вложени по – качествени материали от тези предлагани на българския пазар? MUZ-FH35VEZ там струва 6500 лв., а в България 2600 лв., ако машината е една и съща „Мицо” яко печелят от по-високия стандарт. Тази разлика в цената е още по-странна, ако вземем за пример VE9-NKE, което и в Норвегия и в България все си струва около 5000 лв.

[AC_From_Hell]

Относно цените пак всичко опира до стандарта.

В България бай Кольо склададжията взема 150 евро заплата, бай Сульо и бай Пульо монтират за 60 лева, наемът на склад в калта на полето е 2-3 лева на квадрат, гаражния дилър взема по един климатик и не финансира склад като по този начин отпадат лихвите и отговорностите.

В Норвегия тамошния бай Кольо склададжията взема 4000 евро заплата, тамошните бай Сульо и Пульо монтират на 1800 евро, наемът на склад (там няма такива в калта на полета) вероятно е над 15 евро на квадрат и вносителя купува по 2000 климатика (за да си изпълни бюджета), които финансира с пари от банката, за които плаща дебела лихва и носи наказателна отговорност за хората и имуществото, които управлява.

Следователно формирайки крайната клиентска цена на един такъв климатик българинът смята разходите и получава цена Х, а норвежкият му колега получава цена Х*2 или Х*3.

Разбира се трябва да се има и в предвид фактът, че норвежкия колега не купува климатиците на цената на българския си колега, а на по-висока.

Следователно като теглиш чертата вероятно МЕЛКО печелят 15-20% от един продаден климатик тук и в Норвегия, но там сумата е в евро или нещо подобно (като съотношение).

Относно моделът VE на Панасоник, те са взели правилното стратегическо решение да държат еднаква цена в цяла Европа. Това се прави с цел избягване на паралелен внос, което води до много неприятни ситуации. Втората причина е, че когато един като теб влезе в нета и порови ще види, че на него му продават машина 2500 евро, която в българия се продава за 1500 евро и ще се изнерви, че го цакат. Мицубиши вероятно имат много строги системи за контрол и мониторинг на пазара и не позволяват паралелен внос, което им позволява да продават на по-дебели цени на север.

Друг всеизвестен факт е, че цените за държави като България, Македония, Румъния и Сърбия се обрaзуват по много по-различен начин пак с оглед на това, че ако пльоснеш един климатик на западноевропейската цена тук никой няма да го купи...

Темата с цените е много дълга и интересна и мога много да раздувам по нея.

[SPSt]

-downloads-users_charts-chart1413469978768.jpg
Източник: Сравни държави, сравни икономики, сравни индикатори | TheGlobalEconomy.bg
Не ми се искаше да се намесвам, но по-добре пиши за неща, от които разбираш.
Виж графиката и пак напиши за "дебела лихва" в Норвегия.
Много неща си написал, обаче нямат много общо с истината.
Относно складовете: наистина са много скъпи складовите площи и поради тази причина западните фирми /включително и в България/ предпочитат да работят на принципа " just in time".
Най-големите /например SKF/, си организират 2-3 логистични центра в Европа /в страни с по-ниски цени/ и оттам снабдяват контрагентите си.
Толкова стига-няма да ти правя анализ на цялото есе.

[Kasap]

В Норвегия тамошния бай Кольо склададжията взема 4000 евро заплата, тамошните бай Сульо и Пульо монтират на 1800 евро, наемът на склад (там няма такива в калта на полета) вероятно е над 15 евро на квадрат и вносителя купува по 2000 климатика (за да си изпълни бюджета), които финансира с пари от банката, за които плаща дебела лихва и носи наказателна отговорност за хората и имуществото, които управлява.

Следователно формирайки крайната клиентска цена на един такъв климатик българинът смята разходите и получава цена Х, а норвежкият му колега получава цена Х*2 или Х*3.

Не знам как е в Осло, ма в Обеля е най-яко!

[dwrbudr]

Разликите тук и там по-скоро отиват на 1:10, квартира 50м2 - 1600 евра, интернет - 100 евра, USB кабел за принтер - 20 евра, бира - 20лв минимум... е някои неща са по-евтини от тук - сьомгата към 16лв килото. В интерес на истината от моите пребивавания в по-малките градчета по скандинавието не успях да видя кой знае колко климатици, но парните централи с надпис EVN бяха честа гледка. А и на тях толкова топло не им трябва, на перона на гарата при сняг и -5С температура една майка с двете си деца бяха по тениски с дълъг ръкав, а ние с 5 ката дрехи, шапки, ръкавици и т.н. В офисите температурите са 17-18 и хората са по къс ръкав.

[dodo_pv]

Финландия и Норвегия нямат проблеми с природния газ. Имат си много от него. Ако аз съм норвежец или финландец, едва ли бих тръгнал да се отоплявам с електрическа термопомпа, взимаща топлина от околния въздух. Макар и да е достатъчно сух.

[Mega]

Там ползват климатици в така наречените от нас вилни зони. В градовете си имат централно топлоснабдяване.

[AC_From_Hell]

-downloads-users_charts-chart1413469978768.jpg
Източник: Сравни държави, сравни икономики, сравни индикатори | TheGlobalEconomy.bg
Не ми се искаше да се намесвам, но по-добре пиши за неща, от които разбираш.
Виж графиката и пак напиши за "дебела лихва" в Норвегия.
Много неща си написал, обаче нямат много общо с истината.
Относно складовете: наистина са много скъпи складовите площи и поради тази причина западните фирми /включително и в България/ предпочитат да работят на принципа " just in time".
Най-големите /например SKF/, си организират 2-3 логистични центра в Европа /в страни с по-ниски цени/ и оттам снабдяват контрагентите си.
Толкова стига-няма да ти правя анализ на цялото есе.

Не знам как си помисли, че хората си финансират бизнеса с кредитите от графиката, те трябва да са болни да работят с милиони евро при над 3-4%. Не знам дали си запознат, но съществува нещо наречено овърдрафт и там условията са много по-различни и добри. Говорех принципно за цената на парите, която се поема от финансиращия и в тази връзка сравнението, което направих беше, че българският гаражен търгаш не финансира стока за повече от 24 часа, а норвежкия го прави и то за доста по-дълъг период от време когато да кажем се е набутал с някакъв бавнодвижещ се продукт и му е изтекло отложеното плащане. Като се замислиш дори и 1% да ти е лихвата, то тя е по-дебела от тази на търгаша, която е 0%.

Всеки нормален човек работи с just in time, когато му се отдаде възможност. Да не мислиш, че доставям врф системи преди да съм готов да ги монтирам?! Ако го правех произтичат две неща - лихви и складови разходи. От друга гледна точка ти си плащаш за склада, независимо дали го ползваш, затова оптимизирането по метода just in time е приложимо в производствени предприятия и корпоративни обекти, а не за битови клиенти, където няма как да знаеш колко и какво ще придадеш днес, тъй като всеки ден е различен. Just in time неслучайно е измислен от хора, които се занимават с производство, а не с търговия на дребно. Just in time действително намалява склада, но не е панацея, а инструмент и работи само когато е в комбинация с останалите методи от Lean Manufacturing и SCM!

И като кажа, че вносителят купува по 2000 климатика, за да си изпълни бюджета, повярвай ми, достатъчно много чужденци, които имат фирми с акаунти при водещите производители познавам. Също 2000 климатика е доста малка бройка, ако говорим за битовия сектор, дори в България на няколко вносителя им се наложи да вземат два пъти повече, за да си изпълнят бюджета.

Анализирай каквото си искаш, но недей да ми скачаш така, защото повярвай ми имам малко повече опит в сферата на климатиците от теб. Да не говорим за JIT, push/pull systems, kanban, inventory management и изобщо целия Lean Manufacturing, защото имам награди за курсовата си работа по оптимицазия на завод за Lean Manufacturing, в комбинация с MTCE, JIT, Capacity и останалите по-горе вероятно непонятни за теб методики. И, да, не е от български университет, така че спокойно, наистина се бях потрудил...

- - - - - - - - - -

Финландия и Норвегия нямат проблеми с природния газ. Имат си много от него. Ако аз съм норвежец или финландец, едва ли бих тръгнал да се отоплявам с електрическа термопомпа, взимаща топлина от околния въздух. Макар и да е достатъчно сух.

абсолютно, но след скорошните забрани, вече всички минават на вода-вода или земя-водя. Там въздух-вода или въздух-въздух е неефективно и както каза Мега е само по вилните зони и ваканционните жилища.

[Mega]

Spam: Само да споделя, че инвестиционен кредит от 4 милиона евро в Белгия (банка Дексия, ново има Belfius) е с лихва от 0.5%. Сега проверете колко е тук и след това мислете как върви нашия бизнес.

[dodo_pv]

Spam: Само да споделя, че инвестиционен кредит от 4 милиона евро в Белгия (банка Дексия, ново има Belfius) е с лихва от 0.5%. Сега проверете колко е тук и след това мислете как върви нашия бизнес.

Нали затова техническия ни "парк" застарява и вървим навън да си търсим работа? Дори в Гърция излиза по-евтино човек да си върти бизнес, еб@si.

[dvdsub]

Едно сравнение между флагманите от E - серията на Panasonic за България и Швеция. Моделите са E12QKEW на цена около 1650 лв. в България и HE12PKE на цена около 3000 лв. в Швеция. Данните са взети от сервизните документи. За мен изводът е, че съотношението цена - технически показатели (качество) се запазва при различните пазари, та дори моделът за България ми се струва по-добре позициониран. Интересен факт е и това, че HE12PKE (4,2 kW номинал) шведите го предлагат за площи от 150-200 м2 (Panasonic HE12PKE Flagship - Luftmilj) и на практика при единичните сплит - модел с цифра над 12 в номенклатурата не се предлага на пазара им – каквa ли топлоизолация ползват?!
e12-he12.jpg