Някой дали е пробвал това: http://www.birata.net/index.php?page...mart&Itemid=26
Става ли наистина бира и то добра...?
Някой дали е пробвал това: http://www.birata.net/index.php?page...mart&Itemid=26
Става ли наистина бира и то добра...?
не съм го пробвал, но е безумие да те цакат 89лв за пластмасова кофа и "уреди" за 5
виж това: http://www.eartheasy.com/eat_homebrew.htm
Чудно ми е как ще се получи газирана бирата в този пластмасов бидон? За целта трябват метални съдове под налягане...
P.S. Влизал съм в най-малката пивоварна в Германия, което е като атракция. Намира се в избата на един малък семеен ресторант-хотел, който е прочут точно с тази пивоварна. А бирата се сервира в ресторанта, наистина беше много добра. Собствениците с гордост показваха кое какво е и защо е. Доста съдове, тръби, хладилни инсталации. Изобщо не прилича на тези пластмаски на снимката.
И аз четох за тези технологии за домашна бира, но доколкото схванах, тя не се газира в големия бидон-фрментатор. Газира се в бутилките, за това се добавя захар за вторична ферментация.
Здравейте на всички интересуващи се от правенето на домашна бира.
Запалих се по това хоби преди година и нещо и вече имам доста опит.
Сварил съм и съм изпил над 200л. домашна бира.
Започнах с правенето на малц, а сега вече разполагам и с профи малц, имам електронен магазин, както и форум където да обсъждаме всичко свързано с това хоби - домашното пивоварене.
Надявам се да не се възприеме това като спам. Моето желание е да популяризирам домашното пивоварене, което за жалост в България почти не е познато. В останалия свят е много полулярно под наименованието Homebrewing.
Има основно два начина за правене на домашна бира :
1. От малцов екстракт (готов кит за бира), както е посочено в по-горния сайт.
2. All grain brewing - от зърно , хмел и вода.
Първият начин е мързелив - разтваряш екстракта в определено количество вода, добавяш дрождите във ферментора и затваряш. От там насетне - след седмица - пълнене в бутилки с малко захар за газировка, една седмица на топло + колкото седмици издържиш на хладно за отлежаване.
Вторият начин е баш истинското пивоварене. При него крайните стъпки са както и в екстрактното, но разликата е в първите стъпки.
Тук нямаме готова течност за ферментиране, а си я създаваме сами.
Започваме от смилането на малца - това става с мелничка за малц, подобна на месомелачката, но все пак различна. Или с друга която е валцова. Аз използвам модулът кафемелачка от голям автомат за кафе. Моторче, редуктор,мелачка и регулация на едрината в съвсем малки размери.
Следва размесваме на смления малц с вода - грубо казано - на 1 кг. малц - 3 литра вода.
Това става при определена температура - 50-55 гр. Задържа се така 15-20 мин. Това е т.н. протеинова пауза в която действат ензимите протеаза, ксиланаза и бета-глюканаза - те разграждат белтъците и бетаглюканите в малца като продуцират аминокиселини и свободен азот - необходими после при ферментацията за растежа на дрождевата маса.
Не трябва и да се прекалява с протеиновата пауза, защото после готовата бира няма да има голяма и трайна пяна.
След това се вдига температурата до 62 гр. - главно озахаряване. Там действат два ензима - бета амилаза и алфа амилаза. Първият озахарява , а вторият втечнява. Температурата от 62 гр. е благоприятна за озахаряващият ензим и неблагоприятна за втечняващият - Поддържането на такава температура с часове би довело до много висока ферментативност на бирената мъст и бирата би станала суха и силно алкохолна. Целта обаче е друга - да е плътна откъм тяло, но с не много алкохол.
Затова след 30 мин. на 62 гр. се преминава към покачване до 72-73 - там действа предимно алфа амилазата - тя разгражда останалото нишесте предимно на неферментируеми декстрини. Това са глюкозни молекули свързани във вериги от над 3 броя. Така се оформя желаното тяло на бирата.
Тези два етапа са много важни - както по продължителност, така и по точни температури - всичко зависи от конкретната рецепта за конкретната бира.
След пълното озахаряване на малца следва загряване до 76-78 гр. и започва процес по прецеждане.
Прави се в т.н. лаутър тюн - съд с двойно дъно или два съда един в друг :
Моят е един кош за отпадъци 28л. с канелка и в него влиза една кофа 18л. с разпробито на решето дъно.
Промиването става с още 4 л. вода на кг. зърно. Тя трябва да е на точно 78 гр. гореща. Така се отмиват най-добре захарите в мокрите трици.
Промиването започва с източване на около литър мътна течност и връщането й обратно. След това вече тече бистра и филтрирана бирена мъст.
Следва варене на бирената мъст с хмел по рецептата. Грубата сметка е около грам хмелов гранулат на литър бирена мъст. Но има значение какъв е хмелът, с колко алфа горчиви киселини е, и как се добавя - рано, в средата или късно. Всичко това е по рецептатата за конкретната бира.
Хмелът дава необходимата горчивина и характер на бирата. Играе и известна антисептична роля.
Вренето е силно и продължително, целта е да се пресекат белтъците и да паднат като утайка после при охлаждането.
След час и половина врене следва охлаждане по най-бързия начин - на водна баня, с чилър (серпентина с вода) или с лед. Кой както може.
Следва прецеждане през тензух и зареждане на ферментора. Ферментация, бутилиране със захар , отлежаване и консумация.
Най-рано може да се пие след 2 седмици от варенето, но най-добра става след месец поне.
Дрождите са бирени - с горна или с долна ферментация, като се спазват мсъответните температури - на тези с горна - 15-25 гр. , на тези с долна 5-15 гр.
Бирите с горна ферментация се наричат ейлове, а тези с долна - лагери.
Ето и крайният резултат :
Лявата е мой вайцен (пшенична бира), дясната е Болярка-вайс (подобна промишлена бира)
Наздраве на всички и който има въпроси - да ме пита тук или на forum.beer-bg.com • Начало
Темата за домашната бира е неизчерпаема, но правенето й носи истинско удовлетворение и не изисква нищо кой знае колко скъпо. Цената й е по-ниска от тази на евтините промишлени бири. Вкусът - какъвто си го направиш, но винаги с едни гърди пред промишлените - там се тъпче яко ечемик вместо малц, сорго, царевичен грис, ползват се ензими от бактериален или плесенен произход, филтрира се бирата за външен вид, с което полезността изчезва, добавят се консерванти, прави се пастьоризация и т.н.
А и някой да е виждал в БГ магазин примерно английски кафяв ейл, или битър или стаут ?
Е аз имам 10л. от първия във ферментора, след две седмици ще го пия
Евала, за ентузиазма и знанията така ми се иска да набузя едната чаша
Е, точно от тази на снимката нямам вече. Но мога да изпратя мостра от някоя от скорошните варки.
Правих освен светъл ейл , и кафяв и амбър ейл , последния с 15% екстракт и потенциален алкохол 6% !
В момента чакат бутилиране.
Който иска нека се логне на forum.beer-bg.com • Начало , а и там има и повече обяснения и снимки.
Ето го и резултата от показаното кухненско варене преди почти месец.
Цвят - кафяв-амбър, вкус - малцов и хмелов, оставя горчив послевкус, пяна - бяла с лек жълт отенък, пухкава и гъста.
Алкохол - 6 %
Екстракт - 15%
Нещо между кафяв английски ейл и портър.
Тая вечер съм се наточил направо стаут да варя - това е една много силна и тъмна английска бира !
Идеална за студените зимни дни.
Бравос, топлиш ми душата с описанията и снимките. Направо завиждам на ентусиазма и постиженията ти.
На 16-ти февруари се състоя среща между 4-ма сериозни домашни пивовари, които създадохме инициативен комитет за основаване на АДПБ - Асоциация на домашните пивовари в България.
Взе се решение учредителното събрание на асоциацията да бъде проведено на 2-ри или 3-ти март 2013г.
За мястото все още се правят проучвания, предложено беше това да стане в гр. Трявна в една механа с произвеждана на място бира.
Разбира се, отворени сме за нови предложения и уточнявания.
Подготвен е и проекто-устав на асоциацията, който ще бъде качен тук за сведение , предложения и коментари по него.
Моля всички запалени домашни пивовари да се чувстват поканени на учредяването на нашата хоби асоциация, с което да започнем пропагандирането и легитимирането на бъдещото българско homebrewing движение.
Целите на асоциацията са описани в проектоустава, а в общи линии са следните :
Да популяризираме домашното пивоварство, да "отворим очите" на българина за различните видове пиво, да издаваме литература на български - относно домашното пивоварство.
Да организираме фестивали, конкурси и събития в областта на домашното пивоварство, да се видят и оценят бирите на всички.
Не на последно място - да имаме легитимна и представителна организация, която да представлява пред държавата и да защитава законово домашното пивоварство.
Инициативен комитет (по старшинство в годините):
1.Темелко Пампов
2. Виктор Върбанов
3. Деян Иванов
4. Кристиян Радев
Който се интересува от инициативата, нека ме потърси на скайп : victory_vt или на тел. 0888715426 Виктор Върбанов
Този пост е редактиран от victoryvt; 18-02-13 в 12:56.