Страница 1 от 2 12 ПоследноПоследно
Резултати от 1 до 15 от общо 17

Бай Стамат или малко размисли...

Сподели във Facebook Сподели в Twitter Изпрати на Email Сподели в LinkedIn
  1. Member
    Тук е от
    Feb 2001
    Мнения
    781
    #1

    Бай Стамат или малко размисли...

    Може би някой са го чели :coolsmiley:, аз сега попаднах на него, прати ми го една учителка по литература, и доста ми беше интересно... :Super:
    ето :

    ФЕЙЛЕТОН ЗА БАЙ СТАМАТ

    За бай Стамат от трети цех "на запад" означава рая. Според него там всеки може всичко. Всеки е невероятно богат, има по дест коли и пет къщи, и две яхти, и частен самолет, и взема по амнайси милиона долара, паунда, йени, седмично. И всички са весели и доволни и щастливи. И имат всичко. И са много добри хора. И много културни и нинам си още кво. И не само според него ами и според всичките му сънародници които не са живели на запад. Да ама не. Много от хората в България са толкова заблудени по тая тема и затова реших да напиша това. Много хора в България са забудени не само по тая тема.
    Бай Стамат е леко мургав и леко брадясал. През лятото пие поне по осем бири на ден - ей така между другото. Обича вечер да пие ракия със салата. Обича и да понабива жена си отвреме на време. Обича да псува и да гледа мач. Обича да говори за политика и да прави планове за оправянето на България. Последните години обаче май му поомръзна тая политика щото всички били маскари. Тъй че той по набляга на ракийката и на боя. През лятото се мотае из трети цех със джапанки и потник който някога е бил бял и който не прикрива добре смешните косми по гърба и раменете му. Той много е крал по времето на комунизма и сега се мъче са пооткрадва каквото може. Ама то не е останало много за крадене. Или поне не много за човек със мръсен потник и скъсани джапанки. Виж, бай Стамат е практичен човек - ако той намери нещо на улицата - било то скъсана автомобилна гума или пирон - той го прибира. Щото може да му потрябва. Или да не вземе някой да го открадне. Не че не може да си купи един пирон, ама нали авантата е чиста печалба щото не се облага с данъци. Той затуй прибира. И е щастлив като намира разни "ценности".

    Бай Том е от страната на мечтите. Той е с наднормено тегло. Всъщност по-лесно е да го прескочиш отколкото да го заобиколиш. Бай Том обича телевизията. Както всеки друг от страната на мечтите. Той обича всичко - реклами, тъпи фими, хубави филми, тъпи шоута в който тъпи патки разказват как тъпите им съпрузи ги напускат и сега решили да се сдобряват точно в това шоу. Що не - нали им плащат. А сгреших - бай Том не обича всичко - не обича новини. Кофти му е мисълта че има нещо друго освен Америка. Неговият свят е много много малък. Светът на Том свършва много близо до къщата му. Не е ходил по-далече. Бай Том е супер отпуснат - той мрази да се движи. Мрази да ходи на гости, мрази да се среща с други хора. Той си живее в неговия малък свят и нищо не го интересува. Бай Том не е можел да пие бира <законно> преди да стане на 21. Когато е живял с родителите си те не са му давали да излиза много а пък и той не е искал. Нали си има телевизор. Но когато е отишъл в колеж след много увещания от страна на родителите... тогава той се е напивал като прасе всяка вечер в зааънтения колеж в горите на някой си щат в продължение на четири години. Бай Том още не е изплатил бараката си - т.е. прекрасната си голяма дървена къща. Той почна да я изплаща откакто беше на 24 ама цените на пустите къщи са толкова високи та богатия американец трябва да плаща много много години от скучния си живот. Децата на Том са дебели. Те са куул. Или поне тъй си мислят. Абе те въобще не са куул ама на тях им е било обяснявано от съвсем малки колко са готени тъй че сега никой не може да ги разубеди. Те са шумни и неприятни. Обичат да се уригват. Обичат да се карат - с учителите, с родителите си, с другите деца. За Том не е проблем да си сложи краката с обувките на масата където след малко ще вечеря с апетитна замразена храна. За Том не е проблем да вземе от земята току що падналото парче храна и да го изяде. Стаята на нашия герой е страшно разхвърляна. По пода се търкалят мръсно бельо, остатъци от храна, опаковки от разни работи и едни ключове дето Том търси от две години. Той никога не се е притеснявал от цялата тая свинщина. Той никога не се е замислял че нещо не е наред. Все пак той е куул тъй че нищо свързано с него не може да не е куул. Когато се Том се уригва е куул, когато пикае е куул. Абе с две думи той е куул като хладилник Мраз от осемдесет и втора. Том обаче може да прави едно нещо много добре - да подрежда стоки по рафтовете на Уолмарт. Ако Том завиваше гайки - той щеше да може да ги завива с поглед. Том си разбира от работата. Това е направило неговата страна такава каквато е. Той не се интересува от друго. Той си гледа телевизията, яде, оригва се и си завива гайките или там каквато е работата му. Това е. Нишо друго не го интересува. Ако му се счупи хладилника - той вика някой друг Том дето разбира от хладилници. Ако се нуждае от нещо друго - той плаща на някой друг Том дето може да ремонтира телевизори с поглед. Виж бай Стамат е отварял неговия Електрон поне двайсе пъти да го ремонтира. Не че Стамат рабира от телевизори - той си мисли че рабира. Що да дава пари на някой друг. То пари и без туй няма. Бай Стамат "разбира" още от коли, мотори, мач, бира, жени... Абе няма нещо което бай Стамат не може. Той е супер.
    Жената на бай Том има водоизместимостта на Титаник. Грозна е като салата. Тя има и човешки и някви други права. Уж. Затова тя не пере, не мие, не мете, не чисти. Къщата и не е в идеално състояние. Там често мирише не умрели лебеди защото домашния любимец често решава, че средата на хола е най-подходящото място за акане. И тъй като никой не иска да се занимава с глупости аканото на домашни любимец си стои там с дни. Иначе всички много го обичат и му се радват и му правят снимки с новата дигитална камера, които пращат на разни роднини и познати. На Том му трябваха 3 седмици да разбере как работи камерата и досега той знае само около 5 процента от опциите които предлага. Жената на бай Том му обува обувките. Щото Том не може сам. Трудно му е. Много. Том понякога се замисля много сериозно за здравето си. В такива моменти заедно с петорния чийзбъргър и пържени картофи <в такова количество на което би завидял всеки уважаващ себе си сумист> той си купува Diet Coke... Или пък светкавично <светкавично щото офертата важи само 5 минути докато дават рекламата> си поръчва някакъв вълшебен уред по телефона с който 12см сланина ще се превърнат в rock hard muscles само за два дни с по половин минута упражнеиня на ден. Естествено тия уреди се рекламират от пичове които никога не са стъпвали в зала за тренираовки, никога не са вдигали истински щанги, не са вземали никакви суплементи... и изглеждат невероятно заради вълшебния уред. Когато пича обаче си получи уреда по пощата той никога не му обръща внимание.
    Жената на бай Стамат живее в България. Тя няма права. Уж. По цял ден когато не пие кафе пред блока тя търчи като финикиец из къщата. И мете, мие, пере, чисти. И реже салата. И прави компоти. И събува Стаматовите обувки вечер. И спи със съседа. И със съседа на съседа. И с още няколко съседи и техните съседи. Ей тъй - шоу да става. И жената на Том би спала със съседа си и с неговия съсед ама те не я искат. Марчето обича да яде баница с кисело мляко. И бой. Второто много не го обича ама го яде. Тя никога няма да забрави когато след като Стамат изпи 12 бири и малкия Гошо го пита може ли да върне бутилките и с парите да купи хляб стамат каза: "Може синко може. Еййй ако ме нямаше мен какво щяхте да ядете". Това за нея...
    Веднъж някакъв далечен роднина на Том бил излизал изън Америка. Ама това било преди години. Том не е чувал много за него а и не иска да чува защото какво общо може да има той с такъв човек. Том не харесва различно мислещите хора - не харесва хората дето искат да знаят и научат много. Затова и неговото правителство рине пари на тия който искат да знаят нещо и да научат нещо. Той знае за тоя далечен роднина само че като ходил из разни забутани и забравени от Бога страни на екскурзия бил изчукал половината население от женски пол там. Не щото тоя роднина бил много готин, хубав богат или нещо от рода. Просто тъпите патки в забутаните страни си мислели че като далчения роднина на Том е от Америка той е принца от приказките, героя от филмите или незнам си кой. Поне тъй ги били убеждавали бащите им Стаматовци с приказките си и филмите и песните. Тоя роднина работел във Кеймарт като подреждал стоките по рафтовете. Бил също толкова разпуснат и грозен като Том. Но веднъж гледал някакво шоу по телевизията и се навил да излезе от Америка за две седмици и да иде в далечната забравена от Бога страна. Оттам той донесъл един сифилис за жена си и още петнайсетина паунда тегло тъй като в оная далечната страна всичката храна била толкова невероятно евтина че том ядял едва ли не и докато спи.
    В страната на Том ако си инициативен наистина можеш да постигнеш много. Можеш да работиш в голяма фирма, да вземаш много пари и да имаш къща по-голяма и по-дървена от тая на Том. Можеш да си купуваш нова кола на всеки две години. Можеш и всяка година. Може и по-често. Зависи. Можеш даже да забравиш откъде си дошъл. Ей така - просто ставаш американец - както са направили милионите италианци, англичани, зимбабвийци, кабоверданци и незнам си какви. Твоите деца в тая страна на мечтите обаче ще приличат на Том. Те ще мислят като него и техният свят ще свършва на пет метра от входната им врата. Тях няма да им пука откъде си дошъл ти нито да ги интересува нищо свързано с твоето минало. Всъщност тях няма да ги интересува нищо освен тях самите и това кой дилър давал по евтино тревата. Те няма да могат да пият докато са под 21 законно и те наистина няма да се напият повече от 10 пъти докато станат на 21. Но пък трева ще изпушат колкото е изпушило половината население на Ямайка за година. Ти естествено ще им обясняваш че тия работи не са хубави ама те са куул и могат да праят квот си искат. И ще се смеят на пропагандата по телевизията където някой им казва "just say no". IQ-то им ще е не повече от това на прясно окосена трева.
    Бай Стамат имал племенник. Пешо. Като малък бил по-различен от другите деца. Той и досега май си е. Докато другите деца ритали топка пред болка Пешо седял сам пред един Правец и редовно поемал на ден по няколко тона радиация от черно-зеления му екран. Всички близки и роднини казвали за Пешето че бил умен и се радвали на шестиците в бележника му. Пешо пораснал, пониканала му брада, купил си мотор, почнал да дига щанги и да се занимава с разни какички, но все му липсвало нещо. И един ден той си събрал парцалите и се махнал. На него му било писнало от такива като чичо му. Той искал да е далеч от прахта и мизерията. И отишъл в страната на мечтите. Където както вече се досещате той срещнал Том. Тогава Пешето разбрал доста неща. Разбрал че Том не бил точно както си го е представял <нещо като Том Круз> а нещо доста различно <нещо като недоизпечено кюфте>. Но за да разбере това трябвало време. Първите три седмици Пешо се пулил, радвал се, и писал имейли, пулил, радвал се, и писал имейли и като се нарадвал се заел с това заради което бил отишъл - да пише програми и да учи. В далечната необятна страна той срещнал много сънародници. Много от тях били изпаднали. Много едвам свързвали двата края. Те не се връщали в България не щото мизерния живот и рязането на салата по рестурантите много им се харесвали. Не се връщали заради "ко ша кажат хората". Защото ако някой е бил на запад и се е върнал той е прост, тъп, ограничен... бе къв е тояве... той щом у ъмерикъ ни съй упрайл той е загубен човек ве... бье ти заньш ли у ъмерикъ койве ееййй аз кви нища съм чувал. Там ората пъри земът. Ногу пари. И сички живеьът дубрье пък туй гуведу съй върналу... Същите тия - изапдналите - в България си били също толкова изпаднали. Тогава Пешо осъзнал че когато си малко тъпо копеленце където и да отидеш си оставаш малко тъпо копеленце. Това естествено леля Марчи - Стаматовата жена, не може го разбере. За нея щом българин е отишъл в чужбина - било в Таджикистан или Румъния даже - той е успял човек. Той живее като цар. Все пак нали е в чужбина. И нали по лошо от България нема.
    След година в страната на мечтите Пешо доста се бил променил. Бил пораснал казват някак си. Като се върнал за малко там откъдето бил дошъл се чудел да се радва ли или да плаче. Той вече гледал с други очи на някогашните си приятели с когото те се били напивали, яли, ходили на море и пушили. Те вече не му били интересни. Бай Стамат забелязал че нещо се е променило в племенника му. Петърчо се чудел на много неща - защо шофьорите на такситата го питали защо си слага колана, защо неговите набори си хвърлят боклука през прозореца на общежитието. Мислел си и за оня 500 години. Мислел си и за ония 45 години. Чудел се защо продавачите го питат: "Ко шъ искъш". Чудел се как може полицаите да му искат пет лева като го спрат. То поне да бяха 100 ама 5 лева - на Пешо му се струва смешно. Той естествено казвал на тъпите полицаи да се разкарат. Не искал да ги подкупва а предпочитал да му напишат акт. Бай Стамат много се смял на тази му постъпка. Пешо се чудел се и що му взели лаптопа на митницата. Смеел се като виждал малки сополанковци да се гъзарят с разни счупени GSM-и. И за много други неща. На края на първия месец той си събрал парцалите и... Бай стамат не е говорил скоро с Пешето. Чувал че бил някъде из Америка ли Англия ли. И той не знае. Работел. Много пари вземал. Или май учел. Бай стамат не е сигурен. Абе оправило се момчето казват. Карало хубава кола. Никой не знае със сигурност обаче. И никой не го е чувал и виждал скоро...
    Бай Стмат не разбирал че България това са хората в нея. Той не осъзнавал че хората са изградили системата, хората са построили сградите, пътищата и т.н. Хората са станали управници. Хората са измислили законите. Абе хората са изградили държавата такава каквато е. Да да - включително и ти дето се пулиш и четеш това сега. И бай Стамат не разбирал че единствените виновни за това което е лошо в България са самите хора. Не разбирал че единствените които могат да променят България са българите. И продължава да не го разбира. Той чака някой да "дойде" и да "оправи" България. Някой да почне да го замяра с пачки пари по челото а той да продължавата да си пърди и да си бърка в носа. На Стаматчо не му е ясно че никой не прави нищо за сините ти очи. Стаматчо не разбира че нещата не се случват от самосебеси. Хората правят нещата да се случват. Америка не е станала Америка просто ей тъй - някой щракнал с пръсти и готово.
    Пешо все си мисли че ако се направи така че 7те милиона българи <дето бяха 8> изчезнат и на тяхно място се поставят същия брой американци. Но тия американци не да дойдат с парите си и всичко. Просто се поставят на мястото на българите в същите условия.... и България ще стане Америка много бързо. Просто така. И Пешо никога нямя да рабере защо българите толкова се оплакват и защо на тях винаги някой друг им е виновен. Те са си виновни. И Пешо и той е виновен - щото е избягал.

    Взето от : http://www.bgeuforiya.com/docs/bai_stamat.htm

  2.  
     
  3. wsd
    wsd е офлайн
    Member
    Тук е от
    Jul 2003
    Мнения
    447
    #2

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    COOL- както се казва по горе

  4. Member
    Тук е от
    Dec 2003
    Мнения
    157
    #3

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    Това съм го чел преди години. Има добри попадения.

  5. Senior Member Аватара на Bibi
    Тук е от
    Nov 2004
    Мнения
    2,757
    #4

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    Да, познато е. Изглежда авторът му се нарича Велко Лазаров.

  6. Senior Member Аватара на Zetle
    Тук е от
    Jan 2003
    Мнения
    992
    #5

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    И всеки като си казва: "Е аз за кво да се мъча да си изхвърлям боклука в кофата, като утре комшията ще си го изхвърли през балкона и пак ще е мръсно".
    Аз съм роден в България и тук ще си остана, който се е изнесъл за постоянно, за мен е дезартьор и човек, който не е можъл да се справи с това положение колкото и да е гадно то.
    Съжалявам, но презирам българите в чужбина. Включително някой мои много близки приятели, които са там някъде...за съжаление!

  7. Member
    Тук е от
    Dec 2004
    Мнения
    542
    #6

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    Цитат Първоначално публикувано от Zetle
    ...
    Съжалявам, но презирам българите в чужбина. Включително някой мои много близки приятели, които са там някъде...за съжаление!
    Верно !?



    Леко да не е*еш, както казва един мой ПРИЯТЕЛ, той е в чужбина.

  8.  
     
  9. Senior Member
    Тук е от
    Oct 2004
    Мнения
    1,378
    #7

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    Цитат Първоначално публикувано от mitkko
    Леко да не е*еш
    Прости ми сънливостта, би ли пояснил тази мисъл? Ако те притеснява *, прати ми го на ЛС... Благодаря!

  10. Member
    Тук е от
    Dec 2003
    Мнения
    157
    #8

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    Зетле, а презираш ли хората от провинцията, изнесли се в София?

  11. wsd
    wsd е офлайн
    Member
    Тук е от
    Jul 2003
    Мнения
    447
    #9

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    Много си краен Zetle. НЕе можеш да презирах хора които не познаваш. Най малкото е нелогично... инак може да се възприеме и като медицински въпрос. Другата дума дето използваш - дезертьор.. я ми обясни кой от какво дезертира...
    Напомня ми на лозунги от времето на строежа на комунизма.. или демокрацитя - то е едно и също... Живота не е военна операция. Борба е - но лична - всеки за себе си. Това че някой решил да живее в чужбина - гурбетчия или за постоянно, не го прави нито по лош - нито по добър. Апропо в този форум има доста народ живеещи по целия свят - кажи им че са скапани дезертъори Стамате....

    Цитат Първоначално публикувано от A.H.
    Зетле, а презираш ли хората от провинцията, изнесли се в София?
    а ти презираш ли ги ?

  12. Member
    Тук е от
    Dec 2003
    Мнения
    157
    #10

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    Само тези които се представят за софиянци, както и софиянците които се правят на англичани. Надявам се да ме разбереш.

  13. Junior Member
    Тук е от
    Sep 2005
    Мнения
    26
    #11

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    След прочитането, в началото наистина не смятах да взимам отношение, но след развилата се дискусия реших и аз да драсна някой друг ред. Да... след първите няколко реда наистина личи че "фейлетонеца" не е прясно попълнение в мрежата. Колкото обаче и увлекателно да върви разказа в него му куцат основни моменти. Авторът акцентира малко безразборно през целия разказ на все интересни битови моменти които обаче не фокусират нищо, май че и автора не е бил съвсем наясно къде води фейлетона или какво ще излезе в крайна сметка. Освен лиричните отклонения на моменти, все пак трябва да има и някаква посока, идея. Пък и се пука в основата си нещо - едно научно изследване гласи че интелекта на децата до голяма степен се определя от този на родителите - защо тогава децата на иначе умния Пешо дето от малък седял пред зеления монитор, при положение че имат доста повече възможности пред себе си ще вземат да станат като бай Том...звучи най-малкото неправдоподобно. Щото може и да прекараш също толкова години пред монитора единствено превъртайки стотици игри ...имам един такъв познат за който някои казват че разбирал от компютри. Да имаш възможност да избираш из колкото се може повече възможности е тва към което се стремят всички..... в което и да е било отношение....нали. А навън възможностите са достатъчно много. Ясно е че черни овци има навсякъде - и си е съвсем в реда на нещата да ги има, щото щеше да е нереално идеално иначе, пък и като сравняваме две черни овци да не би да изкараме че едното стадо или кошара е по-лошо от другото/другата...хм ;-) едва ли.
    А историята... показва че все някой ни е помагал ....винаги!...но за жалост никога безвъздмездно...май пак така ще си продължава.......уви ;-).
    Въпроса с боклука винаги ми е бил интересен...но тези дето не го хвърлят през терасата като че ли никога не им е минавало през ума че могат и да го хвърлят оттам...колкото и да са малко на брой, докато тези дето го хвърлят едва ли са се запитвали дали съществува вероятност да не го направят поне веднъж - и всеки си спазва своя собствен морал. Но то като че ли ни е в чергарския джинс, щото като цяло във всекидневието си бг-то не чувства дома като нищо по далече от входната врата или малко отвъд балкона - все пак сме балканска страна ;-) изглежда трябва да ни личи ...и по това.
    А иначе на Zetle ще му препоръчам ако не го е правил да излезе на орбита за кратко....щото за да правиш сравнения първо трябва да си се уверил с очите си че земята не е плоска, пък и слънцето не се върти около нея пък и да си изпитал състоянието на безтегловност как е Не мога да кажа че навън е много по-лесно щото видиш ли който не можел да се справя с трудностите тука излизал навън ;-)))). Там обаче и най-мизерния у глупав чужденец те счита за по-нисш единствено само защото си бг или румънец или представител на някакъв др. балкански народ - е ...намират се и изключения които мислят по-нормално...ама те са изключения.

  14.  
     
  15. wsd
    wsd е офлайн
    Member
    Тук е от
    Jul 2003
    Мнения
    447
    #12

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    Цитат Първоначално публикувано от A.H.
    Само тези които се представят за софиянци, както и софиянците които се правят на англичани. Надявам се да ме разбереш.
    Всеки се прави на някой си. поне докато не придобие собствен характер. това е част от развитието на индивида. Когато промениш средата следва задължителното адаптиране. Необходимо е за да можеш да живееш с хорта наоколо , пък и в работата. Няма значение дали си забегнал в софия или чикаго - адаптация трябва да има. И сега представи си че си от с.кремена. Като те питат от де си ти казваш къде живееш сега... щото никой не го знае къде е това село с 30 къщи и от който сами 4 заселени с пенсионери... Това че си от някакво село обаче, не те прави по лош от другите-в много случай е обратното..Желанието да промениш живота си към по добро не е чуждо на никой. Това е причината хората да бягат в по големите градове - респективно в чужбина....
    Та да си дойда на думата неможеш да мразиш някой за това че иска да живее по добре - инак замязваш на ТЯХ....
    Селяните в софия а софиянци в чужбина... Ще останем само аз и циганите.. а и Zetle...

  16. Senior Member
    Тук е от
    Oct 2004
    Мнения
    1,378
    #13

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    След поста на fichtenweg , реших да постна нещо, попаднало ми незнайно откъде:

    Нема а стане така таа работа! Вообщенемаастанекаамти! Нема да а бъде и дръжавата, и политците, и сичко нема да го бъде! Ай шеимбамайката на сички азе! (монолог на костинбродски селянин, докато коли прасе по Коледа - ядосан, че животното успява да се изскубне от колачите и да се втурне по улицата недоклано).
    ФРУСТРИРАНАТА НАЦИЯ Всичко и всички са против теб. Големите нации. Бог. Вселената. Чиновникът. Съседът. Жената. Детето. Времето. Турците. Историята.
    Американците. Всичките. Те те мразят и ти правят номера. Най-обидно обаче е, когато сам Господ ти прави номера. Той е виновен за всичко. А ти си от единствената нация, която Иисус не ще да обича. Нещата са ясни и обречени от най-висока инстанция. Изводът е прост - няма смисъл да започваш каквото и да е, защото нема а стане така таа работа, каам ти. Една-единствена черта отличава нормалния български човек от всеки друг, нормален и небългарски човек. Тя е конкретна като смъртта - българският човек не вярва, че нещата могат да се случат. Не вярва, че той може да случва нещата. И това не е липса на самочувствие. Това е като заседнало в главата на цялата нация джепане от стари времена, което се обажда като болка в тежки ситуации. Това е като Синдрома на баклавата: представи си стотици поколения да са били наказвани с рязане на ръце, ако посегнат към баклава. Ситуацията е тествана в продължение на векове - и нацията е обучена като куче да души баклавата, да я псува и въобще да не си и помисля, че може така лесно да се добере до нея. Нацията си знае урока и не е останала без ръце, но в главата ни жужи ужасната фобия, неадекватното отношение, нещо като добре обоснован, невъобразим страх от баклава. Омразата към онова, което искаш. Тя е силно постигната, успешно развита и е превърната в религия. Добре дошли в България.
    ЕГАТИВИЗМЪТ Когато немец не може да премине река, той си представя мост. Когато руснак не може да премине река, той си представя, че е на война и трябва да спре да пие за малко, за да я форсира. Когато българин не може да премине река, той търси майката на реката и иска да спи с нея. Негативизмът като такъв впрочем е твърде надуто обяснение за характеропатията в отношенията ни човек-вселена. У нас няма негативизъм в сложния песимистичен смисъл - той е сведен до "пцуването" и личната отрицателна емоция, която няма нищо общо с решаването на проблема. Ето защо нашият негативизъм е по-скоро "егативизъм" - псуването с вселенски повод индуцира самочувствие и укрепва вярата в собствените сили. Вярата, че нищо не може да ни се опъне, докато го псуваме. И сме прави. Господ седи горе, напсуван на майка си Мария от нас, не вярва на ушите си, но дори и той не може да ни се опъне. Защото псуването, егативизмът като начин на живот не променя външния свят никак, но прави по-топло усещането в скротума, в мъдната торбица. Тази символична мъдна торба, която би трябвало да е част от герба ни - тя никога не участва в реалния действия, но винаги седи отстрани и дава негативна оценка на събитията. Това е силното убеждение, че ако седим на брега на реката и я псуваме достатъчно дълго на майка, тя ще промени руслото си така, че да стигнем сухи до Наше село. Където, пак псувайки "таа река, майка й дееба смотана", ще можем да се похвалим на близки и роднини, че индивидуалната псувня отново надделя над природата.
    САМОТАТА НА НЕГАТИВИЗМА Да си негативно себеотносен човек е занимание, по-самотно и от смъртта. Негативизмът е лично отношение - той не може да бъде социална дейност. Това е дебелата кожа, която те предпазва от обществения студ. Но това, драги ми българино, е и стената, която не можеш да преминеш, когато имаш мечта, идея, работа, реализация или обикновено желание да заколиш едно прасе с помощта на приятели. Историческата самота на една нация е кристализирала в индивидуални порции самота - за всеки от нас има по петстотин години самота и ако решим да я търпим, трябва да знаем със сигурност, че няма да можем да я надживеем. Негативизмът ни обаче не е само тъжен и самотен. Той е и ироничен. Ако на разпването на Иисус бяха присъствали българи, те щяха да кажат - язък за хубавото момче, що му требваше от мечка - ремичка. "Ремичка" е малък кожен ремък, заради който не си струва да се убива цяла мечка. Негативизмът е и параноичен - ако някой ти каже, че те обича, реакцията обикновено е - ти пък какво искаш от мене сега, пари ли искаш? Или искаш да ме ебеш май, а? Не, пич, нема а стане така таа работа, ше ме обичаш друг път, аре бегай оттука... Обичал ме бил той... Ето как, ако българите трябваше да имат национално рекламно послание, то щеше да бъде нещо като "Ние винаги мислим лошото. Но дори и то няма да стане както трябва накрая, защото и на най-лошото лично аз шмуебъ майгъда."
    КОНКРЕТИКАТА НА НЕГАТИВИЗМА Дон Кихот от Наше село виси обесен на пътя ("ти ли ше ми нападаш мелницата бе, мама ти дееба кльощава, я го дръжте тоя") - вятърът поклаща слабоватото му тяло, а децата обикалят нетърпеливо около него, защото им е обещано да си поиграят с доспехите. Санчо Панса не е губернатор на остров - просто му беше трудно да повярва и каза, "да бе, губернатор на остров - аре бегай оттука". Дулсинея от Наше село е наистина девица, защото не иска и да знае, че трябва да се съблече, за да й стане хубаво. Не мое да е толко лесно - нещо ше се преебе работата тука, повтаря си тя. Да, метафорите са лесни, когато става дума за нашето неверие. Но конкретиката е зловеща - и имаме пресни примери.
    ПРИМЕР 1: ГУБЕЩИЯТ ПРЕЗИДЕНТ Докато някои крещят корупция, ужас, окрадоха държавата и т.н., нацията пляска с ръце, слуша и вика, "праите се на голема работа, ама сте говня сичките." Нацията уж седи и очаква конкретика. Излиза един президент и го вади голям - във вид на доклад, пълен с конкретика. Един-единствен жест, иначе желан от всички, се приема като жест на загрубяване на играта. Изложи се президенто, казва Наше село, напрао се осра. Истината за Наше село е проста - и жалко, че "президенто" не можа да му я каже по нормалния начин, на пловдивски, за да го разберат, а именно: "путки майни неприятни, винаги, когато става нещо сериозно в този живот, той започва да мирише. Винаги, когато искаш да преместиш едно нещо, то се оказва тежко. Винаги, когато правиш едно нещо, то крещи и се съпротивлява в ръцете ти. Всички искат дела и документи за корупция - и като има една-единствена папка, която може и да е празна, същите тия СИЧКИ скачат с вой и казват, че това не е в рамките на добрия тон. ОК, вие СИЧКИ майни, в рамките на добрия тон трябва да си кажем истината - вас ви ебат и добрият тон няма нищо общо с живота ви. Вие СИЧКИ просто не желаете да разберете, че негативизмът се превръща в реален мързел. Реалният мързел да изкрещиш, когато се ебават с тебе." Не го каза това президентът. И загуби изборите. Знаехме си ние, че нещо шсе преебе.
    ПРИМЕР 2: СМЕШНИЯТ РЕВИЗОР Защо и кога един готин пич става смешен в Наше село? Когато е решил вместо да псува реката, просто да отклони течението й. Това се отнася за хиляди смешни хора в Наше село - просто Ревизорът е най-пресен. Ама какъв смях ни напушва, като го гледаме тоя балък. Кеф ни е да му обясним философски колко е сам, как е предаден от приятели и как нема а стане таа работа. А колко хубаво и сериозно ще звучи да обърнем нещата - една река трябва да се премести и цяло Наше село отива да копа, докато един-единствен смешник седи отстрани, пуши и им се подиграва, че нема а стане таа работа. С един смешник можем да се справим. С цяла нация - абе, по-добре и ние тихо да се забавляваваме по ъглите на живота.
    ПРИМЕР 3: ПРАСЕТО НА ТВОЯ ЖИВОТ Ако тръгнете да колите едно прасе, а то се заинати и каже с теноров тембър "нема а стане таа работа", това не е негативизъм, напротив - това си е жив свински оптимизъм. Всеки човек на планетата, така да се каже, има да заколи поне едно прасе в своя живот. Забелязал съм обаче, че прасетата са оптимисти - ядат и си мислят, че Коледата е невъзможна. Дори и в последния момент от живота си те остават възторжено квичащи оптимисти и се съпротивляват на съдбата си. Българите са обратното на прасетата. Те не се съпротивляват на съдбата си, особено ако тя е решила да ги остави живи. А когато (и въобще ако) решат да заколят прасето на своя живот, с изненада разбират, че и прасето им, и животът им ще се съпротивляват като бесни. Викат приятели на помощ, така че да се организира Световната битка между двата оптимизма - свинския-житейския и българския-несъществуващия. Не дай Боже прасето да отбележи точка в тази неравна борба на две религии - тогава българинът проклина цяла Вселена, псува Господ и бие Земята, плаче от ярост и престава да се моли. И най-важното - никой не гони прасето, избрало свободата. Ама това е прасето на твоя живот! Абе ебал съм му майката - и на прасето, и на живота! Нема да го гоним, да не съм луд, шмуиба майката и прасе... Не, никой у нас не тича след прасето на своя живот. Просто за да не стане смешен.
    ЛЕСНО Е ДА СИ НИЩО Точно както е лесно да си прасе. Точно както е лесно да си добре нахранен и отчаян. Заради неверието, че нещата могат да стават и около теб, започваш да търсиш друга среда. Бягаш от собствения си негативизъм. Търсиш лесна среда и отбор, в който да можеш да играеш живота си. Но няма такава, пичове. Има само трудно и по-трудно. Най-трудно е да се справиш с липсата на смисъл в живота на другите. И в случая тези "други" вече не са само българите. Животът е един и същ навсякъде. Навсякъде хора и прасета плачат по един и същ начин. Навсякъде войната е една и съща. Разликата е в това как я водиш. А ние - ние сме самотните войни на собствения си живот. Заякнали и калени в битките. Смъртоносни и легендарни в преодоляването на препятствията. Ние сме такива наистина, повярвайте. Ами кат сте такива, тичайте бре, избега ви прасето, животът ви тича по калната улица на Наше село, квичи и ръси кръв от ушите си, а от свинския му врат стърчи неумело забит касапски нож! Тичайте бе, едно прасе имате у тоо живот и него опущихте... Ми ше го опущиме, как нема да го опущиме - аз казах ли ти ви, че не стаа така таа работа...
    Бе я му еби майгъда и прасе

    *****

    Август. Сезонът на емигрантите. Те се връщат, за да навестят близки и роднини. Или просто ей така. Те - успели, устроени, преминали през изпитания и самота, сълзи и стискане на зъби, упреци и страхове. Преминават мили или километри, идват като прелетните птици, оглеждат старите гнезда, потапят се за месец в миризмите и чувствата и пак отлитат. До следващия сезон.
    Те седят на маса в столична кръчма - изправени, небрежно преметнали крак връз крак. До тях седят възрастни роднини или приятели.
    Роднините се държат гордо и с вид на победители. Ние, приятелите, се държим малко по-иначе. (Роднините са надживели всекидневните грижи, надраснали са нуждата и гледат на неуспелите с истинско съпричастие - лошо е децата ти да са в България!)
    Менюто е богато, разговорът е лек и спокоен, носи се дискретен смях. Те са облечени в естествени тъкани - кожа, памук, коприна и лен. Кожата на лицето им е опъната и гладка. Всички имат равномерен и здравословен тен. Младолики, както се казва - не са мръднали! Те разговарят непринудено, но твърдо, със сервитьорките. Те, сервитьорките, ги познават отдалеч. Сред всеобщата глъч и просешките подвиквания на циганетата се води "техният" разговор - предимно спомени.
    Те привършват яденето, запалват цигара, която сигурно не биха запалили там, където сега живеят. Оглеждат се доволно и в никакъв случай високомерно. Задават въпроси. Ние отговаряме - изчерпателно, извинително, гузно.
    До третата ракия.
    Те взимат думата и разсъждават. За природата. За икономиката. За туризма. За. За. За. Дават примери с реалността, в която живеят. От 10, 20 или повече години. Където и да е. Дават акъл. Защо така - трябва онака. Обясняват какво е демокрация. Как се плащат данъци. Кой трябва да бъде избран на следващите избори тук. За кого са гласували там. И защо. Как трябва да се промени българската конституция. Какви са законите там. Как действа правосъдието. Учудват се защо тук не е така. Защо таксиджията им взел повече пари. Разпитват за всичко, кимат и анализират. Поучават. Жестовете им са премерени, няма признаци на нервност, изслушват учтиво и пак взимат думата. Те знаят. Колко много се работи там. Как тука не се работи. Колко е чисто там. Колко бездомни кучета има тука. Как се прави кариера там (справедливо) и как се прави кариера тука (с връзки). Какво е образованието там. Какво е тук. Какво е здравеопазването там. Как е тук. Знаят и за там, и за тук.
    Те споделят какво са чели там. Ние отдавна сме го чели. Някои тук даже са го писали, но си мълчат. Те говорят за имоти. Обясняват колко е изгодно да се вложат пари в къщи. Ние пресмятаме колко ще е сметката и дали ще е редно да предложим участие в плащането. Те казват кои колежи са най-добри. И колко е хубава световната природа. И как въобще не е вярно, че нашата е уникална. Въобще как това носталгията е простотия. Човекът е гражданин на света. Какви красоти има по тоя свят, Боже!
    До третата ракия.
    След третата ракия празнината нахлува като отровен газ, като черен вихър, като самата невъзвратимост. След третата ракия се прокрадват признания. За буцата в гърлото, когато от самолета се видяла неуникалната Витоша. За това как им се ходи пак в Банско. За това как няма да могат да се върнат догодина и как там всъщност нямат приятели. Как там никой с никого не се събира ей така. Как всичко е планирано. Всяко удоволствие е изчислено. Гости се канят три месеца предварително. Как не можеш да се изтърсиш вечерта у някого, без да те е канил. Даже не може да се обадиш без причина. Как там не пият. И не пушат. Подредена работа. Даже тротоари няма. И как трябва всекидневно да се доказваш. Колко е скъпо зъболечението и как застраховката нищо не покрива. Как не умеят там да се забавляват. И храната им гадна. И хуморът им тъп. Даже съседите не се познават. А това да поискаш сол от съсед - забрави. Как направо викат полицията, ако в 10 вечерта не си изгасил телевизора. Как в 6 след работа улиците опустяват. Колко мили или километри трябва да пътуваш всеки ден. И въобще.
    Някои се измъкват от празнината с атака - как не общуват с българите там. Защото българите там са гадни. Разказват случки с възмущение. Заявяват как на никого няма вече да помагат. Ние - другите - седим изгърбени и изтощени. Ние - другите - довършваме менюто. Кимаме. Пием. Ние, другите, знаем режим на тока, на водата, на Луканов и на Виденов, как се хранят деца по времето на тези две най-виденови личности. И по време на най-видната - царската. Как се ходи на митинг през зимата (с плоско шише в джоба), колко поскъпна токът, кого са застреляли днес, как най-важното е здравето, защото болестта струва скъпо. Болят ни гърбовете и кръстовете. Дето си ги носим десетилетия.
    Ние мълчим и ги гледаме уморено. Даже вече не отговаряме. Чувстваме вина. За всичко, включително за безмозъчието, което се е настанило където не му е мястото. За простотията. За мръсотията. За крадците от висшите етажи. За наглостта и нравствената проституция. За пенсионерската нищета (на нашите родители, не на техните). Чувстваме вина, защото, поучавайки ни, те безмълвно ни обвиняват.
    До третата ракия.
    В началото ги гледахме в устата. Смелчаците, които напуснаха. Завинаги. Днес, след третата ракия, след възторга, спомените и разказаните пропуснати случки, си задаваме въпроса - кои са смелчаците. Които си тръгнахте или които останахме."


  17. Senior Member Аватара на Zetle
    Тук е от
    Jan 2003
    Мнения
    992
    #14

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    Това което съм казал не трябва да засяга когото и да било. Това е което чувствам аз.
    Решението, кой-къде да живее си е на всяка отделна личност и никой друг не може да вземе решението вместо него.
    Дезартьор е малко крайно и неточно определение и тъй като не сме във война (официално ).
    Както каза Willam, накрая ще останем само аз, той и циганите, който и сега оправляват част от нас.
    Това е обсъждано много пъти, но пак ще го кажа: Всеки чака този срещу него да оправи нещата, а всъшност срещу него е огледалото!

  18. Member
    Тук е от
    Dec 2003
    Мнения
    157
    #15

    Re: Бай Стамат или малко размисли...

    Zetle, ти мислиш ли, че ако наистина беше война, толкова много щяха да се чупят? Аз не!

Сподели във Facebook Сподели в Google Plus Сподели в Twitter Изпрати на Email Сподели в LinkedIn
Страница 1 от 2 12 ПоследноПоследно

Подобни теми

  1. Размисли и страсти
    От nmdimitrov във форум Хладилна техника
    Отговори: 1
    Последно: 05-01-15, 00:09
  2. Размисли за субтитри и звук
    От abv във форум Телевизия и Радио - Оператори, Приемници, Програми
    Отговори: 9
    Последно: 08-05-12, 17:54
  3. Размисли и страсти с hP_Pavilion
    От hP_Pavilion във форум Климатици Daikin
    Отговори: 289
    Последно: 19-09-10, 00:29
  4. Наблюдение и размисли относно хладилници
    От compressor във форум Бяла техника
    Отговори: 3
    Последно: 29-01-07, 16:20
  5. /съвети, малко мнения и размисли.../
    От DarkRose във форум ИГРИ
    Отговори: 2
    Последно: 07-06-01, 20:04

SetCombG.com
SetCombG.com е портален сайт и Форум за битова техника, телевизори, климатици, лаптопи и смартфони, създаден през 1999 година.
Заедно сме над 20 години!
Следвай ни
Горе